Наричат орела цар на въздуха и той напълно заслужава това звание. И все пак не той е най-бързата птица в небесната висина. Най-бързо лети друга птица, това е соколът скитник. Регистрирана е скорост от 320 километра в час при гмуркане на сокол и това го прави най-бързо движещото се същество на Земята.
С това птицата надминава най-бързото сухоземно животно - гепарда. Поради това соколът е перфектната птица за лов. Съществува практика от дълбока древност - соколарство, така се нарича ловът със соколи. Това е занаят на почит от древни времена.
За да може да развива такива главоломни скорости и то за дълго време, природата е създала сокола с много специални характеристики. Те заслужават внимание, както и всички факти за красивата птица.
Класификация на сокола
Под названието сокол е обединена обширна група от соколоподобни птици, представители на рода Falco. В съвременната българска орнитофауна те са 10 вида.
Те са дневни грабливи пернати от семейство Falconidae, дребни до средни на размер. Всички Соколоподобни, които са към 60 вида се различават от близките им ястреби по това, че убиват плячката си с клюн, а не с нокти.
Името на рода Falco идва от латински и значи сърп, от вида на ноктите на птицата.
Българското название се предполага, че идва от древнобългарско словосъчетание со - кол, където представката со означава подобен, като; кол или коло е със значение слънце и оттам се предполага, че сокол има значение на слънцеподобен.
В подкрепа на това са устойчиви словосъчетания като ясен сокол в книжовни паметници от средновековието, в които ясен е в смисъл на светъл, бляскав, чист.
Традиционни названия имат и отделните полове. За мъжкия сокол това е tertius, тоест трето заради вярването, че от всяко трето яйце се излюпва мъжки сокол. За женския сокол е nidiscus и от латински се превежда като сгушен, от латинския термин за гнездо.
Соколите не са тясно свързани с други хищни птици и най-близките им роднини са папагали и птици, непринадлежащи към грабливците.
Разпространение на сокола
В сравнение с други хищни птици фосилите на соколите не са добре разпределени във времето. Най-старите вкаменелости, ориентирани към този род, са от късния миоцен, преди по-малко от 10 милиона години. Това съвпада с период, в който много съвременни родове птици станаха разпознаваеми сред изкопаемите останки.
Родослевието на сокола обаче може да бъде малко по-старо. Предвид разпространение на изкопаеми и живи таксони на Falco вероятно птицата е от северноамерикански, африкански или европейски произход.
Соколите са широко разпространени грабливи птици, които могат да бъдат наблюдавани на всички континенти, с изключение на Антарктида, въпреки че в периода на еоцена там са се срещали тясно свързани грабливи птици.
Как изглеждат соколите?
Според вида си, а те са няколко десетки, соколите са от дребни до средни по размер. Най-едрият вид сокол е с дължина до 65 сантиметра, а най-дребният вид е до 25 сантиметра.
Подобно на ястребите и совите, соколите проявяват полов диморфизъм. Други птици с полов диморфизъм са врабчетата, фазаните, кокошките, пауните, пуйките.
Женската е по-голяма от мъжкия. Това позволява по-широк спектър на плячката при нея.
Най-отличителното качество и на двата пола е зрителната острота. Тя е измерена и е 2, 5 пъти по-силна от тази на човека.
Най-бързите птици в света са соколите и рекордът принадлежи на сокол скитник, който е развил скорост от 390 километра в час.
Следващата лично тяхна характерна особеност е, че убиват плячката си с клюн. По-точно това става със зъб, който се намира отстрани на човката.
Друга обща особеност са тънките заострени крила на възрастните соколи, които им позволяват да летят с висока скорост и бързо да променят посоката. Летенето се улеснява от много леките им кухи кости и аеродинамичните пера, от извитите криле и силните гръдни мускули, създадени само и единствено за развиване и поддържане на високи скорости.
Видове соколи
Най-разпространени са ловният сокол, соколът скитник и соколът орко, известен още като лястовичар. И трите вида се срещат в България и представляват интерес за любителите на забележителния ловец.
Ловен сокол
Ловният сокол или Falco cherrug е запазил също древните си имена Крагуй и Барак. Той е най-едър от всички соколи у нас и втори по големина сред всички представители на соколовите птици. Дели се на два подвида, като единият е разпространен в северните части на Азия и в Европа, а другият в южните части на централна Азия.
Птицата достига до 55 сантиметра дължина, колкото на един мишелов, а размахът на крилете му е до 130 сантиметра. Женската е по-едрата, но разликата е по-туширана, отколкото при други видове.
Оперението на соколите е кафяво отгоре, със светла глава, заострени надолу бакенбарди. Гърдите им са светли с петна във форма на капка. Краката им са жълти. Възрастните са с по-светли цветове от младите, които също са кафяви, но с по-тъмни капки по гърдите. По-тъмни са бакенбардите, както и главата. Синкави са краката, но светли и започват да пожълтяват на втората година.
Крилата на ловния сокол са по-малко заострени от тези на скитника, а подкрилията му са по-тъмни, маховите пера са светли и създават добър контраст в цялото крило.
Този вид обича откритото пространство. Лесостепта, низината и предпланинските места, както и откритото било на планината са териториите, където може да бъде видян. Соколът гнезди до 4 хиляди метра височина.
Младите птици скитат и мигрират на далечни разстояния, а възрастните остават в територията, където гнездят през цялата година.
Размножаването при соколите от този вид започва още през февруари, когато женската снася 3 до 5 яйца и ги мъти 32 дни. Малките се сдобиват с пера около 6 седмици след излюпването. Те са моногамни животни и остават заедно като двойка цял живот.
Соколите се хранят с лалугери и други гризачи средни по размер. Мигриращите птици също са част от плячката на ловния сокол. Птицата е еднакво добър ловец както на земята, така и във въздуха. Скорци, диви зайци, патици са сред лова на сокола, както и на някои орли. Птицата иначе е потайна и се крие добре от любопитни погледи.
В България е защитен вид.
Сокол скитник
Соколът скитник - Falco peregrines е известен и с името торхъл, но то е слабо познато. Той е доста едра птица сред другите соколи, достига до 50 сантиметра дължина и размах на крилите до 113 сантиметра. Тежи до 1 килограм.
И при този вид женската е по-голяма, но половият диморфизъм е по-слабо изразен. Възрастните са сиво-черни или със стоманено сиво оперение. На опашката имат черни препаски. Широки и черни бакенбарди се наблюдават на светлото лице. Гърлото и гушката са в бяло и кремаво. Подкрилията също са бели, а долната част на тялото е в ръждиво кафяв цвят. Младите са с преобладаващо кафяво оперение.
Соколите ловуват много успешно благодарение на невероятната си скорост. Те обикновено обикалят ловния си район на голяма височина, набелязват определена жертва и атакуват само нея. Изчакват плячката да навлезе в ловния им периметър, тогава пикират и нападат жертвата като се опитват да я наранят с ноктите си. Когато плячката е на земята, соколът е убива с човката си. Може да се храни със зайци, патици, различни гризачи.
Обича да живее сред проломите, дефилетата и скалите, но при миграции се среща и в други места.
Защитен вид е у нас, който се среща сравнително рядко.
Сокол орко
Соколът лястовичар, Falcon subbuteo е малка птица от вида на соколите с дължина на тялото до 32 сантиметра, размах на крилете до 80 сантиметра и тегло на мъжкия до 200 грама, а женската до 340 грама. Половият диморфизъм е слабо изразен, като женската е по-едра.
Горната част от тялото на сокола лястовичар е тъмна, а долната е светла. Отличителна черта са изразените мустаци, които са по-тъмни, и се спускат от двете страни на човката. Само горната част на краката има ръждиви на цвят пера.
Това е много бърза и маневрена птица, благодарение на заострените криле и клиновидната опашка, подобна на останалите видове соколи.
Различава се обаче от други видове по това, че е самотник и заема обширна територия. Не обича зоните в близост до човека. Степта и други открити места са нейните владения. Видът е прелетен, зимува в Африка.
Ловува предимно дребни птици - лястовици, пчелояди, бързолети, а също прилепи и големи нощни пеперуди. Понякога се храни на земята с насекоми. Често храна за сокола са мишките, гълъбите и керкенезите, а в Африка напада термитите и изяжда царицата.
Тази птица прави по едно люпило на година и отглежда до 2 малки, макар че броя на яйцата в гнездото е от 2 до 4. Женската е изключително грижовен родител и учи малките на ловни техники, като пуска плячката от високо и те се опитват да я уловят във въздуха.
В България е рядък и защитен вид.
