Традицията за изграждане на къщички за птици и хранилки е добре позната по нашите географски ширини, а и не само у нас. Малцина знаят обаче, че тази традиция е възникнала, за да се помогне на вида птички, които идват толкова рано през пролетта, че все още е много студено и е трудно сами да си намерят храна. Затова хората се включват да помагат.
Тези птички са скорците. Те са превъзходни певци, полезни са в борбата срещу вредители като бръмбари, гъсеници, ларви на различни насекоми, с които се хранят, и затова са добре посрещани и харесвани от хората. Те са интересни птици, които заслужават да се знае повече за тях.
Название и класификация на скореца
Защо тези птички са наречени скорци? Думата произлиза от праславянски език и означава чуруликане, което означава, че назовава птичка, която пее, издавайки чуруликащ звук.
Латинското название на скореца е Sturnus vulgaris се превежда буквално като обикновен скорец. С това название се описва пойна птица от семейство Скорецови, най-широко разпространеният представител на семейството, което е много голямо. Състои се от 113 вида птици, живеещи по цял свят.
Европейският вид има познати 12 подвида, които живеят и се размножават в открити местообитания.
Птицата е описана за първи път от Карл Линей през 1758 година в неговата Systema Naturae, но скорецът е записан като птица още през 11-ти век, като са визирани основно младите птици. От 16-ти век вече са описани птиците от всички възрасти.
Цялото семейство скорци е група от Стария свят с изключение на някои видове от Югоизточна Азия и Субсахарска Африка. Видът е мигриращ, но има и немигриращ, който се смята за произхождащ от популации на обикновения скорец.
Местообитание на скореца
Европейският скорец се среща във всички зони на планетата с изключение на Неотропиците. От 1890 година скорците са въведени в Америка и поради своята приспособимост простират ареала си от Атлантическия до Тихия океан и от Южна Канада до Северно Мексико.
Начин на живот на скореца
Скорецът се определя като низинна птица, която живее предимно в непланински райони.
През размножителния период птицата се нуждае от гнездо и поле с растителност за хранене.
През останалата част ареалът на местообитание на скореца е по-широк - от открити мочурища до солени блата.
Местата за гнездене, които скорецът предпочита, са дупки, пукнатини в дървета, сгради и покриви. Те също ползват гнездата на други птици.
Как изглежда скорецът?
Възрастните мъжки и женски скорци достигат до 21, 5 сантиметра дължина и около 80 грама тегло. Размахът на крилата им е 38 сантиметра.
Не съществува полов диморфизъм и по отношение на оперението. И двата пола имат преливащи зелени лъскави пера, които покриват гърба тила и гърдите им. Черните крила на скореца понякога се виждат с фурнир от зелено и лилаво.
През зимата се появяват бели петна на тъмно черен фон на гърдите им.
И двата пола имат еднакъв цвят на краката - червеникаво-кафяв, тъмнокафяв ирис на очите и клюн в жълто през размножителния сезон, както и черно през останалото време.
Съществува обаче диморфизъм по отношение на перата. Мъжките имат удължени пера над гърдите, а женските къси и дребни пера. При младите птици блясъкът на перата не е толкова добре изразен, като при възрастните. Младите имат кафяво-черен клюн през цялото година.
Размножаване на скореца
Размножителният сезон при скореца започва през пролетта и завършва в началото на лятото.
Европейският скорец преминава през 3 фази на размножаване, което води до снасяне на яйца.
- Първото люпило се състои от 5 яйца в синхрон с яйцата на другите скорци наоколо.
- Второ люпило - междинно, е свързано с многоженството на скорците
- Появява се около 40 до 50 дни след първото люпило
Яйцата на скореца са лъскави, на цвят светло сини и бели.
Мътенето им продължава 11 дни. Женските мътят яйцата по-дълго от мъжките. Поради тези особености птиците се размножават бързо и бързо завземат територии.
Малките при раждането си са безпомощни. Родителите в началото ги хранят с мека животинска храна, но с напредването на растежа внасят все по-разнообразна растителна храна. Малките биват хранени и от двамата родители.
Малките скорци напускат гнездото на 21 до 23 дни след излюпването, но още няколко дин биват хранени от възрастните. След като малките напуснат гнездото, те образуват ята с други млади птици.
Ако мъжките са имали повече от едно гнездо през годината, те полагат малко или никакви грижи за следващите пилета.
Хранене на скореца
Скорецът е всеядна птица. Лесно се адаптира към всеки вид храна. Те ядат успешно и храна с черупка, като вкарват клюна си вътре, отварят черупката и ядат съдържанието.
В хранителната им диета влизат семена, насекоми, гръбначни и безгръбначни животни, възможни за поглъщане от тях, растения и плодове.
Най-често скорецът се храни със стоножки, паяци, молци и земни червеи. Растителните храни, които се срещат най-често в менюто му са семената, плодовете, ябълките, крушите, сливите и черешите.
Самите скорци са честа плячка за много дребни хищници. Нахлувайки и завземайки бързо много райони, те оказват въздействие върху посевите и популациите от насекоми в района.
Поведение на скореца
Скорецът е птица, която се нуждае от естествени или създадени от човека кухини за гнездене. Поради нарастващия им брой и агресивното им поведение, скорците се конкурират с местните птици в Америка, където са въведени изкуствено. Това е довело до намаляване на популациите на птички като орехче, синя птичка и лястовичка.
Скорците са птици, които се движат на ята, хранят се в групи и мигрират като голяма маса.
Мъжките впечатляват женските с размахване на крила, с песен или украсяване на гнездото. Мъжкият следи конкурентите си и следва женската, когато е създал връзка с нея. Тези птици са много общителни и лесно съжителстват в хората в районите, където живеят.
Тези пойни птици са много гласовити, те дрънчат, щракат, свирят, цвъркат, скърцат и бълбукат, като създават истинска какафония от звуци.
В плен могат да бъдат обучени да имитират човешки звуци, имитират и звуците на други животни.
Ползи и вреди от скореца
Ползата от скорците се състои от способността им да са регулатор на популацията на вредни насекоми в земеделските райони.
Европейският скорец е полезен и като източник на храна за някои култури по Средиземноморието.
Вредата се състои в унищожаването на плодове и други посеви, накълвани от птиците.
За вреда от скореца се счита и изгонването на конкурентите им в местата, където се настаняват. Заради агресията им, те прогонват някои местни видове и така намаляват биоразнообразието на мястото, което са заели.
Те пренасят и болести като шарка по говеждото месо и хистоплазмоза. Те са особено рискови за човешкото здраве.
Присъствието на скорци понякога е ставало причина за катастрофи на самолети, тъй като заемат място често по пистите за излитане и кацане.
Въпреки неудобствата, които създават скорците са значително звено в екосистемата на Стария континент, където са местен вид, с много древно минало, още от плейстоцена, както подсказват фосили на птици, открити в този времеви пласт.
