Има една тайнствена и обвита в легенди котка, която наричат цар на американската джунгла. Това неуловимо и невидимо животно е ягуарът. Макар че е най-голямата котка в Централна и Южна Америка, е изключително трудно да бъде открита. Може човекът да стои съвсем близо до ягуара и пак да не го види.
Златистокафявата му козина, осеяна с черни розетки, които ограждат по-малки петна, му помага да се крие и да изчезва в сенките, без да бъде забелязан и без да оставя следи. Така се създават легендите за невидимия тих ловец, който дебне в сумрака.
Разликата с всички останали котки идва оттам, че ягуарът се чувства еднакво добре на сушата, по дърветата и във водата. Всички негови характерни черти спомагат за създаване на образа на неуловимия и потаен господар на джунглите на Америка.
Характеристика на ягуара и разпространение
Ягуарът, латинско наименование Panthera onca, е хищник от семейството на котките. Той е трети по големина сред котешкото царство и най-голямата котка в западното полукълбо.
Името на животното идва от езика на индианците и буквално означава звяр с наставка, уточняваща, че това е истински звяр. Бъркат го с леопарда, но разликата идва от по-големия размер на ягуара, по-широката глава и по-късите крака и опашка. По начин на живот и обитаема среда прилича повече на най-голямата котка - тигъра.
В момента представители на тази котка се срещат в Мексико и централните части на Америка, чак до южните части на Парагвай и северна Аржентина. В САШ има само няколко останали представителя на тази котка.
Тъй като говорим за голяма котка, размерите са от значение. Теглото на ягуара варира в широки граници, от 56 до 96 килограма. Най-едрите мъжки стигат до 160 килограма, докато най-дребните сред женските са едва 35 килограма. Женските са доста по-малки от мъжките, почти една пета по-малко от размерите им.
Дължината на животното също се движи в широки граници. От носа до опашката те стигат от 110 до 180 сантиметра. Опашката на ягуара е най-къса от всички котки, най-много 75 сантиметра. Краката на животното също са къси, но пък много силни и здрави. Най-дребни са мексиканските ягуари, а най-едри са амазонските.
Височината му е от 63 до 76 сантиметра при рамото. Има разлика в размерите на екземплярите в зависимост от мястото на местообитание. Големината им се увеличава от север на юг.
Розетките на ягуара са по-различни от леопардовите. Ягуарът има по-големи, по-тъмни и по-малко на брой петна. Главата му е по-закръглена, а краката по-масивни от леопардовите.
Двете котки имат общ прародител, от който са се отделили сравнително късно, доста след като тигърът се е оформил като самостоятелен вид.
Около шест процента от популацията на котката се характеризира с меланизъм, тоест оцветена е в черно. Познати са черните ягуари. Иначе видовете ягуари са общо 7 на брой.
Начин на живот и хранене на ягуара
Ягуарът е една от най-уединено живеещите котки. Винаги е сам, единственото изключение е при разплод. Движи се основно по земята, но е и отличен плувец. Катери се и по дърветата. Много рядко може да живее в група, но при тези случаи използва много сложна комбинация от звуци, включващи ръмжене, мяукане с различна сложност и интонация, за да общува.
Тъй като е опитен ловец, ягуарът се храни с около 85 вида животни, сред които тапири, сърни и маймуни. Лови риба и костенурки, защото плува добре.
Ловуват както мъжкият, така и женската. Активни са преди изгрев или по залез слънце. Атакуват от засада и могат да надвият почти всяка сухоземно гръбначно животно в ареала си. Само големите крокодили и черният кайман са противник, който трудно се удава на тази котка.
Интересно за ловната им техника е, че не захапват жертвата на врата, както правят повечето котки, а за черепа и със силната си захапка буквално го счупват. Обикновено убива с едно захапване.
Ягуарът има печалната слава на котката, която убива най-много хора в Южна Америка. Въпреки това ягуарът е представителят на големите котки, които е най-малко вероятно да нападнат човек и никога не са ги смятали за човекоядци. Хората са много по-голяма заплаха за този пъргав ловец, отколкото обратното.
Размножаване на ягуара
В природата животните от двата пола се срещат само с цел размножаване. Женската достига полова зрелост на около 2 години, мъжкият на 3-4 години. Нямат определен период за чифтосване. Когато в територията има повече плячка, броят на новородените малки е по-голям.
След чифтосването двойката се разделя и отглеждането на малките се поема изцяло от майката. Бременността е от 93 до 105 дни, като се раждат най-често две малки, най-много може да са четири. Малките се раждат с тегло около 700-800 грама и съвсем слепи. Напълно зависими са от майка си. Женската ги кърми до три месеца, като те я придружават на лов и 6-месечната си възраст. Остават да живеят с нея до една или две години, след което си търсят собствена територия.
В дивата природа ягурите живеят 12 до 15 години, но в плен стигат и до 23 години.
Защо ягуарите са толкова малко? Опазване на вида
Ягуарът е обявен за потенциално заплашен от изчезване. В миналото ареалът им се е простирал от Южните части на САЩ до края на Южна Америка. Днес обитават по-малко от половината територия, която са обитавали преди век. До 70-те години на миналия век ловците са изтребили хиляди котки заради кожата им.
Почти 40 процента от териториите им са обезлесени и това ги принуждава да нападат домашния добитък, за да оцелеят. Понякога в такива нападения пострадали има и сред хората, което пък води до ново унищожаване на котките.
Мерките за опазване на тази красива котка се заключават до различни приети постановления като това за забрана за лова им с търговска цел.
Преди 33 години в Белиз е създаден и първият резерват за ягуари в света. В Мексико също е отделен обширен район за биосферен резерват за тях.
Усилията за опазване на ягуара са насочени към фермерите, как ефективно да пазят стадата си, без да убиват ценната котка.
Най-големите популации днес се намират в Пантанал и щата Мата Гросо в Бразилия. Поради това правителството на страната също е отделило значителна територия за резерват в местообитанията им. Правят се опити и за създаване на трансгранични защитени територии. Между Аржентина и Бразилия съществува такъв зелен коридор.
Интересни факти за ягуара
Единственият потенциално опасен враг на ягуара е човекът. Котката няма основание да се страхува от нито едно животно.
Най-рядката дива котка на планетата днес е ягуарът.
Ягуарът дебне стадата пекари като стои на дървото, под което те преминават. Той скача и убива жертвата си, после се връща отново на дървото и изчаква стадото да премине. Чак тогава се връща при убитата плячка.
Очевидци наблюдавали как ягуар убил кон, влачил го 80 метра и накрая преминал с него през реката, преди да се изгуби в гората.
С една захапване тази котка счупва корубата на костенурката.
На грациозното животно е кръстен един от най-бързите и луксозни автомобили.
Най-едрият уловен ягуар на границата на Венецуела е тежал 213 килограма.
