Miau.bg»Статии»Рептили»Гущери»Сибирски Саламандър

Сибирски Саламандър

редакция:
Нина 2Нина 2
Новак
345
Сибирски Саламандър
Снимка: Tawnyowl/ pixabay.com

Сибирският саламандър, известен още с наименованието сибирски ъглозъб, е земноводно с много интересен външен вид. Сибирският саламандър е известен с необикновените си способности да изпада в летаргичен сън и да излиза от него.

Произход на сибирския саламандър

Смята се, че сибирският саламандър е е появил на планетата ни преди около 360 милиона години. Днес сибирският саламандър може да се срещне в Русия, Курилските острови и Япония. Наименованието си е придобил от Сибир, където е разпространен най-много. Сибирски Саламандър може да се срещне и в някои части на Китай.

Сибирският саламандър е единственото земноводно, което е приспособено перфектно към живот в зоната на вечния студ. Това невероятно животно може да оцелее дори при температура около 6 градуса под нулата. Сибирският саламандър може да се срещне предимно в долини, низини с изобилие от реки, блата или малки езера, които са жизнено важни за представителите на този животински вид. Сибирският саламандър може да се срещна също така в различни гори - брезови, хвойни, широколистни или смесени.

Как изглежда сибирският саламандър

Главата на сибирският саламандър е тясна и леко сплескана. Размерът на тялото на сибирският саламандър заедно с опашката е около 9 сантиметра, но понякога може да достигне повече от 12 сантиметра. Женският сибирски саламандър е малко по-дребен от мъжкия. На външен вид сибирски саламандър прилича на гущер. Кожата му е обагрена в кафяво или сивкаво кафеникаво, покрита е с многобройни малки петънца в по-тъмен или по-светъл цвят от основния. В средата на гърба има златиста линия, която минава през цялото тяло на сибирски саламандър. Характерна особеност на сибирски саламандър е това, че има по четири пръста на задните крайници. Заради тази своя особеност сибирски саламандър е известен и с името четирипръст тритон. Опашката на сибирският саламандър е силна, сплескана е отстрани и няма допълнителни перки. Сибирският саламандър има добре развити зъби, някои от които са снабдени с отровни жлези, което го прави единственото земноводно с отровни зъби.

С какво се храни сибирският саламандър

Сибирският саламандър е хищник, който излиза на лов привечер или през нощта. През деня това интересно животно също е активно, но предпочита да се крие. Сибирският саламандър лови различни видове насекоми и паяци, всевъзможни червеи и ракообразни. Сибирският саламандър лови плячката си както на суша, така и във водата. Сибирският саламандър е добър плувец и с лекота настига различни видове безгръбначни, не пренебрегва и ларви и червеи, които живеят във водата. Сибирският саламандър с удоволствие похапва и различни видове мекотели.

Размножаване на сибирския саламандър

Размножителния период на сибирския саламандър е в началото на май. Това е времето, когато ледът се топи и сибирският саламандър усеща, че е време за продължаване на вида. Женският и мъжкият сибирски саламандри, които иначе водят самотен начин на живот, се събират край малки и големи водоеми. За размножаването на сибирския саламандър е добре водата във водоема да е възможно по-топла - от 14 до 18 градуса, но размножителният процес успява да протече и при температура на водата около 10 градуса, просто протича много по-бавно. Времето за съзряване на ларвите зависи от температурата на водата и може да се удължи с десетина дни. Женският саламандър мята хайвера си във вид на прозрачни ленти, които са спираловидни. Единият край на тези ленти е закрепен от женската към клони на дървета или стръкове трева, които са потопени частично във водата. Тогава идва мъжкият сибирски саламандър и ги опложда.

Хайверът се развива за около 3 седмици и първите ларви се появяват в началото на юни. Те са активни само през деня. Ларвите, които са се излюпили от яйцата, приличат на възрастните представители на вида, но имат три чифта хриле. Те приличат много на попови лъжички, но за разлика от тях имат тясна глава. Ларвите на сибирския саламандър са изключително предпазливи и при най-малката опасност се спускат в дълбоките части на водоема, за да се предпазят от нападение. За около един месец ларвите на сибирския саламандър се превръщат в точно копие на родителите си. Едва през август младите сибирски саламандри се престрашават да излязат на сушата и да започнат да опознават местата, където може да си намират храна или подслон. През август, когато вече са се престрашили да стъпят на сушата, младите сибирски саламандри са дълги около 3 сантиметра. Сибирският саламандър става полово зрял едва към края на третата си година.

Любопитни факти за сибирски саламандър

Сибирски Саламандър
Снимка: skeezel/ pixabay.com

Когато температурите станат прекалено ниски, сибирският саламандър се скрива в някоя цепнатина в земята или в гниещ ствол на паднало дърво. Щом стане твърде студено, сибирският саламандър изпада в летаргичен сън, по време на който неговият организъм изобщо не функционира. Преди да изпадне в летаргичен сън, черният дроб на сибирския саламандър успява да синтезира достатъчно количество глицерин, което е равно на около 40 процента от собственото му тяло.

Благодарение на това количество глицерин в тялото си сибирския саламандър може да издържа на силен студ, без да загине. Тялото на Сибирския саламандър напълно замръзва и може да прекара в това състояние много дълго. Веднага след като ледът се стопи, сибирският саламандър се съживява и тялото му може отново да функционира нормално.

Специалисти открили сибирският саламандър край река Голям Кемперлейм в Русия, където температурите са около 50 градуса под нулата. След като размразили намерения екземпляр, той веднага започнал да се движи и да се храни. Специалисти успели да определят възрастта му - около 90 години.

По-голямата част от живота си сибирският саламандър прекарва на сушата. Това интересно животно е активно през деня и през нощта. През деня Сибирският саламандър често се крие под купчини листа или под храсти в близост до водоем.

Понякога сибирският саламандър се заравя в тинята, като оставя навън само ноздрите си, за да може да диша. Ако сибирският саламандър не успее да стигне до вода или тиня и престои прекалено дълго на сушата, кожата му изсъхва и става черна на цвят. Движенията на сибирския саламандър се забавят при повишена температура и той се чувства зле. Ако температурата на околната среда достигне до 27 градуса, сибирския саламандър загива от горещина, дори да стои на сянка.

Сибирският саламандър обича да прекарва времето си в малки водоеми с топла вода. Той предпочита малки рекички, малки езера и блата, където се чувства най-добре. Ако навън е много топло, Сибирски Саламандър веднага влиза във водата или се заравя в тинята, за да се охлади.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest