Търсите си средно голям размер коте с пухкава козина, което е подарък за очите на всеки, който го съзре? А пък на всичкото отгоре и любвеобилно. Тогава сибирската котка е вашият домашен любимец! Този вид е обичаен обитател на снежна Русия, където трислойната му козинка е в голяма помощ, дойде ли мразовитата зима. Здравото, добре замускулено тяло с ефективно развита костна система е издръжливо на всевъзможните сурови изпитания на природата.
Сибирската котка е изключително социална, любвеобилна, приятелски настроена и енергична – собствениците на такава писана никога не биха я заменили с друга. Това е типът коте, което ще ви посрещне още на вратата и ще ви следва неотлъчно из къщата. Макар да се славят с безшумността си, понякога ще ви се удаде възможността да чуете сладко, ентусиазирано мяукане. Обичат компанията – независимо дали в лицето на човек, друга котка, куче, а особено пристрастие имат към децата.
Сибирската котка тежи между 4 и 9 килограма, а дължината на тялото ѝ е от 43 до 65 сантиметра. Козинката може да е груба или мека, сравнително дълга до дълга и трислойна, като около врата образува къдрички. Най-различни окраски и нюанси багрят космената покривка на сибирската котка, като същото може да се каже и за цветовете на ирисите. Опадването на козината не е особено усилено. При добри условия сибирската котка живее 18 години.
История на сибирската котка
Сред руснаците сибирската котка е на почит и се счита за национално богатство. Не се знае кога точно са се появили на територията на държавата, но имайки предвид присъствието им в детски книжки и фолклор, вероятно е преди повече от 1000 години. За първи път котката е описана в книгата на Харисън Уейр Нашите котки и всичко за тях от 1889 година. Скоро след Студената война прекрасната писана спечелва любовта и на американците.
Какво приковава сърцата на толкова хора? Възможно е да се дължи на сладникавия вид на лицето с клиновидна форма и закръглени скули, снабдено с къса муцунка с лека извивка. В добавка очите на сибирската котка са огромни, почти кръгли, и най-разноцветни, минавайки през зелено, златисто, медено. Белите окраски на Сибирска котка често притежават сини очи или две очи с различни цвята.
Грижи за сибирската котка
Развитието на породата се смята за по-бавно в котешкия свят – понякога са нужни повече от 5 години, за да успее котенцето да се превърне в зряла сибирска котка. В тези пет години обаче ви чака страшна забава. Породата е експерт по катерене, изследователска дейност и всякакъв вид игра. За да поддържате мозъка на котето си ангажиран, а едновременно с това и да тренирате тялото ѝ, предоставете ѝ играчки и редовно се присъединявайте към играта. Това е важна част от грижата за сибирското пухче.
Ноктите, както при всяко коте, се подрязват регулярно, а ушите трябва да се проверяват за мръсотия. Може да изчиствате ушите с памук и разтвор за уши – в никакъв случай не ровичкайте с обикновени клечки за уши. Забележите ли повишено насъбиране на мръсотия, консултирайте се с ветеринарен лекар.
Пухкавата разноцветна козинка може да има определена шарка, бели петна, или да е изчистена. Трослойната космена покривка се разделя на подлежащ, късокосмест слой (този най-близо до кожата); малко по-дълъг ред осилести косми; и трети, последен пазещ такъв с най-дългите косми. Разбира се, през лятото дебелото кожухче ще опада и ще се смени с по-късо. Учудващо е, че въпреки устройството на козината тя рядко има склонност да се събира на кичури и да слепва, което не значи, че трябва да пропуснете ресането на котката от време на време, особено по време на смяна на козината. Няма да е никак зле и животното да се къпе понякога, за да се премахнат дребни частички и прах.
Породата е много известна с качеството си на хипоалергична котка. Не съществува особено научно доказателство за това, но пък мнението на някои от алергичните е, че съжителството със сибирска котка не е чак такова предизвикателство за тях. Алергията в общия случай се дължи на протеин, отделящ се от жлезите на кожата. Чрез козината, слюнката и урината може да бъде разпръснат наоколо и, попадайки върху кожата или лигавиците на алергичния човек, да предизвика хиперимунен отговор. При котките по-голямото зло откъм алергени се приписва на пърхотът, който може да се разпространи с котешката урина, слюнка или при засъхване да остане във въздуха и да се вдиша.
Заболявания на сибирската котка
Голяма част от сибирските котки не страдат от наследствени котешки заболявания. Смята се, че малък процент от тези животни има склонност да развие хипертрофична кардиомиопатия - с други думи, надебеляване на сърдечния мускул. Въпреки това трябва да сте внимателни към здравето на сибирското коте. Отговорните стопани редовно трябва да водят любимеца си на преглед и особено трябва да се внимава болните животни да не продължават рода, предавайки заболяването в следващото поколение.
Хранене на сибирската котка
Що се отнася до храненето на сибирската котка, предпочитана е консервираната котешка храна, съдържаща повече процент влага, със или без сухи гранули в добавка. Повечето писани по принцип нямат навика да пият много вода, което да доведе впоследствие до бъбречни проблеми при котките. Хранете котето редовно и в разумни количества, за да не се стига до котешко затлъстяване. Диетата на сибирчетата трябва да е балансирана.
