Хората, които искат да вземат домашен любимец за децата си, но предпочитат да избегнат традиционните котки, котки и зайци, имат интересен и подходящ за целта избор. Той се нарича сибирски хамстер. Става въпрос за едно малко сладко пухче, което не изисква нито прекалени грижи, нито специална храна и децата спокойно могат да се справят с грижите по него.
В замяна на времето, отдадено на малкото създание, ще получат възможност да се докоснат до тази симпатична миниатюра, която въпреки размерите си може да ги научи на постоянство и любов към животните.
Ако малките сладки топчици представляват интерес като потенциален домашен любимец, добре е първо да се научат някои подробности за тях - за произхода им, начина на живот и предпочитанията им, за да може съжителството с тях да носи само приятни емоции, без да създава затруднения.
Класификация, разпространение и наименование на сибирския хамстер
Сибирският хамстер има много имена - наричат го зимно бяло джудже хамстер, руско джудже хамстер, джунгарски хамстер и други. Латинското му име пък е Phodopus sungorus и представлява един от трите вида хамстери в рода Phodopus. Той е типичен гризач.
Зимните бели джуджета са описани за първи път от Питър Саймън Палас през 1773 година като мишки. Името sungorus идва от географския район Джунгария. Тези миниатюрни пухкави бебенца са много подобни на джуджетата на Кембъл - друг вид хамстери, и даже сибирските бебенца са били смятани за техен подвид, но днес са отделени и се считат за отделни видове.
Тези мъници произхождат от житните полета на Казахстан, ливадите на Монголия и Сибир и брезовите насаждания на Манджурия. Те имат една интересна способност - с наближаване на зимата и съкращаването на дните, тъмната козина на малките пухчовци се заменя с почти бяла. В плен това почти не се случва, тъй като те са на закрито и са изложени на изкуствена светлина, която пречи на разпознаването на кратките зимни дни.
Днес сибирските хамстери се срещат често като домашни любимци в Европа и Северна Америка и показват по-голяма разлика в палтата си от дивите си сибирски събратя.
Описание на сибирския хамстер
Козината на сибирския хамстер е по-малко вълнена от тази на джуджето на Кембъл и освен нормалното за мини хамстера оцветяване може да бъде в цвят сапфир, сапфирена перла или обикновена перла.
Дължината на главата на хамстера е 70-90 милиметра, дължината на опашката му е 5-15 милиметра и почти не се забелязва, задните крака са 11-15 милиметра. Малките им крачка са предпазени с гъста козина от студената земя в дивата природа.
Теглото на тялото на животинчето се променя драстично през годината. Най-ниско е през зимата. При мъжките варира от 19 до 45 грама, а при женските от 19 до 36 грама.
В плен сибирският хамстер живее 3 години, а в дивата природа живеят 1 година.
През лятото козината на сибирския хамстер се променя на гърба от пепелявосив до тъмнокафяв цвят, понякога бледо кафяв с оттенък. Лицето се променя на сиво или кафяво, докато областта на устата, мустаците и ушите са малко по-ярки.
Ушите отвън и очите имат черни ръбове. Останалата част на главата е тъмно кафява или черна. От главата до опашката минава черно-кафява гръбна ивица.
Гърлото, коремът, опашката и крайниците са бели. През зимата козината е по-плътна. Повече от 10 процента от хамстерите, отглеждани като домашни любимци, развиват лятно палто през първата година. През втората само няколко сменят зимното палто и зимният цвят е по-слабо изразен.
Линеенето на зимната козина започва през октомври и завършва през декември, докато лятното палто започва да се променя през януари и февруари и завършва през март-април.
Пигментацията на козината се контролира от хормона пролактин и цветната генетика. Очите на гризача са черни, а ако е албинос са червени.
Начин на живот и местообитания на сибирския хамстер
В природата козината на сибирския хамстер променя цвета си през зимата. Тази адаптация да избягат от хищниците в заснежените степи.
Хамстерът копае тунели с дълбочина 1 метър, водещи до зимни дупки, където може да спи, да отглежда малките си и да се крие от хищниците. Там складира и храната си за зимата, тъй като зимно време този гризач се събужда за лека закуска.
Основен враг на хамстера е невестулката, от която избягват сред лабиринтите в дупката си. Тя има 6 входа и през лятото животинката ги облицова с мъх. За да бъде топла дупката през зимата, хамстерът затваря всички входове, с изключение на един и поставя вълна от животни на входа, която намира навън. Така поддържа температура в дупката от 16-17 градуса.
Сладките гризачи понякога живеят в полупустините на Централна Азия, в сухите степи и полета с пшеница и люцерна, както и на малки полянки в горите на Мурманск.
Отглеждане на сибирски хамстер
Много е приятно да се държи в ръка малката топчица, още по-очарователно е да се наблюдава поведението му. Възрастните екземпляри не са особено подвижни, но младите са много гъвкави и енергични. Тъй като вдигат шум през нощта, клетката им трябва да бъде по-далече от спалните на стопаните и да има необходимите му играчки, за да се забавлява.
Тези симпатични животинки са лоялни към хората, с които живеят, разпознават всеки по характерния му мирис и затова не излизат разтревожено от местообитанието си. Към непознати отношението се променя.
Тъй като в природата живеят повече единично, в плен е добре да се отглеждат или еднополови животни или в една клетка да бъдат един мъжки и няколко женски.
Интересно е да се наблюдава как измиват лапичките си, после личицата си, а след това с нокти мият козината си. На практика те отделят козината си, за да не се слепва и я правят по-пухкава, като така запазват топлината си. Това е инстинкт, развит в дивата природа.
Когато е неспокоен, хамстерът издава звуци, склонен е и да хапе. Ако е заинтригуван, той се вдига на задните си крака, за да наблюдава обекта, събудил интереса му. Не бива да се пуска от клетката си навън, защото е миниатюрен и може да се изгуби.
Хранене на сибирския хамстер
Правилното хранене на сибирския хамстер е основна грижа за животното, когато е домашен любимец. Диетата му е добре да бъде максимално близка до храната му в естествената му среда.
Сибирският хамстер не е придирчив с храната. Може да му се дават зърнени смеси или гранулирани такива, които се предлагат в търговската мрежа. Плодовете, билките и зеленчуците също са част от менюто на мъничето и трябва да присъстват в храненето му в домашни условия. Пилешките гърди, изварата и яйцата също са допустима храна за гризача.
Размножаване на сибирския хамстер
Сибирските хамстери се размножават много бързо. Видовете Phodopus са в състояние да забременеят отново в същия ден, в който са родили. Всичко това може да се случи в рамките само на 36 дни. В природата това е стратегия за оцеляване на вида.
Хамстерите, които живеят в домашна среда, могат да се размножават през цялата година, но тези в дивата природа се размножават през пролетта и лятото, а през зимата губят тази си способност.
По време на размножителния период животинчето проявява агресия. Женската може да нападне мъжкия, ако реши, че бебета са в опасност. Мъжкият обикновено се крие в дупки, за да избяга от захапката на женската.
Размножителният цикъл при хамстера трае 4 дни. На всеки 4 дни женската се чифтосва с мъжкия и това става по тъмно. Гестационният период е 19 дни, а на 3 месеца са способни да се размножават. Малките се отглеждат от майката в дивата природа, макар че и мъжкият съдейства.
Болести по сибирския хамстер
Хамстерът, както повечето гризачи, е склонен да образува тумори. Може също така да нарани бузите си с остри предмети. Рани от ухапване, счупени зъби, запек или често разстройство, дехидратация, проблеми с ушите са най-честите здравословни предизвикателства пред стопаните.
Когато са в плен, хамстерите са склонни към диабет, затова трябва да се наблюдава приемът на захар.
