Хамстерите са популярни домашни любимци заради своята компактност, сладък външен вид и сравнително лесно отглеждане. Те често са пръв домашен любимец на децата. Когато става въпрос за съжителството на два мъжки хамстера, въпросът може да бъде доста сложен.
Естественото поведение на тези животни и тяхната териториална природа са важни фактори при определянето дали съвместното съжителство на два мъжки хамстера е възможно.
Естествена териториалност
Хамстерите по природа са силно териториални животни. В дивата природа те обикновено живеят сами и пазят своята територия с настървение. Ако друг хамстер навлезе в тяхната зона, това често води до агресивно поведение, тъй като те възприемат този жест като заплаха. Именно това естествено поведение прави съжителството на два мъжки хамстера в една клетка предизвикателно и в повечето случаи – нежелателно.
Видът на хамстера има значение
Различните породи хамстери проявяват различна степен на толерантност към другите. Сирийските хамстери, например, са известни със своята крайна териториалност и са почти винаги агресивни спрямо други хамстери, независимо дали са мъжки или женски. При тях съжителството е почти невъзможно и се препоръчва те винаги да бъдат отглеждани сами.
От друга страна, мини хамстери, като например руските джунгарски или сибирски хамстери, могат да проявяват по-голяма търпимост и понякога могат да живеят заедно, особено ако са отгледани от ранна възраст. Все пак дори при тях има риск от агресия, особено ако не са привикнали един към друг или клетката не е достатъчно просторна.
Рискове от агресия при хамсерите и стрес
Ако два мъжки хамстера бъдат поставени заедно, особено без предварителна подготовка, има голям риск от агресивно поведение, битки и дори наранявания. Хамстерите са силно чувствителни на стрес, и когато споделят пространство с друг, това може да доведе до постоянна тревожност, загуба на апетит, намалена активност и влошено здраве.
Как да минимизираме рисковете?
За собствениците, които все пак искат да отглеждат повече от един хамстер в една клетка, има някои мерки за минимизиране на риска:
Клетка с достатъчно пространство – пространството е от съществено значение. Клетката трябва да бъде достатъчно голяма, за да могат хамстерите да имат свои собствени зони, където да се оттеглят.
Подготовка от ранна възраст – хамстерите, които са отгледани заедно от малки, имат по-голям шанс за успешно съжителство, тъй като са привикнали един към друг.
Двойно количество аксесоари – всяка зона за игра, храна и вода трябва да бъде дублирана, за да се избегне конкуренцията.
Внимателно наблюдение – редовното наблюдение е ключово за откриване на ранни признаци на агресия. При първи признаци на стрес или агресия, е важно да се вземат мерки и дори да се отделят хамстерите, ако е необходимо.
Обикновено два мъжки хамстера не могат да живеят заедно, особено ако става въпрос за сирийски хамстери. Мини хамстери имат по-голям шанс за съвместно съжителство, но това изисква внимателно планиране, наблюдение и осигуряване на подходящи условия. Най-добрият съвет за любителите на тези очарователни животни е да обмислят дали могат да им осигурят отделни клетки, за да избегнат риска от конфликти и стрес.
