Мейн Куун е най-едрата от всички породи котки, отглеждани от човека. Красивият американски гигант няма как да не направи впечатление не само с размерите си, но и с красотата си.
История на Мейн Куун
Мейн Куун е една от гордостите на американците. Смята се, че тази порода се е появила преди 150 години. Мейн Куун е известна и с друго име - мейнска енотова котка. Според американска легенда първата Мейн Куун се появила след любовта на котка и енот и затова представителите на породата имат пухкава опашка на ивици. Според друга легенда Мейн Куун се е появила след кръстосване на домашна котка с рис, заради което котките от тази порода имат характерните за риса снопчета косми на ушите. Но ако оставим настрана легендите, реалността показва, че прародителите на Мейн Куун са били част от дивата природа на Северна Америка.
Според една от легендите за това как Мейн Куун са се появили в Северна Америка те били докарани с кораб от Франция, откъдето били откраднати от самата кралица Мария-Антоанета. Тя била известна почитателка на гигантски котки. Преди 150 години селекционери са започнали работа по усъвършенстването на външния вид на породата и резултатът е красива гигантска котка с много дълга козина. Дотогава енотовидната мейнска котка се използвала най-вече за да унищожава гризачите във фермите на американците.
Мейн Куунът са станали популярни в цял свят не само заради атрактивния си външен вид, а и защото тези разкошни гиганти са толкова добронамерени, че не проявяват агресия нито към хора, нито към домашни животни. Те са подходящи за семейства със съвсем малки деца, тъй като котките от породата Мейн Куун оставят хлапетата да правят с тях каквото си искат, без да проявяват агресия, дори когато децата прекалят с игрите си. При селекционирането на тази порода се е обръщало внимание най-вече на това котките да не са агресивни. Причината се крие във факта, че ако котка с такива размери прояви агресия, особено към дете, резултатът може да е много неприятен.
Стандарт на Мейн Куун
Котките от породата Мейн Куун достигат до 40 сантиметра височина, а дължината на тялото им заедно с опашката достига до 135 сантиметра. Теглото на по-едрите екземпляри от породата може да достигне до 18 килограма. Мейн Куун са с много едри мускулести крайници, добре развит гръден кош и много дълга козина. Дължината на козината на котките от породата Мейн Куун варира от 7 до 15 сантиметра. Лапите на Мейн Куун са много големи, между пръстите има снопчета козина. Заради едрите си крайници Мейн Куун върви така, че походката му напомня за походката на лъв. Главата на Мейн Кууне с леко издължена муцуна.
Скулите са високо разположени. Ушите са остри, големи и вътре имат силно окосмяване. На върха на ушите има снопчета косми, характерни за риса. Козината на котките от породата Мейн Куун е допустима във всички цветове, освен колор пойнт, който е характерен за сиамските котки - светла козина по тялото и тъмна по ушите, лапите и опашката. Шоколадовият Мейн Куун също не отговаря на стандартите на породата, както и така нареченият канелен - с пясъчно кафеникав цвят на козината. Опашката на Мейн Куун е много дълга и е цялата покрита с пухкава козина. Тя е широка в основата си, а към края се стеснява.
Грижи за Мейн Куун
Най-голямата грижа за котките от породата Мейн Куун се изразява в разресването на гъстата им дълга козина. Ако не разресвате козината на Мейн Куун редовно, тя ще се сплъсти, което ще се отрази на външния вид на красивата котка. Мейн Куун ще се чувства прекрасно, ако живее в къща с двор, защото ще има достатъчно място за тичане и игри. Въпреки че изглеждат тромави, котките от породата Мейн Куун са много подвижни и имат нужда от свободно място, за да тичат и да поддържат мускулатурата си във форма.
Мейн Куун е издържливо животно и може да живее навън през зимата, стига да му осигурите топла уютна къщичка, където да се крие от вятъра и снега. Мейн Куун никога няма да напусне двора, в който живее, дори да е по време на любовния период. Тези красиви котки следват стопанина си навсякъде като куче и дори могат да прекалят в това отношение. Те се приспособяват към характера на стопанина си - ако той е спокоен и не проявява сериозна двигателна активност, те с часове ще лежат на бюрото му, докато работи, или на дивана с него. Но ако той е активен физически, те с радост ще играят и ще тичат с него, особено ако това става в дворно място.
Котките от породата Мейн Куун са толкова кротки, че могат да бъдат извеждани навън с нагръдник като куче. Единственият проблем е, че могат да предизвикат агресията в домашни или улични кучета. Можете да къпете котката от породата Мейн Куун, без да се притеснявате, че това ще ви създаде излишни главоболия. Мейн Куун много обича да е във вана и да бъде сапунисвана и поливана с вода. Все пак не трябва да прекалявате с къпането, за да не увредите козината на красивия си любимец - достатъчно е това да става два-три пъти в годината.
Обучение на Мейн Куун
Котката от породата Мейн Куун е изключително умно животно. Тя разбира какво иска от нея стопанинът ѝ дори само по интонацията му. Паметта на котките от породата Мейн Куун е пословична и те могат да запомнят много команди. Това са дружелюбни гиганти, които с удоволствие ще изпълняват командите, за да зарадват стопанина си. В това отношение те се сравняват с по-интелигентните породи домашни кучета. Има представители на породата Мейн Куун, които могат да разберат какво се иска от тях само като следят жестовете на стопанина си.
Хранене на Мейн Куун
Котките от породата Мейн Куун могат да бъдат хранени както със суха храна или консерви, така и с натурални продукти. Ако сте се ориентирали към меню, което се състои от натурални продукти, трябва да знаете, че на котките от тази порода не трябва да се дава риба. Препоръчва се да се хранят с пилешко и телешко месо, което е било сварено или опечено. Допустимо е веднъж седмично на Мейн Куун да се дават сварени дреболийки. Можете да давате на Мейн Куун кисело мляко и извара, жълтък от твърдо сварено яйце, цели сварени пъдпъдъчи яйца, сурови и сварени зеленчуци. Препопъчва се да се допълва менюто на Мейн Куун с витамини и минерали, за да се развива котката правилно. Не се допуска хранене на Мейн Куун със сладки, солени, пикантни, пържени и мазни храни.
Заболявания на Мейн Куун
Мейн Куун е много издържлива порода, която не страда от много котешки заболявания. Но все пак и тя е обременена генетично с някои болести. Това са тазобедрената дисплазия, а също така кардиомиопатията - сърдечно заболяване, което може да е фатално за котките. Освен това котките от породата Мейн Куун могат да страдат от спинална атрофия, болест която атакува невроните в гръбначния мозък и мускулите на животното. Това води до лишаване от възможност за движение на котката.
Любопитни факти за Мейн Куун
Котките от породата Мейн Куун издават звуци, които не са точно като мъркането на останалите котки. Мъркането на Мейн Куун прилича на музикално изпълнение, тъй като мелодията му се променя постоянно.
Интересен факт е, че за разлика от повечето котки Мейн Куун обичат водата и с удоволствие плуват. Любопитно е, че Мейн Куун се развиват много бавно. Заради едрия си размер тези котки стават възрастни екземпляри, едва когато навършат 5 години.
Когато се родят малките, не само майката, но и таткото не се отделя от тях. Той се грижи за котенцата и активно помага на котката-майка.
Мейн Куун винаги са добронамерени към непознати хора, но не позволяват да бъдат докосвани от тях, освен ако стопанинът им не ги подкани да са любезни с хора, които не са виждали досега.
Интересен факт е, че колкото и да са привързани към стопаните си, котките от породата Мейн Куун не обичат да ги вдигат във въздуха или да ги слагат в скут. Те предпочитат да седят или да лежат в близост до стопанина си, за да се чувстват сигурни заради присъствието му.
Недостатъци на Мейн Куун
Единственият недостатък на Мейн Куун са грижите за козината му, които отнемат много време. Но сред собствениците на Мейн Куун е разпространена една шега - че най-големият недостатък на Мейн Кууне, че щом си вземеш една котка от тази порода, веднага ти се иска да имаш поне още една.
