Тритон в съзнанието на хората е другото име на саламандрите. Има нищо вярно, но не съвсем. Това са две различни животни от едно и също семейство. И си приличат, подобно на гущерите и дъждовниците.
Почти всеки е виждал това интересно животно. През пролетта или в началото на лятото то може да бъде забелязано да се промъква между растенията във водата или пък стои в тинята на дъното на някое заблатено място. Вижда се и как тритонът плува по повърхността, изпускайки мехурчета, а после се гмурва пък към дъното. Може да бъде видяно на територията на цялата страна, а ако е около 15 сантиметра, значи става въпрос за най-големия вид тритон-гребенестият.
Най-забележителното му качество обаче е да регенерира различни изгубени части от тялото си - крайници, очи, челюстите, сърце и гръбначен мозък. Някои пък отделят токсини от кожата си, за да се пазят от враговете си. Какво още могат да правят тритоните и как живеят е въпрос, който наистина си струва да се разгледа.
Класификация на тритона
Тритонът с латинско название Triturus е род ярко оцветени земноводни обитатели от семейството на саламандрите, разпространени в по-голямата част на Европа, Северна Америка и Азия.
За първи път за тези животни се споменава в далечната 1553 година от швейцарския натуралист Геснер, който нарича гребенестия тритон воден гущер.
За първи път думата тритон е използвана от австриеца Лауренти през 1768 година, той определя животните като Triton cristatus. Карл Линей обаче го е изпреварил с 10 години като използва името тритон за род морски охлюви и това налага да се търси ново родово име за тритона.
Triturus включва повечето европейски видове тритони до края на ХХ век, но е ревизиран съществено. Три нови отделни рода приютяват сега някои от бившите членове на рода Triturus - дребните, лентовите и алпийските тритони.
Към настоящата година родът Triturus обхваща 7 вида хохлати и 2 вида мраморни тритони. Съществените различия доведоха до отделянето им в съвсем отделни видове. Гребенестите често са определяни като супервид.
Как изглежда тритонът?
Triturus е род от доста масивни тритони. Те най-често имат дължина между 10 и 16 сантиметра, като са описани някои гребенести тритони до 20 сантиметра. Размерът зависи от пола и околната среда. Съществува полов диморфизъм, Женските са малко по-големи от мъжките при повечето видове, а италианският хохлат тритон изглежда по-голям в по-студените части на ареала си.
Гребенестите тритони са тъмнокафяви, с черни петна отстрани и бели петна при някои видове. Коремът им е жълт, до оранжев, с черни петна, образувайки модел, характерен и уникален за всеки индивид. Женските тритони и младите от някои видове имат жълта линия, която минава по гърба и опашката им.
По време на размножителния сезон гребенестите тритони се променят на външен вид, най-много мъжките. Те развиват кожен шев, който минава през гърба им и опашката. Оттам идва и названието гребенести, защото прилича на гребен. Този гребен е висок понякога до 1, 5 сантиметра и много назъбен в единия край. През този период им се появява и сребриста бяла лента по страните на опашката.
Мраморните тритони дължат името си на своя зелено-черен, мраморен на вид цвят. При женските тече оранжево-червена линия надолу и назад към опашката.
Гребенът на мъжките мраморни тритони е по-малък и месест от този на гребенестите и няма вдлъбнатини, но и при тях мъжките имат белезникава лента на опашката по време на размножителния сезон.
Освен очевидните разлики в цвета тритоните от различните видове се различават и по форма на тялото. Те варират от набити животни със здрави крайници до много тънки с къси крака.
По броя на ребрените прешлени също могат да се отделят и определят видовете. Този брой е от 12 при мраморните тритони до 16-17 при гребенестия.
Има и хибридни форми, които се срещат на границата между отделните райони и имат междинни характеристики.
Жизнен цикъл на тритона
Видовете Triturus се развиват във водата като ларви и се връщат в нея всяка година за размножаване. Възрастните прекарват от половина до три четвърти от годината на сушата, в зависимост от вида и по този начин зависят както от подходящи водни места за обитаване, така и от сухоземни местообитания.
След развитието на ларвите през първата година, младите преминават още 1- 2 години преди да достигнат зрялост. Ларвените и младежките стадии са най-рискови за тритоните, докато при възрастните е по-високо оцеляването.
След като преминат рисковите етапи, възрастни стават зрели на възраст от 7 до 9 години, а възрастта, която достигат е 17 години.
Водна фаза
Големите езера с обилна растителност са типични местообитания за размножаване на тритона. Водните местообитания, предпочитани от тритоните, са застояли, средни, до големи незасенчени водни тела с обилна подводна растителност, но без риби, които ядат ларвите на тритона.
Типичните примери са по-големите водоеми, не е задължително да са от естествен произход. Подходящи са канавките, каналите, езерата с чакъл и други.
Възрастните тритони започват да се придвижват към местата за размножаване през пролетта, когато температурата е 4-5 градуса. Това обикновено става през март, но в по-южните райони може и по-рано. Отделните видове тритони прекарват различно време във водата. При мраморните тритони то е около 3 месеца, при гребенестия дунавски тритон, който е с по-стройно и приспособено за плуване тяло. Водната фаза служи не само за размножаване, но дава и по-обилна храна на тритоните, а незрелите се връщат често във водата, дори да не се размножават.
Наземна фаза
По време на своята земна фаза тритоните зависят от околния пейзаж, който им предлага прикритие, плячка и влажност. Точните им изисквания са трудно определими, защото на сушата не могат да бъдат лесно проследени. Широколистни гори или горички са принципно предпочитаните от тях, но приемат и иглолистни гори. Южният мраморен тритон се среща в средиземноморски дъбови гори. Живите плетове, храсталаците и блатистите ливади са също възможни местообитания.
Тритоните не мигрират много надалече, изминават до 100 метра за една нощ и рядко се разпръсват на повече от километър. Най-активни са през влажните нощи, а през деня остават скрити от погледа.
В по-голямата част от ареала си те зимуват през зимата, като използват подземни скривалища.
Хранене на тритона
Видът Triturus са месоядни животни. Хранят се предимно с безгръбначни. Плячката им включва земни червеи, насекоми, мокрици и охлюви.
Във водата ловят водни безгръбначни, попови лъжички, жаби и други.
Ларвите в зависимост от размера си ядат малки безгръбначни и по-малки ларви от собствения си вид.
Самите ларви на тритона се ядат от месоядни безгръбначни и хищни птици. Възрастните се крият от хищници, но стават плячка на чаплите, змиите, язовеца и таралежа.
Размножаване на тритона
Сложен ритуал на ухажване, извършван под вода, е характерен за гребенестите и мраморните тритони. Мъжките са териториални и показват различни пози, за да впечатлят женската. Същото правят и пред мъжки, за да се представят пред себеподобния. При ухажване те показват и подчертават гребена си, за да впечатлят женската. Мъжкият отлага сперматофор на земята и води женската, за да го поеме със своята клоака.
Женските обикновено имат отношения с няколко мъжки през размножителния сезон. Яйцата се оплождат вътрешно в яйцепровода. Женската ги слага върху листа на водни растения или треви, обикновено близо до повърхността. Около 5 минути се отлага 1 яйце, а те снасят около 200 на сезон. Половината от ембрионите умират.
Ларвите се излюпват след 2 до 5 седмици в зависимост от температурата. В началото живеят от жълтъка и не могат да плуват, но се прикрепват към растенията. Хранят се активно около 10 дни и започват да развиват и задни крака. Предните са налични още с излюпването.
Метаморфозата при тритоните се извършва 2 до 4 месеца след излюпването. При неблагоприятно време ларвите могат да забавят развитието си и да презимуват във водата, но това е по-рядко явление.
