Белка е дребен хищник, който за разлика от много други дребни хищни бозайници изобщо не избягва съседството на човека и без никакъв страх живее в близост до него. Белка се смята за вреден хищник, тъй като понякога нанася доста щети на селскостопанските животни.
История на Белка
Белка живее предимно в Европа. Тя може да бъде срещната и в азиатските райони. Белка обитава сравнително голям ареал от Пиринейския полуостров чак до Хималаите. Белка може да се срещне и в САЩ, където е била внесена специално, за да се използва за добив на ценни кожи. За разлика от други дребни хищници Белка, която е известна от векове с любопитния си нрав, не живее в гори, а предпочита напълно открити местности, на които може да бъде забелязан по някой храст или дърво. Белка обича местности, в които има скали и едри камъни. Белка може да бъде срещната в планините на 4000 метра надморска височина. Белки се срещат и в градските паркове, където обикалят, за да си търсят храна, без да се страхуват от хората.
Характеристики на Белка
Белка е дребно животно - тялото ѝ е дълго от 40 до 55 сантиметра, а опашката ѝ е дълга до 30 сантиметра. Белка достига до 2-3 килограма тегло. Тялото на Белка е тясно и издължено. Крайниците на Белка са относително къси по отношение на тялото. Опашката на Белка е обилно покрита с пухкава козина. На гърлото си Белка има раздвоено бяло петно, което може да достига до предните лапи, но въпреки че е характерен белег за това животно, у азиатските видове то понякога липсва. Козината на Белка е сивкаво-кафеникава и е доста твърда на пипане, под нея има мек слой, който е оцветен в сивкаво-жълтеникаво. За разлика от Златка, на която донякъде прилича, Белка няма козина върху стъпалата. Носът на Белка е светлокафяв, ушите са малки и заоблени, очите са тъмно кафяви, почти черни. Белка има дребни зъби, които са много остри, и мощни челюсти.
С какво се храни Белка
Белка е всеядно животно, но предпочита преди всичко месо. За да се нахрани, Белка излиза на лов и напада дребни бозайници - предимно гризачи и млади зайци, а също така и полски мишки и прилепи. Белка се храни също така с дребни птици, както и с яйцата им, а освен това похапва насекоми, жаби, червеи и ларви. През лятото Белка с удоволствие похапва плодове. Когато е в близост до хората, Белка се храни с домашни мишки, плъхове, врабчета, гълъби, пилета и кокошки, домашни зайци. Когато е много гладна, Белка може да се храни с мърша и дори с отпадъци от контейнерите за смет.
Размножаване на Белка
Размножителният период на Белка се пада на летните месеци - започва в началото на юни и свършва в края на август. Мъжкарите се бият за вниманието на женските и в този период могат да си нанесат много сериозни, дори смъртоносни травми. След чифтосването женската Белка консервира семенната течност в тялото си. Поради тази причина малките се раждат чак през март или април. Въпреки че самата бременност на Белката трае само един месец, на практика между чифтосването и раждането минават не по-малко от осем месеца.
По този начин женската осигурява най-доброто време, в което да роди и да даде шанс на малките да оцелеят. Белка ражда не повече от четири малки, които се появяват на бял свят напълно голи и слепи. Минава цял месец, докато малките прогледнат, а след като навършат два месеца, започват да се хранят самостоятелно. Половата зрялост на Белка настъпва между година и половина и две след раждането ѝ.
Любопитни факти за Белка
Белка често може да си направи леговище в барака или на тавана на къща. Тъй като се катери добре, понякога Белка си прави леговище в стара хралупа. Белка не копае дупки и не използва дупките на други животни, за да ги превърне в свое жилище. През нощта Белка излиза на лов, а през деня предпочита да спи и да се крие в леговището си. Често Белка се крие в цепнатини на скали и между едри камъни. Когато си прави леговище, Белка го постила с козина, пера или мъх.
Въпреки че излиза на лов през нощта, и напада жертвите си предимно на лунна светлина, през лятото, когато нощите са по-къси, Белка излиза на лов и привечер.
Когато не са в размножителен период, Белките водят самотен начин на живот и избягват контакт с представители на собствения си вид. Всяка Белка има територия, която маркира и пази с цената на живота си от други Белки, особено ако те са от същия пол. Площта на територията на една Белка може да достига до 210 хектара. Всеки ден тя обикаля границите на територията си и ги маркира, за да покаже на други представители на вида си, че това място вече е заето.
В много държави ловът на Белка заради козината й не е забранен, тъй като се смята, че този животински вид не е пред изчезване. Тъй като козината на Белка се смята за по-некачествена в сравнение с тази на Златка, тя не е толкова чест обект на лов.
В природата Белка живее средно три години, но ако се отглежда в неволя, животът ѝ може да продължи до осемнадесет години. В много държави Белка се отглежда като домашен любимец. Тя лесно свиква с хората, а ако е родена в неволя, за Белка е съвсем естествено да приема хората за свои приятели и да се държи като домашен любимец. Препоръчва се обаче през нощта Белка да се държи в клетка, за да не прегризе кабели и да предизвика късо съединение.
Вреди от Белка
Белка е преследвана като вреден хищник заради навика си да влиза в кокошарници и зайчарници. Когато влезе в кокошарник, за да убие и да се нахрани, Белка става изключително агресивна заради паниката, която всява у птиците. Затова тя убива всички птици, въпреки че може да вземе със себе си само една. Когато влезе в зайчарник, Белка не винаги убива всички зайци, защото в повечето случаи те се опитват да останат незабелязани за преследващия ги хищник.
Белка не пропуска и гълъбарници, където се опитва да убие колкото се може повече гълъби.
Белка често нанася вреди на автомобили, като прегризва кабели и маркучи. Причина за това е фактът, че миризмата на бензина по неясна причина привлича Белка. Установено е, че Белка нанася вреди на автомобили, паркирани през нощта.
