Самур, известен още с наименованието Собол, е красив дребен бозайник, който е прочут с красивата си мека козина. Заради нея от векове Самур е известен сред ловците като "меко злато". Прилича на белка и домашен пор.
История на Самур
Смята се, че прародителите на Самур са се появили на планетата ни преди повече от 100 милиона години. Днес Самур може да се срещне в Камчатка, Сибир, Урал, а също така в Китай, Монголия, Северна Корея. Самур се среща също така на островите Хокайдо и Сахалин. Допреди няколко десетилетия Самур се е срещал и във Финландия и в Полша, но поради ценната му козина е напълно избит по тези места.
Самур винаги е имал огромно значение за ловците в Сибир. През XVI век руснаците основават селището Мангазея, което е създадено специално за събиране на кожи от Самур. Основата на бюджета от външната търговия на Русия дълги векове се е базирал изключително върху добива на кожи на Самур.
В Западна Европа тези кожи са били ценени много високо и затова руснаците са продавали над 80 000 кожи на Самур всяка година. Тъй като ловът на Самур е бил напълно безконтролен, това е довело до критична ситуация. През 30-те години на ХХ век Самур е почти напълно унищожен на някои места в Русия.
Постепенно популацията на Самур започва да се възстановява през 60-те години на ХХ век. Колкото е по-тъмна козината на Самур, толкова е по-ценна за ловците. Баргузинската разновидност на Самур, която се среща в Сибир, е най-тъмна и затова е много ценена на международни аукциони на ценни кожи.
Въпреки намаляването на броя на Самур ловът му продължава и днес, тъй като представлява основата на благосъстоянието на ловните стопанства в Сибир. През 1997 г. Русия се отказва от държавни монопол на добиването на ценни кожи и оттогава добивът е почти изцяло в частни фирми.
Смята се, че популацията ще е напълно възстановена, когато на всеки 100 квадратни километра живеят 50 Самура. За съжаление на повечето места това животно се среща доста рядко - около 12 Самура на 100 квадратни километра. Само на няколко места в Сибир се срещат по 150 Самура на 100 квадратни километра.
Самур живее в тайгата, предпочита да живее край извори на планински реки. Самур е известен с това, че за размера си е изключително силен и пъргав. Самур се крие сред храсталаци, но може да се види и сред каменисти насипи.
Тъй като Самур може да се катери много добре, той може да бъде видян сред короните на дърветата. Самур живее само там, където има много дървета и между тях всичко е обрасло с гъст храсталак. На някои места в Урал се среща хибрид на Самур и Златка, който е известен сред местното население като Киду.
Как изглежда Самур
Самурът е дълъг около 56 сантиметра, опашката му достига около 20 сантиметра дължина. Женските са по-дребни от мъжките. Тялото и опашката на Самур са покрити с мека козина с дълъг косъм. Козината на Самур е кафява, почти черна, но може да е и пясъчно жълта. Среща се и кафяв Самур с черна линия на гърба и светли хълбоци, като на гърлото му има жълто петно.
Теглото на Самура в зависимост от начина му на хранене варира от 800 до 1800 грама. Главата на Самур е доста малка, очите му са тъмни, малки и с кръгла форма. Ушите на Самура са малки, изправени и с форма, която се доближава до триъгълната, но краищата им са заоблени. Носът на Самура е черен и доста малък. Зъбите на Самур са сравнително дребни, но изключително остри.
Челюстите на Самур са изключително силни и захапката му е много мощна. С едно захапване Самур може да пречупи гръбнака на жертвата си, дори това да е по-едра птица. Крайниците на Самура завършват с малки лапи с остри нокти, които му помагат да се катери по дърветата. Тялото и крайниците на Самур са с много добре развита мускулатура.
С какво се храни Самурът?
Самурът е хищник, който лови с невероятна ловкост различни видове гризачи. Самурът се храни с полевки, лалугери, мишки и в това отношение е полезен за селските стопанства. Самурът се храни също така с катерици и зайци. Самурът напада различни видове птици, някои от които са доста по-едри от него. Самурът излиза на лов късно вечерта и през нощта, но ако не намери достатъчно храна, е активен в това отношение и през деня. Самурът се храни също така и с кедрови ядки, различни видове плодове и семена. Самур много обича плодовете на калината и с удоволствие похапва различни видове боровинки.
Размножаване на Самура
Самурът достига полова зрялост след навършване на третата си година и се размножава до 15-годишна възраст. Размножителният период при самурите започва през юни и продължава малко повече от месец. Мъжките се бият безпощадно за благосклонността на женските, като се нараняват доста сериозно.
След чифтосването женската намира място под корените на голямо дърво, в стара хралупа или в по-голяма скална цепнатина. Бременността на Самур продължава почти 300 дни. Женският Самур ражда от едно до седем малки, но най-често броят им е четири. Самур се отглежда само от майката.
Малките остават с майката повече от година, за да могат да се научат на ловни умения. След като поотраснат, мъжките Самури напускат майка си, но женските могат да останат с нея още поне половин година.
Любопитни факти за Самура
Самур се придвижва с подскоци, като дължината на един подскок варира от 30 до 70 сантиметра. Самур има перфектен слух и обоняние, зрението му обаче е доста слабо. Звуците, които издава Самур, приличат на котешко мяукане. Самур лесно се придвижва по мек сняг, без да потъне.
Ловците тръгват на лов за Самур с кучета, обикновено за тази цел се използват Западносибирска лайка. След падането на дълбокия сняг ловците използват капани. Северните народи преследват Самур, като яздят елени.
За един сезон се смята успешно, ако ловецът успее да хване повече от 50 Самура. Според природозащитниците видът трябва да бъде защитен, но въпреки намаляването на популацията Самур все още не е обявен за изчезващ вид и ловът му продължава.
Единствено, което се контролира, е сезонът на лова - позволено е да се лови Самур през зимата, ловът спира през април, когато започват да се раждат малките. Въпреки това има много бракониери.
