Лалугерът е гризач, който живее в природата и е близък роднина на катериците, но за разлика от тях не живее по дърветата, а на земята. Той живее в някои балкански страни, а в много европейски отдавна вече не съществува като вид. Поради тази причина той е включен в Червената книга.
Произход на лалугера
Лалугерът е едно от най-древните животни на планетата. Изкопаеми останки от предците на съвременните лалугери са намирани в югозападна Европа и се отнасят към края на плейстоцена. На други места също са откривани вкаменелости от древните лалугери, които са обитавали различни части на съвременна Европа. В древността лалугерите са обитавали цяла Европа, но след това са започнали да изчезват масово, най-вече заради лова на тези малки животинки, който е бил особено популярен през XIX век. На места и днес се практикува лов на лалугери.
Тъй като лалугерите нанасят вреди на селското стопанство (подобно на къртици, сляпо куче, диви зайци), това е една от причините за лова им, но това се смята за бракониерство, тъй като лалугерите са изчезващ вид. Преди лалугерите са се отстрелвали заради вкусното си месо и красивата си козина, която се използвала за изработка на ръкавици, яки и шапки. Тъй като е много трудно да се изкара лалугер от дупката му, обикновено ловците слагали храна пред нея, а след това го причаквали, за да го отстрелят. Понякога пред дупката се слагал капан, в който лалугерът се хващал при опита си да достигне до храната в него.
Как изглежда лалугерът
Лалугерът е дребна животинка, той е дълъг около 20 сантиметра, а опашката му е с дължина около 6-7 сантиметра. Лалугерът е сивкаво кафеникав на цвят. Тялото на лалугера е покрито с козина, която през лятото е по-къса, а през зимата е по-дълга. Отстрани на тялото си лалугерът има бели ивици. В горната част на тялото си лалугерът има козина с тъмно кафяв цвят. Около очите си лалугерът има жълтеникави петна. В края на опашката си има тъмна ивица.
Съществуват лалугери, които са дългокосмести, те са разпространени предимно в Молдова и Кавказ. Рядко се среща така нареченият златен лалугер, който е наречен така заради златистия цвят на козината си. Понякога козината на лалугерите е на тъмни петънца. Цветът на козината на лалугера му помага да остане почти незабелязан в тревата, особено по време на летните месеци и в началото на есента. Главата на възрастния лалугер е дълга около 4 сантиметра.
Очите му са малки и тъмни на цвят. Челюстите са добре развити, а зъбите на лалугера са доста силни, тъй като му се налага да гризе храната си. Предните му зъби са по-дълги от останалите, което е характерно за всички видове гризачи. Лапите на лалугера са миниатюрни, крайниците са с много добре развита мускулатура, което прави от тази малка животинка превъзходен бегач на кратки разстояния.
С какво се храни лалугерът
Лалугерът се храни с различни видове растения, той предпочита за тази цел треви, семена, а ако изпитва дълго време глад, може да яде и корените на растенията. В храната на лалугера влизат също така различни видове насекоми и яйца на птици, които гнездят по земята. Лалугерът хапва и големи, и малки насекоми, като се опитва да избягва паяците. През пролетта, когато се събуди от зимния си сън, лалугерът изяжда много луковици. Лалугерът се храни с различни видове плодове от диворастящи растения.
Размножаване на лалугера
Веднага след като се събуди от зимен сън, лалугерът е готов за любовния период. Започват ожесточени битки между мъжкарите, за да се преборят за женска. Бременността на женската трае около 27 дни. Обикновено се раждат 5-6 малки в края на април, но е възможно да се родят и 1-11 малки. Новородените лалугерчета тежат около 5 грама при раждането си, а тялото им е около 3 сантиметра.
На осмия ден от раждането им поникват зъби, а на петнадесетия ден те вече са покрити с козина. В средата на май малките започват да излизат от дупката, където живеят с майка си и да си търсят самостоятелни дупки.
Обикновено младите лалугери използват изоставени дупки в началото, а след това правят собствени. По това време те тежат вече около 50 грама. Половата зрялост настъпва след като младият лалугер се събуди от първия си зимен сън, тоест в края на първата му година. При размножаването участват над 80 процента от жителите на колонията.
Факти за лалугерите
Лалугерът е дневно животно, през нощта той спи. Когато е студено, той заспива зимен сън и се събужда едва през пролетта. Лалугерът изкопава различни дупки, които са свързани помежду си с тунели, като по този начин животинчето може да има резервен изход. Тунелите са дълги около три метра. Дълбочината, на която се разполага дупката на лалугера, може да е до метър и половина под земята.
Когато изпада в зимен сън като мечките, лалугерът запушва входа на дупката си така, че никой да не може да влезе в него. След като се събуди, той разкопава земята и излиза навън. Входовете на дупките на лалугера са два вида - вертикални и хоризонтални. В дупката има една или две жилищни камери, които предпазват лалугера от студ по време на зимния му сън. Първи от зимния сън се събуждат старите мъжкари, последни се събуждат младите лалугери. Младите лалугери са активни от 9 часа сутринта до 16 часа.
Възрастните лалугери излизат два пъти от дупката си - около час след изгрев слънце и са навън до обяд, а след това излизат към 15 часа и се прибират в дупките си след залез слънце. Преди да заспят зимен сън, възрастните лалугери не излизат по два-три дни от дупката си. В зависимост от възрастта си лалугерът заспива зимен сън по различно време. Младите мъжкари и женските, които не са раждали през годината, заспиват зимен сън още през юли.
Женските, които са имали малки, заспиват зимен сън в началото на август, а младите лалугери са активни до началото на септември. На практика времето, в което лалугерите заспиват зимен сън, зависи най-вече от това дали са успели да натрупат достатъчно мазнина, за да оцелеят, докато спят.
Женските, които са родили, са заети с грижи за потомството, и затова заспиват по-късно, а младите имат необходимост от време, за да успеят да натрупат мазнини. В засушливите местности лалугерът изпада в зимен сън по-рано, в началото на лятото, и след това се събужда за малко, за да изпадне на свой ред в зимен сън.
Лалугерът живее в гористи и равнинни зони. Той живее на пасища, покрай обработваеми земи, в каменисти участъци, в изоставени градини и покрай пътища. Лалугерът избягва влажни зони, той никога не може да бъде забелязан край бреговете на водоеми, както и в местности с гъста дървесна или храстова растителност.
Понякога лалугерът прави дупките си в обработваеми земи, но те са временни и по време на обработката на земята се разрушават.
Временните дупки на лалугерите са съвсем плитки - те са разположени не по-дълбоко от половин метър под земята, тъй като животинчето е наясно, че скоро ще бъдат разрушени от хората. Лалугерът не може да живее самостоятелно, тези животни образуват колонии, в които живеят по десетина екземпляра. Територията, която използва за живот и прехрана едно семейство лалугери, е около 7 хектара.
Враговете на лалугера са различни хищни бозайници и грабливи птици. Лалугерът често става жертва и на змии, които пропълзяват в дупката му и там го атакуват. Така могат да бъдат избити няколко лалугера, ако са се събрали да живеят заедно. Понякога лалугерите стават жертви на ухапване на отровни насекоми, които все пак са се опитали да изядат, тласкани от глада. Понякога лалугерите имат сблъсъци с гърмящи змии, орли, лисици, невестулки, язовци, еноти.
Лалугерът е много бързо и подвижно животно. Когато е изплашен, той застава на задните си лапи. Когато се опитва да избяга, той издава звуци, които приличат на свирене. Когато е в лошо настроение, лалугерът мълчи през цялото време. Някои лалугери правят запаси в дупките си, тъй като ако се събудят по-рано от зимния си сън, ще им се наложи да оцеляват, а в студените месеци няма как да намерят храна от растителен произход.
Вреди от лалугерите
Лалугерът унищожава много семена на житни растения, като по този начин унищожава известна част от реколтата. Малки ниви могат да бъдат напълно унищожени от семейство лалугери. Това дребно животинче нанася вреди и защото разнася много видове заразни болести.
