Сляпо куче не е израз само за куче, загубило зрението си, но е и име за вид бозайник, подобен на къртицата, също вредител по селскостопанските насаждения.
Тъй като двете животни са много подобни, нужно е да се направи разлика между тях, особено с оглед борбата срещу тях като вредители.
Разлика между къртица и сляпо куче
Сляпото куче се различава от къртицата по големината си, то е 2-3 пъти по-голямо от къртицата и стига до 25 сантиметра дължина. Сляпото куче принадлежи към друго семейство, това на гризачите и като тях има големи предни зъби, които не може да скрие с устните си, те постоянно стърчат навън. С тях копае тунели, образувайки сложни плетеници.
Тунелите на сляпото куче са по-дълбоки от къртичините и затова са и по-малко, но по-широки и с по-големи размери.
За разлика от къртиците, които не се хранят със селскостопанската реколта, а с червеи и насекоми, сляпото куче яде грудкови насаждения като картофи, моркови, цвекло, складирайки ги в тунелите си. Животното изяжда по 150 килограма храна годишно и по този начин унищожава тонове култури, като е в състояние да разори зеленчукопроизводителите, тъй като сляпото куче не живее само, а със семейство от мъжки, две женски и малките им.
Борбата със сляпото куче понякога е неравна, ако не се вземат своевременно мерки срещу него, защото то е истинска напаст.
За да са ефективни действията срещу този вредител, трябва добре да се познават особеностите и навиците му.
Класификация, разпространение и особености на сляпото куче
Сляпото куче е дребен бозайник, принадлежащ към рода Spalax на семейство Spalacidae. Това са слепи изкопаеми или подземни плъхове, които са толкова уникални, че са обособени в свое подсемейство - Spalacinae. Това подсемейство съдържа 2 рода и 8 вида.
Spalax са наистина слепи. Причината е, че малките им очички са покрити със слой кожа. За разлика от други подобни гризачи, те нямат разширени предни нокти и не използват предмишниците си като основен инструмент за копаене. То се извършва с помощта на мощните им предни зъби, които са отделени от останалата част от устата с кожена клапа. Когато плъхът Spalax затвори устата си, зъбите му продължават да стърчат навън.
Някои учени предполагат, че слепите кучета са се развили от спалациди, които са използвали предните си крайници за копаене, където лакътната кост осигурява голяма повърхност за прикрепяне на мощните им лакътни мускули.
Това подземно животно - вредител по растенията е разпространено в югоизточната част на Балканите и се среща до 2400 метра над морското равнище. Ареалът му е в България, Босна и Херцеговина, Гърция, Сърбия, Македония, Унгария, Молдова, Черна Гора, Румъния. Турция, Украйна, Албания и областта на Анадола. В България сляпото куче е разпространено в цялата страна, като се бърка с къртицата понякога.
Ливадите, храсталаците и редките гори са предпочитано местообитание, както и зеленчуковите и цветните градини, особено с луковични насаждения, които то унищожава.
Описание и начин на живот на сляпото куче
Сляпото куче е среден по размер гризач. Тъй като води подземен и ровещ начин на живот, то е развило характерни особености, подпомагащи работата му.
Те се заключават в цилиндричното му тяло, клиновидната глава, с малки, закърнели и разположени под ципа очи. Сляпото куче няма външни уши. Крайниците му са къси, опашката му е рудиментарна.
На цвят бозайникът е жълтокафяв до сивокафяв, стига до 240 сантиметра дължина. Цветът му напомня на този на мишците и плъховете.
Особености на сляпото куче
Този малък бозайник се характеризира с ниска репродуктивност. Женската ражда веднъж годишно от 2 до 4 малки. То има и нисък метаболизъм, а денонощната му активност е полифазна.
Сляпото куче може да живее единично, като неговият индивидуален участък е от 25 квадратни метра при младите индивиди, до 200 квадратни метра при възрастните. Плътността по отношение на популация варира - от 1 до 13 индивида на хектар площ, но е възможно да достигне и до 23 индивида на хектар.
Особености на екологията на сляпото куче
Тъй като живее под земята, бозайникът е независим от някои фактори на екологията, със сериозно влияние при други гризачи като температура на въздуха, климат и други. Предвид факта, че води ровещ начин на живот, най-вероятно изискванията му към околната среда се свеждат с типа почва, сред която се придвижва. Смята се, че идеалната за него е неуплътнената, добре дренирана почва, в която лесно се копае.
Особености на начина на живот на сляпото куче
Сляпото куче принадлежи към растителноядните видове вредители. То е заплаха за растенията, подобно на колорадския бръмбар, поповото прасе, гъсениците. В състава на хранителната му диета се наблюдава възрастова промяна, сезонна изменчивост и пространствени разлики. Характерен хранителен спектър представляват всички зелени и подземни части на растенията.
Макар че живее и поединично, най-често сляпото куче може да се срещне като семейство. Това семейство копае тунели, уплътнявайки пръстта по стените на тунела на дълбочина от 15 до 25 сантиметра.
Семейството се състои от един мъжки и две женски с малки. За 4 зимни месеца такова семейство трябва да се запаси с храна. За един индивид тя е от 30 до 50 килограма - корените, грудките и луковиците са основата на запаса. Едно тричленно семейство може за година да унищожи 1500 килограма реколта по сметките на специалисти по растителна защита. Затова е необходимо да се води борба с тях, чието начало трябва да започне, още с установяването на растения в градината, които сякаш са всмукани и пропаднали в земята. Това е признак за сляпо куче в градината.
Борба със сляпото куче
Борбата срещу този вредител става по два начина - чрез унищожаването или прогонването му.
Унищожаването на сляпото куче може да стане с капани, залагани в тунелите му. Друг метод е поставяне на отрова, но примамките все още не могат да се определят като напълно сигурни, защото отровите не са естествена храна за животното и много пъти остават неизползвани.
Друг вариант за растителна защита представлява прогонването на сляпото куче. То може да се осъществи с помощта на електронни уреди с висока чувствителност. Те са програмирани така, че да генерират вибрации и трептене, неприемливи за неканените гости и това ги прогонва. Те или излъчват звуци с ниска честота на вълните, или създават вибрации по механичен път.
Недостатък на този метод е, че за да подейства е нужно време от половин до един месец, а то е достатъчно вредителите да унищожат реколтата.
Сляпото куче може да бъде прогонено и чрез пръскане с репеленти. Те излъчват неприятна миризма за тях и ги отблъскват. Този продукт е екологичен, защото е безвреден за почвата и реколтата, но е сравнително скъп и доста трудоемък, защото се разкопава и заравя репелента 2 пъти в месеца.
Истината е, че прогонването или унищожаването на този вредител струва много усилия и вложения. Успех се постига чрез комбиниране на повече от 1 метод, примерно капани и електронни устройства. Необходима е също профилактика, за да не се допусне повторно заселване.
Интересни факти за сляпото куче
В Източна Африка е открит вид сляпо куче с розова козина, което може да живее, без да диша кислород в продължение на 18 минути. И това няма никакви последици за състоянието на мозъка им. При хората мозъчните клетки умират, но не и при това сляпо куче, защото от използва натрупаната фруктоза като източник на енергия, за да поддържа жизнените си процеси. Досега се знаеше, че само растенията притежават такива способности.
Въпреки че е вредител, сляпото куче е записано като застрашен животински вид в списъка на застрашени видове, за които се знае малко.
Сляпото куче се бърка често с къртицата и някъде го наричат къртица, но е необходимо да се знае, че е съвсем различен вид с много по-голяма заплаха за посевите.
