ЕнотовидноТО куче е диво животно, което често се бърка с енот заради външната прилика. В японската култура енотовидното куче играе важна роля и е известно като тануки - весел дух, който може да се превръща в хора и предмети.
Произход на енотовидното куче
Смята се, че прародителите на енотовидното куче са се появили на планетата ни преди повече от 90 милиона години. Днес то може да се срещне в Италия, Франция и скандинавските страни. Среща се в Сибир, Япония и Манджурия, където през вековете е било най-разпространено.
Енотовидното куче предпочита планинските и равнинните райони, то се чувства много добре в гъсти гори. Понякога може да се види и в близост до човешки селища, въпреки че като цяло избягва контакта с хората. В България също се среща в Бургаска област, а също така и край Велико Търново.
Преди време в Русия са били пуснати и отгледани в неволя над 10 000 представители на този животински вид. Те са се пръснали по съседните държави. В Швеция днес видът е разпространен много и дори има програма за контролираното му намаляване.
Енотовидното куче все още не е застрашен вид, но популацията му рязко е намаляла. Опасности за него представлява застрояването на местата, където този животински вид живее. Ловът също е сериозна заплаха за енотовидното куче, тъй като този животински вид се избива заради козината си. На места органите на животното се използват в народната медицина.
Съществуват три подвида енотовидно куче - китайско, японско и сибирско, в зависимост от местностите, където е разпространено. Разликата между подвидовете е минимална, тя обикновено се проявява в размера и теглото.
Как изглежда енотовидното куче
Енотовидното куче изглежда като средно едро куче. Тялото му е с дължина около 80 сантиметра, опашката му достига дължина около 25 сантиметра. Тежи между 5 и 10 килограма в зависимост от това към кой подвид принадлежи, а също така и от пола - женските са по-дребни от мъжките.
Енотовидното куче прилича на енот по формата и оцветяването на главата. Има остра муцунка с черен нос, челото и линията на носа са покрити с бяла козина, около очите има тъмна маска, точно като маската на енота. Ушите му са къси, изправени, с триъгълна форма и заоблен връх.
Козината на тялото на енотовидното куче също е с цвета на тази на енота - тя е сивкава или кафеникава, като на корема е по-светла. Козината е дълга и гъста и е доста груба на пипане. По линията на гърба се спуска по-тъмен кант. Опашката е пухкава, но няма напречни линии.
Срещат се енотовидни кучета, които са изцяло рижави, много рядко се срещат албиноси от този животински вид. Козината на тялото на енотовидно куче е доста дълга, тя се спуска почти до глезените му. Крайниците са сравнително къси, но не прекалено. Те завършват с едри лапи с остри нокти. Мускулатурата на тялото и на крайниците на животното е много добре развита. Челюстите са мощни, зъбите са много остри.
С какво се храни енотовидното куче
Това животно е всеядно. Енотовидното куче може да се храни както с растителна храна, така може и да ловува, или да яде мърша. С удоволствие похапва различни видове гризачи и птици, които лови с невероятна ловкост.
Често разрушава гнездата на птици, които ги строят на достъпни за животното места, и изяжда яйцата им, или новоизлюпените им пиленца. Яде също така различни видове безгръбначни, ракообразни, мекотели и червеи. Енотовидното куче се храни с плодове, семена, лишеи, корени и дори с кората на дърветата. То е в състояние да измине до 10 километра на ден в търсене на храна. Обикаля водоемите и ако живее в близост до море, се храни с мъртви морски животни, които водата изхвърля на брега.
Размножаване на енотовидното куче
Енотовидното куче е моногамно животно и прекарва целия си живот с избрания партньор. Става полово зряло към десетия месец от живота си. През октомври мъжките се бият, за да изберат най-добрите женски. Тогава се образуват двойки, които остават заедно завинаги. През февруари настъпва размножителният период, но битки между мъжките вече няма, защото двойките са оформени.
Бременността трае около два месеца и се раждат от 6 до 16 малки. Те се отглеждат от двамата родители. Плодовитостта на женската зависи от това доколко добре се храни, както и от природните условия. Малките растат много бързо и след около два месеца вече могат да се хранят с разнообразна храна, но продължават да се хранят и с мляко поне още половин месец.
Когато станат полово зрели, те търсят партньор и създават свое семейство. Енотовидното куче живее около 4 години в дивата природа, а в зоопаркови условия може да живее повече от 15 години.
Енотовидното куче избира за леговище изоставена дупка на друго горско животно, а също така в хралупи и цепнатини на скали. Когато няма подходящо място за леговище, то намира подслон под някой по-гъст храст, където отглежда малките си.
Любопитни факти за енотовидното куче
Интересен факт за енотовидното куче е, че към края на есента трябва да е наддало 2 килограма над обичайното си тегло, защото изпада в зимен сън. То е единственото животно от семейство Кучеви, което спи зимен сън като мечките.
По време на зимния сън метаболизмът в тялото му се забавя до 20 процента от нормалното. То спи от декември до края на февруари или средата на март. През топлите зими не спи, като се крие от снеговете и бурите само при много лошо време, иначе живее както и през останалите сезони. През зимата трудно ходи по мек сняг.
Когато е заплашено, енотовидното куче избягва да се бие, а скимти или се прави на мъртво.
Естествените врагове на енотовидното куче са вълците и рисовете. Смята се, че заради глобалното затопляне популацията му ще стигне до критично ниво, тъй като то е свикнало да живее в по-сурови климатични условия.
