Сред известните вредители по растенията несъмнено е колорадският бръмбар. Той е едно от създанията, които можете да срещнете в градината си заедно с щурци, пеперуди, гъсеници, къртици, листни въшки, стършели, пчели и други. Въпреки името си родината му не е Колорадо, а от Мексико. Все пак има връзка и с американския щат, откъдето е дошло името му. През 1859 година този най-известен селскостопански вредител по картофите по полетата в Колорадо и хората го запомнили с това име.
Тъй като борбата с колорадския бръмбар с продължава и сега, информацията за него ще бъде полезна за всеки.
Класификация на колорадския бръмбар
Колорадският бръмбар е с латинско название Leptinotarsa decemlineata. Наричат го още 10-ивичест копиеносец, картофена буболечка. Той е основен вредител по картофените култури.
Наблюдаван е за първи път през 1811 година от Томас Нутъл и е описан за първи път от американския ентомолог Томас Сай. Бръмбарите са били събрани в Скалистите планини, където се хранят с Solanum nostratum. Родът Leptinotarsa е причислен към семейството на бръмбарите Doryphorini, които се намират в подсемейство Chrysomelinae. В него те споделят мястото си с още 5 рода.
Родината му е Америка, но той адаптивен бръмбар се разпространява бързо и в Европа от 1859 година нататък, както и в Азия. Разпространението му е върху 16 милиона квадратни километра.
Как изглежда колорадският бръмбар?
Всеки, който се е занимавал с отглеждане на картофени култури е добре запознат с това насекомо. Възрастното е с дължина 6-11 милиметра и 3 милиметра широчина. На цвят колорадските бръмбари са оранжево-жълти с 10 характерни черни ивици по елитрата. Името на вида произлиза от тази характеристика.
Възрастните бръмбари могат да бъдат объркани с лъжливия картофен бръмбар L. Juncta, който не е вредител, но също има редуващи се черни и бели ивици по гърба. Една от белите ивици в центъра на всяко покритие на крилото липсва и е заменена със светло кафява ивица.
Главата и гърдите са розовочервени и имат черни петна по тях.Наблюдава се гръден щит с форма на V.
Яйцата на колорадския бръмбар са продълговати и овални, на цвят розово-оранжеви и дълги до 1 милиметър.
Ларвата е розово-оранжева, отгоре е изгърбена и има 2 реда брадавици отстрани. Главата на ларвата е розова. Дълга е около 15 милиметра.
Какавидата е оранжево-жълта и е около 10 милиметра дълга.
Ларвите имат 4 стадия на развитие. Главата запазва цвета си през всеки от тях, но тялото променя цвета си до оранжево-кафяво.
Този род се характеризира в подсемейството с кръгла до овална форма на тялото, което е ярко оцветено и прости нокти, които се разделят в основата.
Жизнен цикъл на колорадския бръмбар
Женските колорадски бръмбари са много плодовити и могат да снасят над 500 яйца за период от 4-5 седмици. Яйцата са жълти до оранжеви с дължина до 1 милиметър. Обикновено се депозират на партиди от около 30 на долната страна на листата на гостоприемника. Развитието им зависи от температурата.
След 4 до 15 дни от яйцата на колорадските бръмбари се излюпват розово-кафяви ларви с гърбица на гърба и два реда тъмнокафяви петна от двете страни. Те се хранят с листата на растението домакин. Ларвите прогресират през 4 отделни етапа.
Първите са с дължина 1.5 милиметра, а последните са вече 8 милиметра. Първият до трети етап трае 2-3 дни, четвъртият е 4-7 дни. След достигане на пълен размер, тя се спуска към почвата и се закопава на няколко сантиметра. След 5-10 дни се появява бръмбарът, който се храни и размножава. По този начин всеки бръмбар може да премине от яйце до възрастен само за 21 дни в зависимост от температурата, светлината и качеството на гостроприемника.
Възрастните могат да влязат в диапауза и да забавят появата си до пролетта. На някои места могат да се появят 3 или 4 поколения през всеки вегетационен период.
С какво се храни колорадският бръмбар?
Колорадският бръмбар има силна връзка с растенията от семейство Solanaceae, особено тези от рода Solanum. Те са свързани с други растения от това семейство, а именно домата и чушките. Колорадските бръмбари ядат и листата на патладжана и тютюна.
Ларвата на колорадския бръмбар се храни около мястото, където се е излюпила, с долния епидермис на паренхима, след това нападат връхните листа, а по-късно унищожават всички листа на растението.
От своя страна колорадският бръмбар е част от хранителната верига и плячка за хищни животни. Хищниците, които се хранят с ларвите на колорадския бръмбар са редица паяци, оси и мравки. Всички те ядат ларви, яйца или самите възрастни индивиди. Има други видове бръмбари, които се хранят с яйцата и ларвите на колорадския бръмбар.
Поведение на колорадския бръмбар
Поведението на колорадския бръмбар е явно повлияно от чифтосването. Всички възрастни, които излязат от състояние на диапауза са склонни да прелитат разстояния до няколко километра, увеличавайки шансовете си да намерят нов гостоприемник. Женските, които се чифтосват, са склонни да се движат по-малко, докато мъжките се движат повече, за да увеличат шанса си да намерят повече партньорки.
Докато е на полето Leptinotarsa decemlineata се движи свободно през своето местообитание. Това става както от обширни пешеходни разстояния, така и с полет до близко място.
Възрастните и ларвите през нощта стават неактивни, храненето и придвижването са в дневни часове.
Ларвите избягват хищници по различни начини - ходене, клатене, дефектиране. Докато се хранят много от тях се групират. Основните им начини за комуникация са обонянието и зрението. Химичните сигнали, излъчвани от растенията-гостоприемници могат да бъдат жизнено важни за комуникацията и избора на гостоприемник.
Leptinotarsa decemlineata използва летливи растения за гостоприемници, но изглежда разчита на визия за местоположението на гостоприемника.
Най-подходящ сред всички гостоприемници е култивираният картоф, както и други подобни от семейството му.
Любопитни факти за колорадския бръмбар
Колорадският бръмбар е толкова популярен вредител, че е използван и в пропагандната война. През 1950 година в бившата Германска демократична република се увеличават прекомерно колорадските бръмбари и то в момент, когато американски самолети прелитат над територията на страната. Комунистическият режим обвинява американците в саботаж срещу държавата и изпраща ученици, които да събират бръмбарите, за да бъдат унищожени.
Това е част от пропагандната стратегия в Студената война, защото колорадски бръмбари пристигат в Европа през ХІХ век заедно с пратки с картофи от Америка. Извън всякакви пропагандни войни обаче колорадският бръмбар си остава опасен вредител, измъчващ земеделците навсякъде по света.
Борбата с колорадския бръмбар
Когато са на малка площ, възрастните екземпляри се събират лесно. Срещу ларвите, достигнали трети стадий се води борба с химически средства.
Препаратите за растителна защита са много, но бръмбарите бързо стават резистентни и трябва да се сменят редовно.
Градинарите препоръчват за борба с колорадския бръмбар масло от нийм, пепел, ограждане с невени, отвара от люти чушки, с които се пръска, и други народни средства, които са щадящи за културното растение.
Истината обаче е, че всички средства за борба са с краткотраен ефект и щом пръскането спре, колорадският бръмбар отново се появява. Градинарите съветват посевите да се следят непрекъснато и при първите появи на картофени бръмбари, те веднага да се събират на ръка. Колкото и трудоемко да е, това се оказва най-ефикасният метод за справяне с този неприятел на културните растения.
