Семейството на бръмбарите е много голямо, а някои от тях, като бръмбара рогач дори често е домашен любимец и това се дължи на неговата интелигентност и интересно поведение. Наричан още еленов бръмбар или еленов рогач, заради мощно разклонените му роговидни израстъци на главата. Този представител на царството на насекомите предизвиква интерес не само у специалистите, но и у любителите на насекоми като е почти толкова интересен като големите бръмбари от рода на титаните, макар да не е толкова рядък като тях.
Класификация и таксономия на бръмбара рогач
Lucanus cervus е латинското название на този вид бръмбар, известен като европейски бръмбар рогач. Той е един от най-известните видове от семейство Lucanidae, срещащ се в Западна Европа и принадлежи към застрашените видове насекоми, заради което е в Червената книга на видовете.
Lucanus cervus е поставен в род Lucanus и принадлежи на семейство Lucanidae. В рода има два подрода: Lucanus Scopoli и Pseudolucanus Hope and Westwood.
Видът Lucanus cervus съдържа четири подвида. Номинираният подвид Lucanus cervus cervus е установен след като първоначално е описано насекомото през 1758 година. Трите по-късно добавени подвида са Lucanus cervus judaicus Planet, Lucanus cervus laticornis Deyrolle и Lucanus cervus turcicus Sturm.
Как изглежда бръмбарът рогач
Европейският бръмбар рогач е най-големият бръмбар в Европа. Цветът му обикновено е черен с червеникави елитри и червени мандибули при мъжките екземпляри.
Съществува полов диморфизъм, мъжките имат по-големи мандибули и са по-едри от женските. Всъщност женските нямат истински рога, а по-къси щипци, които са по-опасни от атрибутите на мъжкия. Въпреки че мандибулите на мъжките изглеждат заплашителни, те са много слаби, за да бъдат вредни. За разлика от тях, женските могат да причинят болезнени ухапвания. Приликата на мандибулите на мъжките с рогата на елен и използването им в битка за женски, подобно на елените, дава на вида неговото научно име.
Размерът на възрастният екземпляр варира в различните области на разпространението му. Например бръмбарите от Испания, Германия и Холандия са по-големи от тези от Белгия или Обединеното кралство. Мъжките растат до 7.5 сантиметра на дължина, а женските стигат между 3 до 5 сантиметра.
Друга характерна особеност на вида е, че има по два нокътя на шесте си крака.
Къде се среща бръмбарът рогач
Lucanus cervus е широко разпространен вид в Европа, но не се аткрива в Ирландия.
В Германия се среща често, предимно в южните райони.
В Унгария този вид се открива в хълмистите и планинските области.
В Румъния живее основно в хълмистите райони, чиито склонове са изложени на слънце.
Среща се бръмбар рогач и в европейската част на Турция.
В Италия е разпространен главно в северните и централните райони.
В Испания и Португалия присъства само в северната половина на всяка от тези страни.
Във Великобритания се намира основно в югоизточната част, където е широко разпространен.
Този вид вече е изчезнал в Латвия.
Изчезнал е от Дания, но е повторно въведен.
Среща се и в Кавказ, Мала Азия, Сирия и Западен Казахстан.
В момента ареалът му се увеличава само в Хърватия и Словакия.
У нас е сравнително добре представен.
Бръмбарът рогач има връзка с редица дървета, най-вече дъба, липата, бука, върбата и някои други - черната топола, ясена, конския кестен, дивата череша и обикновения орех. Предпочитанията му са насочени към стари дъбове, дъбово - габърови и борови гори в равнините и ниските планинските райони, които са светли, сухи и с южно изложение. Често може да се намери в старите паркове, защото е зависим от гори със стари дървета. Със същото значение за него са местата, където изтичат дървесни сокове от наранени дървета.
Жизнен цикъл на бръмбара рогач
Възрастните се появяват в края на май до началото на август, като най-активно летят вечер. Женските снасят около 30 яйца в парче гниещо дърво дълбоко в почвата. Ларвите на бръмбарите рогачи са слепи и имат формата на буквата C. Те се хранят със сокове от гниещата дървесина на различни места, пънове, стари дървета и храсти, гниещи стълбове за огради, купчини компост и листна плесен. Ларвите са кремави на цвят, имат меко, прозрачно тяло с шест оранжеви крака и оранжева глава, която е много различна от много острите кафяви клещи на възрастните. Те имат гребени в краката си, които използват за комуникация с другите ларви.
Ларвите преминават през няколко стадия на развитие, отнемащи няколко години, за да станат какавиди и интересното при тях е, че основният им живот минава предимно в тези стадии, защото възрастните не живеят дълго.
Развитие на ларвите и какавидите на бръмбара рогач
Ларвите се ровят в дървесината, хранят се до четири години, рядко за по-дълго, преди да се насочат към почвата, за да какавидират в земна камера.
След около 3 месеца бръмбарът рогач излита вече като възрастно насекомо, което се случва през лятото и се чифтосва с женските екземпляри. Техният бавен, тромав полет, обикновено привечер, издава отличителен нисък бръмчащ звук. Мъжките летят по-лесно и повече от женските.
Продължителност на живота на рогача
Бръмбарите рогачи прекарват по-голямата част от живота си като ларви и може да им отнеме от 3 до 7 години, докато какавидират, но продължителността на живота на възрастните е само няколко седмици.
С какво се храни бръмбарът рогач
В различните етапи от живота си това насекомо има сходно хранене с някои по-големи възможности от страна на възрастните.
Ларвите се хранят основно с изтичащите сокове на гниещата дървесина, а възрастните търсят храната си в сока на дърветата.
Интересно е, че силно развитите челюсти на мъжкия не могат да му служат за храна, а само за борба с други мъжки, както и за задържане на женската по време на копулация.
При женските челюстите изпълняват основната си функция. Женската може да наруши кората на дървото на някои места със силните си челюсти, за да осигури възможност да се храни. По-често обаче такова пукнатини в дървото са резултат на природни условия като вятър, слана и други, а насекомите само се възползват от това.
Приемане на сока от дървото насекомите осъществяват чрез близане с лигулата. Дневното количество храна, необходимо за ларвите е 20-30 кубически милилитра.
Поради нуждата от храна, ларвата не се развива в кухи или напълно изгнили стволове, а в тези, които са започнали да загниват и да отделят сокове.
Хищници, ловуващи бръмбар рогач и паразити по бръмбара
Естествените врагове на бръмбара рогач във Великобритания са котките, лисиците, язовците, враните, свраките, кълвачите, те са склонни да ударят в най-уязвимия етап от жизнения цикъл на бръмбара, когато възрастните се стремят да се чифтосват и да снасят яйца.
В Италия основен хищник е качулатата врана.
Акарите от разред Monogynaspida се прикрепват към бръмбара рогач, като паразитират върху мембраната на ставата, която се намира между главата и пронотума.
Мобилност на бръмбара рогач
Наблюдавани са масови миграции на този вид насекомо. Той е способен и склонен да лети, за да търси места за хранене и размножаване.
