В дивата природа има животно с красива козина и хладен нрав, което някои хора опитват да превърнат в домашен любимец, защото е пухкаво и изглежда мъничко и сладко като златка, лалугер, медояд, росомаха и белка. Нарича се норка.
Това симпатично животинче обаче не е куче или котка и няма зад гърба си многовековния опит на себеподобните на мирно съжителство с хората. Няма нужда от човешката обич и се чувства съвсем добре и без нея. Става въпрос за един вид от фауната, който продължава да носи дивото в себе си в най-голяма степен, въпреки че някои представители делят жилище и живот с хора.
Не само за бъдещите кандидати за стопани на толкова необичаен домашен любимец, но и за тези, които искат да научат нещо повече за това интересно животно, освен че от неговата козина правят скъпи шапки и палта, е следващата информация.
Класификация и разпространение на норката
Норката, на латински Mustela lutreola, е вид бозайник от семейство Порови- Mustelidae. Разпространена е на тези континенти, които попадат в Северното полукълбо. Поради това, че се намира на различни места по света, норката бива няколко вида, определяни според географското положение, като един от тях е застрашен и включен в Червената книга.
Най-общо се различават европейска, американска, северна, канадска норка.
Местообитания и начин на живот на норката
По правило норката може да се намери около водни тела подобно на видрите. Това животно рови, копае дупки за жилището си, но има вариант да използва и готови дупки за жилище, изоставени от други животни.
Жилищата им са просто устроени - основна част, два изхода и отделно място за тоалетна. Основното пространство бива покрито с трева, листа, пера и мъх. Изходите водят на различни, но важни за пухкавото животно места - към водата или към гъсталака, или храстите.
Типичното местообитание на норките са места с течаща вода с лек наклон на брега и блокажи наоколо. Обича да се заселва в гъстите храсти.
Норката е активна през нощта и води уединен начин на живот, тогава ловува. Ако ловът обаче се окаже неуспешен, склонна е да наруши привичките си и да ловува и следобед.
Как изглежда норката?
Норката е много хитро сравнително дребно зверче. Отличава се със сръчност, сила и пъргавина. Малко дребни животни имат нейните възможности. Те се дължат на структурата на тялото на малкия бозайник.
Тялото на норката има форма на клин, плоска глава и малки уши. Очите на зверчето са особено забележителни, приличат на искрящи черни мъниста. Има гъста и гладка козина, много красива, заради което е предмет на бракониерство и изкуствено отглеждане на норки във ферми.
Избирайки места за заселване с паднали дървета и стърчащи корени, си осигурява сигурно убежище, макар че природата е дала на норката и много възможности за лична защита. Основното им оръжие са острите им зъби. С тях не само разкъсва храната си, но и се защитава успешно. Лесно може да прехапе дланта на човек, затова е нужно да се пипат с дебели ръкавици.
Описанието на норките варира леко в зависимост от вида
Европейска норка
Точно този вид може да бъде намерен в Червената книга. Смята се, че застрашителният спад на вида се дължи на конкуренцията на друг по-жизнен вид, американската норка, но е трудно да се каже със сигурност дали това е истинската причина.
Цветът на ценната козина на норката е кафяв или червен. Има и изцяло черни. Козината на горната и долната уста са бели, което е основната разлика с американската норка, при която бяла е козината само на долната уста е бяла. При някои представители светла козина се наблюдава и на гърдите.
Животното тежи между 1, 2 и 1, 8 килограма. Мъжките са дълги от 34 до 45 сантиметра, а женските 35-40 сантиметра. Опашката на дължина е около половината от тази на тялото.
Европейската норка има малки лапи, а между пръстите има мембрани. Лесно се гмурка и плува както на повърхността, така и на дъното. Може да задържи дъха си до 3 минути. По време на плуване тялото не се мокри, защото в козината се задържа въздух.
Американска норка
Видът е въведен и на Стария континент около средата на миналия век. Тя е най-големият вид от всички.
Животното тежи около 2 килограма, а максималната дължина на тялото му е 54 сантиметра.
Отговаря на описанието на европейският вид и тъй като той отстъпва, американската норка заема нейната ниша.
Северна норка
Този вид се оказва най-често срещан. Води произхода си от американските норки, които са се аклиматизирали на територията на Европа.
Отличителна черта на вида е издълженото тяло, като женската е около 45 сантиметра, а мъжкият около 55 сантиметра.
Канадска норка
Навиците и поведението на този вид са като на останалите представители на Поровите. Най-често се хранят с риба, понякога по-голяма на размер от тях самите.
Разликата с другите видове е в козината. Тяхната е като кадифе. Затова е най-скъпата и от нея са правят най-изисканите облекла.
Какво яде норката?
Основната хранителна диета на норката е рибната. Това се дължи на непрекъсната наличност на този хранителен ресурс през цялата година. Когато си избира място за заселване, зверчето търси такива водоеми, които не замръзват, за да има непрекъснат достъп до ресурсите им.
Ако рибата е недостъпна или отсъства, може да яде мекотели, дори дребни гризачи, в това число и катерички. В менюто влизат също змиите, раците, жабите и птиците, в това число и домашните, а понякога и насекоми. Тъй като се катери и по дърветата, разрушава гнездата на птиците и яде малките или яйцата.
Общото количество храна на ден на норката е около 200 грама. Ако успее да улови повече, складира излишната в убежището си.
Ако има неудача в лова, храната на норката могат да бъдат гъбите, плодовете, корените или семената. Посещава и сметища, но мърша яде само в краен случай.
Размножаване на норката
Норката е самотен хищник, но се събира със себеподобни по време на сезоните за чифтосване. Те са през зимата и през пролетта. На една женска се падат няколко мъжки, които се бият помежду си за нея.
Бременността на женската трае до 75 дни. Като правило в едно котило са от 3 до 7 малки. Те се раждат слепи, но отварят очи месец след раждането си.
През първия месец майката кърми малките, но на третата седмица от раждането започват да ядат и твърда храна.
Когато навършат 3 месеца малките тръгват на лов с майка си, а след 1 месец са вече напълно независими.
Пубертетът на зверчето настъпва на 10 месеца. Средната продължителност на живота е 10 години.
Потомството на тези животни има много висок процент на оцеляване. Доказано е, че при температури от 10 градуса под нулата, малките изпадат в нещо като летаргия и под въздействие на топлината отново оживяват.
Няколко важни факта за норката
Животните се отглеждат във ферми от хората в ужасни условия в непосредствена близост, което е много вредно за тях, защото те са самотници по природа.
Отглеждането на норки като домашни любимци не се препоръчва, защото те са диви животни, които стават агресивни, ако се почувстват заплашени, подобно на вълци, лисици и мечки. Особено вредно е да са близо до деца.
Най-страшната болест за норките, особено на домашно отглеждане, е вирусът алеут. Симптомите му са диария, отказ от храна, язви и кръв в устата. Почти всички умират.
