В природата съществуват зверчета, които са пухкави и симпатични, но само отдалече. При среща с тях човекът може да пострада тежко, нещо повече те са в състояние да убият всеки натрапник в територията им. Такова животно е росомаха. Тя не се среща по нашите географски ширини, но е крайно интересно създание, което заслужено се определя като нинджата в света на хищните бозайници.
Това странно за нашите представи животно наистина е уникален боец. То не се страхува да влезе в бой с мечки и е един от най-смелите хищници, обитаващи студените северни области на света.
Какъв е начинът на живот на росомахата и какви са характерните особености на този животински вид?
Характеристика на росомахата
Росомахата, с латинско название Gulo gulo, е най-едрият представител на голямото семейство на Поровите. Родът на зверчето е Росомахи. Срещат се три подвида, които обитават различни области - Европа, Средна и Северна Азия. Животното е известно още като лакомец. Въпреки че е представител на Поровите, външно прилича повече на мечките. Научните класификации му отреждат място до златката заради развитието на вида и затова често наричат росомахата голяма златка.
Росомахата се отличава най-вече със своята смелост, сила и издръжливост, което кара черната мечка да избягва срещата с нея.
Този член на семейство Порови има характерното за тях гъвкаво и издължено тяло. Дължината от 86 сантиметра е характерната, но някои самци стигат до 105 сантиметра. Не е висока, само около 45 сантиметра височина и тежи между 11 и 19 килограма.
Както останалите Порови, задните крака на росомахата са по-дълги, но както предните, така и задните крайници са къси за тялото на животното. Затова, когато се движи, лакомецът изглежда приведен леко напред. Тъй като живее в студени северни области, природата е направила росомахата пригодна за придвижване в снега. Стъпалата на зверчето са прекалено широки и имат ципа между пръстите. За да не потъва в преспите, росомахата най-често се движи тичайки.
Животното има източена напред муцуна и малки уши. Това, което впечатлява, е мощната захапка и невероятно острите зъби. Тялото на зверчето е покрито с груби, дълги и гъсти косми. Цветът им варира от тъмнокафяво до светло, а на задната част на гърба има две бели линии. Има пухкава опашка, дълга до 23 сантиметра, но най-често около 18 сантиметра.
Разпространение на росомахата
Местообитанията на росомахата са тайгата и лесотундрата. Понякога може да бъде видяна в тундрите на Северна Америка и Евразия. Наблюдавана е в Канада, Аляска, Скандинавия и Сибир. В миналото в американския щат Мичиган е имало росомахи, но сега са изтребени. Това обаче е причина и до сега Мичиган да е определян като щат на росомахите.
Начин на живот на росомахата
Росомахата се различава от останалите представители на семейство Порови по това, че е странстващо животно. Ареалът, който обикаля, е много широк, достига 2 хиляди квадратни километра.
Животното е самотник. И рядко може да бъде видяно в група. Хралупите и храстите са техните жилища. Понякога заемат домовете на други животни. Могат да бъдат видени в пещера, но също и свити на кълбо до някое дърво. Отлични катерачи и плувци са.
Смелото зверче често прогонва вълците от плячката им, освен в случаите, когато са събрани на глутница. Росомахата е в състояние да излезе победител в двубоя дори с най-едрия вълк. Мечките, които са 10 пъти по-тежки от нея, също отбягват да се конфронтират и отстъпват пред смелото зверче. Поради тези причини животното няма на практика врагове, които го застрашават.
Хранене на росомахата
В повечето случаи росомахата се храни с малки животни или мърша, когато се наложи обаче може да потърси и по-едра плячка. Има случаи, в които е поваляла дори лосове.
Често оставя от храната си за по-късно, като я заравя в снеговете. Прекарва основната част от времето си ловувайки. Тя е както дневен, така и нощен ловец. Излиза за храна дори в лошо време.
Ловуването става като зверчето се покатери на някое дърво и чака да се появи подходящ обект. После скача върху жертвата си. Този начин на набавяне на храна е избран поради това, че росомахата не може да надбяга жертвите си, а освен това има слабо зрение. Атаката от засада е сигурния начин да успее да улови някое дребно, но пък пъргаво животно. Слухът на зверчето също не е достатъчно добър, за да улови шумоленето на животното, което преследва, но пък обонянието замества този недостатък.
Лакомецът е способен да защити уловената плячка дори от мечки и вълци и е особено агресивна, ако някой посегне на нейната храна.
Размножаване на росомахата
Поради силната агресивност на животното не е добре проучено размножаването на този вид. Известно е, че бременността трае 10 месеца и обикновено на пролет през март или април се раждат 2-3 малки, които майката кърми около 2 месеца. Майката е единственият от родителите, които се грижат за малките. Тя ги пази от хищници през миризмата си. Тя непрекъснато разпръсква от нея около леговището, докато малките не го напуснат.
Женските имат силно развит майчински инстинкт и стават много агресивни, ако някой наближи мястото, където крият малките си. Другите хищници отбягват да нападат поколението на агресивното животно, но все пак малките стават честа жертва на хищни птици, срещу които майката е безсилна.
Росомахата живее около 8-10 години.
Росомахата като ловен обект
Независимо че росомахата трудно може да бъде нападната от друг звяр, тя е застрашена и нейният най-опасен враг е човекът. Росомахата е обект на лов. В Аляска кожата на зверчето е много ценена, тъй като е пухкава и пази от студа.
Месото на животното също се консумира, макар че на вкус не е особено добро. То е жилаво и трудно за предъвкване. Ноктите също се използват, главно за украшения. В някои племена са използвали дори течността от жлезите на росомахата като защита от мечки и вълци. С нея са маркирани дърветата, за да не бъде приближавано мястото, където хората лагеруват.
Росомахата все още не е застрашен вид, въпреки ловците, но климатичните промени могат да се окажат фатални за нея заради топенето на ледовете. Намаляването на снежната покривка и намаляването на броя на росомахите, пригодени да живеят в тези условия, е нещо, което вече е забелязано от учените. Дребният дивеч, с който се храни росомахата, е силно намалял и това стеснява възможностите и на интересното зверче.
Интересни факти за росомахата
Най-необяснимото в поведението на този малък и безумно смел звяр е, че росомахата открива и спасява затрупани в снега хора. При експеримент е установено поведението на росомахата. Тя намира и изравя човека, после го захапва за ръкава и го извлича от преспата. Съвсем необяснимо после зверчето си отива. Това поведение няма никакво обяснение, но може да ни накара да погледнем с други очи на росомахата.
Понякога лакомецът се държи странно. Той рови земята с лапа, както го прави кучето, и гризе кората на някои дървета.
Росомахата не се бие за територията си, тя сигнализира за това, че е нейна със секрецията от аналните жлези.
За леговище росомахата може да ползва дори празна коруба от друго животно, тоест съвсем непретенциозна е към дома си.
