В швейцарските Алпи сред ароматните билки и меки треви може да бъде забелязано едно симпатично и пухкаво зверче - това е мармотът. По своята мека козина той наподобява на заек, катерица, чинчила, вомбат, бобър, капибара, прерийно куче или пък видра. Въпреки това се характеризира със собствена специфика.
Най-чаровният алпийски обитател от семейство Катеричкови обитава тучните зелени склонове, излежава се по гръб с вирнати крачета и блажено се припича под сгряващите лъчи на слънцето сред простора на величествената планина.
Сред процепите под големите скали мармотите са изградили къщичките си - функционални и просторни през лятото. Умните гризачи използват скалите като панорамни тераси, за да правят любимите си слънчеви бани през лятото, а през зимата се приютяват в зимната си къща, направена дълбоко, до 7 метра навътре в земята. Там пухкавите гризачи се сгушват, когато навън засвисти студеният зимен вятър и навали сняг, и заспиват дълбок сън, до следващата пролет.
Като чудна приказка звучи животът на любимото на много хора животинче и за тези, които са решили да го отглеждат като екзотичен домашен любимец, или просто искат да научат нещо повече за симпатичния гризач, е кратката му характеристика.
История на мармота
Мармотът, с латинско наименование Marmota, е род бозайник от семейство Катеричкови - Sciuridae. Всички са гризачи, включващи се към рода на лалугерите - Spermophilus citellus.
Известни са повече от 15 вида мармоти, които се срещат в Азия, Европа и северна Америка.
Тези животни са известни още от Древността. В изследванията си френският етнолог Мишел Пейсел разказва историята за копаещата злато мравка, докладвана от древногръцкия историк Херодот, според когото някои племена събирали златния прах, изкаран при копаенето в техните бразди.
Анатомично точен образец на мармот е отпечатан и разпространен още през 1605 година от Якопо Лигоцци, който ги помества сред своите изображения на флората и фауната.
Етимологията на думата мармот не е изяснена напълно. Възможно е да е възникнало от префикса, означаващ да мрънка или да мърмори.
Друг възможен произход е посткласическият латински. Mus montanos означава планинска мишка.
Къде живее мармотът?
Някои видове мармоти живеят в планински области, като Алпите, северните Апенини, Карпатите, Татрите и Пиренеите в Европа. Места, които са дом още на много крави, кози, овце, коне, биволи. Населили са Скалистите планини, Черните хълмове, Каскадните и Тихоокеанските вериги и Сиера Невада в Северна Америка. Високи плата в Индия и Пакистан са дом за други видове.
Не всички обичат планината обаче. Някои мармоти живеят сред грубите тревни площи и могат да се срещнат в Северна Америка и Евразийската степ. По-малкото и по-социално прерийно куче не влиза в семейството на мармотите, а в сроден на него род.
Мармотите обикновено живеят в храсталаци, около скали и зимуват там.
Как изглежда мармотът?
Мармотите са сравнително големи наземни катерици, които са активни през лятото, но не се наблюдават през зимата, защото зимуват под земята. Те са най-тежките членове на семейството на катериците.
Мармотите са големи гризачи с характерно къси, но здрави крака, широки нокти, добре приспособени за копаене.
Имат здрави тела и големи масивни глави. Характерни са дългите им резци за обработване на всякаква растителност.
Повечето видове мармоти са обагрени в различни нюанси на кафявия и сивия цвят. Те се различават по оцветяване на козината си въз основа на заобикалящата ги среда. Видовете, които са в по-открита среда, са по-бледи на цвят, докато тези в добре залесените райони са по-тъмни.
Размерите на мармотите ги определят като едри гризачи. Общата им дължина варира в границите от 42 да 72 сантиметра, а телесната маса на по-дребните видове и средно 2 килограма през пролетта и 8 килограма през есента. Големите видове през есента надхвърлят 11 килограма тегло.
В Северна Америка, според средното тегло най-малък вид се явява Аляският мармот, а най-едър е олимпийският. Някои азиатски видове като хималайския достигат теглото на олимпийския, но не е ясно дали и дължината на тялото съответства на тези килограми.
Животното се характеризира също с дългата си опашка, която е и доста дебела и пухкава.
Поведение на мармота
Тези животни подобно на къртиците копаят дупки и живеят предимно под земята като сляпото куче и язовеца. Макар че мармотът е винаги готов да помогне на роднините си и да ги пусне в дупката си, той е преди всичко самотник. През пролетта е на открито и въпреки късите си крака и бавното си движение в сравнение с други животни, той не обича да седи на едно място. Понякога е забелязван да се катери по дървета или да плува. Обича топлото време и с удоволствие се припича на слънце. Затова студените месеци прекарва в хибернация като мечките, язовците и други.
Жилищата на мармотите са толкова интересни, колкото са и те самите. Живеят в колонии, като семейството се състои от един мъжки и няколко женски с малки. Правят си по две дупки - зимна и лятна. На местата на колонията има няколко бразди, всяка е със собствено предназначение. За защита, лятна, която е за отглеждане на потомството и зимна за хибернацията.
Зимните са по-малки, но много дълбоки, стигат до 7 метра дълбочина. Това им гарантира, че няма да замръзнат през зимата. За да не притеснява никой спящото семейство входовете се запушват с тапи, изработени от камъни и пръст.
По време на продължителния им зимен сън тялото се храни от натрупания мастен слой през лятото, като те отслабват значително през това време. През пролетта се събуждат бавно и се връщат към обичайния си живот.
Лятната дупка е голяма и обикновено се прави на хълм или на скала, за да бъде удобно за слънчевите им бани.
Тези бозайници са изключителни чистници. Поддържат дупките си в идеален ред и чистота, а стените облицоват с мека трева, мъхове и даже си правят отделно помещение за тоалетна, а когато се запълни я затрупват дълбоко и изкопават нова.
Мармотите комуникират помежду си със звуци. При опасност пищят, свирят или издават свистящи звуци, тъй като са силно социални животни и имат нужда да се свързват със себеподобните си.
С какво се хранят мармотите?
Мармотите са тревопасни и се хранят със зелените части на растенията. Те търсят храна както на земята, така и по дърветата. Съставът на фуражната храна варира според сезона и местообитанието.
Храната на мармота включва листата, цветята, билките и различни култури. Напролет започват да ядат кора, пъпки и издънки на ябълкови, дрянови, черешови, черницови и други дървета. Любими са им люцерната и детелината. Хранят се и с градински културни растения като грах и боб. Един възрастен мармот изяжда около 700 грама храна дневно. Те не правят запаси, за разлика от катериците, които са им близки роднини.
Размножаване при мармотите?
Мармотите се размножават напролет, като достигнат повърхността на земята след зимния сън. Женската ражда до 4-5 малки само след 32 дни бременност и ги кърми около 3 седмици в дупката, преди да започнат да се показват на повърхността.
По това време зимуващите семейства се разпадат и животните започват да се заселват в многобройните летни дупки, без да напускат границите на фамилния парцел.
По правило през първите месеци от живота умират повече от половината мармоти, родени от женската. Те стават плячка на лисици, порове и орли.
Ползите от мармота за природата
Дупките на мармотите често биват използвани от други животни, така че те са полезни за фауната. Благодарение на тях почвата се изчиства и подобрява. Не нанасят големи беди на техника или машини с изключение на някои дребни повреди.
Това са едни от най-обичаните животни, особено в Америка, и хората ги взимат понякога за домашни любимци, като ги отглеждат в клетки като морските свинчета. И по този начин те конкурират други екзотични домашни любимци като хамстери, джербили, папагали, аквариумни рибки, домашни порчета, мини прасенца.
Въпреки че са нападани от хищници, репродуктивните им способности държат популацията на добро ниво и мармотите не са заплашени от изчезване.
