Мини прасенцето е един от най-популярните през последните години домашен любимец, който няма как да не грабне сърцето на всеки, който обича животните. Наред с чинчилите, зайците, морските свинчета, порчетата то се бори за сърцата на хората. Мини прасенцата никога не достигат килограмите на прасетата, които се отглеждат като селскостопански животни.
История на мини прасенце
Мини прасенцата са декоративни прасета-джуджета, които са селекционирани през 50-те години на ХХ век в САЩ и Германия. Прародители на мини прасенцата са миниатюрните диви прасета и виетнамските клепоухи свине, които по природа са дребни. Виетнамските клепоухи свине и днес са много популярни в САЩ. Те са високи 40 сантиметра и тежат около 70 килограма. След като работил 10 години над създаването на прасенце, което да изпълнява ролята на домашен любимец, италианският селекционер Стафанио Морини успял да създаде най-малката порода прасета - мини майалино.
Благодарение на малките си размери тази порода попада в Книгата на рекордите Гинес. В детството си мини майалино тежат 500 грама, а когато станат възрастни, тежат 10 килограма. Обикновените прасета, които се отглеждат като селскостопански животни, тежат 350 килограма и повече. Мини майолино са много симпатични, но се отглеждат трудно, а още по-трудно се развъждат. Въпреки това има хиляди хора по света, които могат да се похвалят с такъв домашен любимец.
Малко по-тежко, но много по-популярно е прасето бергщрессеркнирт, което е било създадено през 90-те години на ХХ век в Германия. Тези сладки прасенца тежат около 15 килограма. Друга порода мини прасенца - визенау - също е създадена в Германия. Тези мини прасенца тежат до 25 килограма и са високи около 30 сантиметра. Те са с квадратна форма на тялото и за разлика от виетнамските клепоухи свине не страдат от провисване на гръбнака.
Мини прасенцата са популярни домашни любимци, защото хората с алергии могат да ги отглеждат без притеснения, тъй като мини прасенцата са хипоалергенни животни. Те се препоръчват дори за отглеждане от астматици. Мини прасенцето не излъчва никаква неприятна миризма и не сменя козината си.
Стандарт на мини прасенце
Мини прасенцето е с къси, леко огънати крачета, изпъчено коремче и изправени уши. То расте до три годишна възраст. Мини прасенцата могат да тежат от 9 до 25 килограма, но някои екземпляри излизат извън стандартите и могат да достигнат до 100 килограма. Цветът на мини прасенцето не е ограничен от стандарти - допустими са всички възможни цветове, както и техните съчетания. Съществуват розови, черни, сиви, бели, сребристи, рижави, раирани и петнисти мини прасенца. Цветът, който имат като малки, запазват при съзряването си само черните мини прасенца. Другите мини прасенца се раждат по-светли, но с времето козината им потъмнява.
Грижи за мини прасенце
Мини прасенцата не изискват кой знае колко грижи. Веднъж на 2 месеца е добре да се изкъпят, но това може да се прави и по-често при необходимост. Мини прасенцето обича водата и му е много приятно, когато го търкат с четка. Какви други грижи за мини прасенце са необходими? Мини прасенцето се къпе с топла вода, а след това добре да се избърше с кърпа и да се завие в дебела хавлия. През лятото е добре на разположение на мини прасенцето да има малко басейнче, в което то да може да влезе, за да се охлади, когато му стане прекалено горещо.
Мини прасенцата имат голяма нужда от слънчева светлина, но не трябва да се оставят твърде дълго под слънчевите лъчи в горещите дни. Мини прасенцето обича много да се разхожда, затова е добре да го научите да се разхожда на повод като куче. В това отношение няма да има проблеми, тъй като мини прасенцето лесно се научава да ходи с повод. Препоръчва се разходките да се правят върху асфалт и тротоар, за да може копитцата на мини прасенцето да се изтъркват, тъй като иначе прорастват. Въпреки разходките два или три пъти годишно трябва да се изстъргват копитцата на мини прасенцето.
Мини прасенцата имат нужда от същите ваксини, които се поставят на едрите им събратя - селскостопанските прасета. Мини прасенцата не обичат много да ги взимат на ръце и да ги гушкат, но с удоволствие разрешават на стопаните си да им чешат ушите, шията или хълбоците.
Мини прасенцата са много плашливи, затова щом вземете това животинче в дома си, ще отнеме няколко дни, за да може да свикне то с вас. Най-добре социализацията се постига с помощта на лакомства. Мини прасенцето ще се чувства добре, ако в дома ви има местенце, отделено само за него. В кътчето на мини прасенцето трябва да има топки и търкалящи се играчки. Добре е да виси метална верига, в която мини прасенцето да остри зъбите си.
През зимата мини прасенцето е добре да си стои вкъщи, тъй като може лесно да настине и това да има фатален изход. През есенните и пролетните дни то може да се извежда на разходка с подходящи дрехи. Мини прасенцето лесно се научава да използва котешка тоалетна, но не трябва да се пълни с пълнеж за обикновена котешка тоалетна, тъй като прасенцето ще го изяде. В съда за котешка тоалетна се слагат накъсани парчета вестник или дървени стърготини.
Обучение на мини прасенце
Мини прасенцата могат да се обучат само посредством даване на лакомства, тъй като агресивният подход ще ги уплаши прекалено. Мини прасенцето не може да бъде научено да донася предмети, затова не трябва да очаквате от него да изпълнява кучешки команди. Въпреки това мини прасенцето лесно може да бъде обучено, тъй като има много мощен интелект. Според някои изследвания прасетата се нареждат на пето място по интелект след хората, маймуните, делфините и китовете.
Мини прасенцето може да бъде научено да танцува по команда, като се изправя на задните си крачета, както и да подава лапа, а в някои случаи може да бъде научено да ляга по команда или да сяда, когато му кажете. Ако мини прасенцето постоянно хапе, при това сериозно, се налага да го шляпнете по дупето и да кажете "не". След това поне няколко минути не трябва да галите мини прасенцето, за да не обърка посланията ви.
Хранене на мини прасенце
Мини прасенцето е всеядно животно с много добър апетит, затова трябва да се внимава да не се прехранва прекалено. Мини прасенцето може да се храни дори с храна за кучета. За да се чувства добре обаче, трябва да се храни с моркови, ябълки, банани, извара, овесени ядки. Солта е противопоказна на мини прасенцето. Водата, която се дава на мини прасенцето, трябва да е със стайна температура. Не трябва да давате на мини прасенцето пикантна или сладка храна. Мини прасенцето трябва да се храни два или три пъти дневно.
То с удоволствие ще яде цвекло, ряпа, картофи, краставици, тиквички в суров или сварен вид. Суровите зеленчуци могат да се добавят в настърган вид към попарени с вряла вода и охладени овесени ядки или елда. Парченце пълнозърнест хляб е добре да се дава на мини прасенцето един-два пъти седмично. Витамините и минералите са задължителни за мини прасенцето. Може да му се дава малко сварено месо или риба. През лятото мини прасенцето с удоволствие похапва трева, коприва и глухарчета, докато е навън. През лятото мини прасенцето пие много вода.
Заболявания на мини прасенце
Мини прасенцето трябва много да се пази от течение, тъй като е податливо на заболявания на белите дробове. Не е добре ако в жилището ви е прекалено влажно, тъй като тогава мини прасенцето може да развие кожни заболявания, както и болести на копитцата. Мини прасенцето е склонно към затлъстяване, затова трябва да се внимава и да не се прехранва, тъй като затлъстяването може да предизвика редица различни заболявания.
Любопитни факти за мини прасенце
В Русия също е създадена порода мини прасенца, но не с цел превръщането им в домашни любимци, а за лабораторни изследвания. Тъй като е създадена в сибирски научен институт, руската порода мини прасенца носи името минисибс. Създаването на породата отнело на руските селекционери 35 години.
Мини прасенцето общува с помощта на най-различни звуци. То издава звуци, които наподобяват кучешки лай, когато са уплашени или усещат някаква опасност. Когато издава звук, приличащ на нещо средно между грухтене и мъркане, това означава, че изисква от стопанина си да изпълни някаква негова прищявка. Когато е щастливо, мини прасенцето издава звуци, които наподобяват нещо средно между смях и кашлица или мърка като котка.
Когато мини прасенцето е недоволно от нещо или просто се чувства нещастно, то започва да мърда с уши, да отмята глава назад и да щрака със зъби. Женското мини прасенце ражда от 5 до 20 прасенца. Интересното е, че мини прасенцата съзряват за създаване на поколение след шестия си месец. Понякога може да има усложнения при раждането на мини прасенцата, затова е добре то да се наблюдава от ветеринар.
Недостатъци на мини прасенце
Мини прасенцата лесно се стресират, затова в тяхно присъствие не трябва да се правят резки движения и да се затварят силно врати. Прекалено силната музика също може да уплаши много мини прасенцето. Когато е уплашено, мини прасенцето започва да квичи и дори може да прояви агресия и да ухапе някого.
Преди да вземете мини прасенце в дома си, трябва да сте наясно, че то почти през цялото време грухти, при това доста силно. От време на време е възможно да квичи без причина. Малките копитца на мини прасенцето създават доста силни шумове, докато тракат по пода. Освен това мини прасенцето постоянно има нужда от това да е близо до стопанина си, за да се чувства сигурно. То е в състояние да го следва абсолютно навсякъде из жилището му, за да е близо до него.
Ако прекалено дълго остава само, мини прасенцето може да се разнообразява, като унищожава интериора на жилището ви. Затова се препоръчва да му оставяте играчки, с които да се бори със скуката, или да му вземете друго животно или друго мини прасенце за компания. Мини прасенцето е любопитно животинче и може с часове да рови в нещата ви, за да търси лакомство. Ако имате двор, то със сигурност ще изравя корените на цветята ви.
Мини прасенцето има склонност да манипулира стопаните си, които просто се разтапят при вида на смешната му муцунка и малкото му телце. Мини прасенцето лесно може да ви накара да направите това, което то иска от вас.
Ако желаете да си вземете прасенце, разгледайте тези обяви за прасенца.
