Дегу е симпатичен гризач, който напоследък става все по-популярен като домашен любимец. Забавният външен вид на тези мъници, напомнящ малко на капибара, чинчила, бобър и мармот, , им е спечелил слава като атрактивни домашни любимци, които хората с гордост представят на гостите си.
История на Дегу
Дегу се среща в природата на територията на Боливия, Перу, Аржентина и Чили. Това животинче предпочита да живее в каменисти места, в които има храсти. Дегу е активен през деня, но се храни рано сутринта и късно вечерта, за да избягва горещините. Преди около половин век Дегу е започнал да се разпространява като домашен любимец, подобно на еноти и домашни порчета в САЩ, а след това и в Европа.
Характеристики на Дегу
Дегу е малък гризач - той тежи от 170 до 300 грама. Дължината на тялото му заедно с опашката достига до 44 сантиметра. Козината на Дегу е жълтеникаво-кафеникава, а лапичките и коремчето са кремави на цвят. Понякога Дегу може да има кремави ивици на муцунката си и кремави линии около очите, които образуват нещо като очила. Ушите на Дегу са големи и са тъмни на цвят. Те са дълги до 3 сантиметра и половина. Дължината на
опашката на Дегу
е около 12 сантиметра.Грижи за Дегу
Ако решите да отглеждате Дегу като домашен любимец, трябва да му отделите кътче, което да е защитено от течения. Дегу трябва да се пази от пряката слънчева светлина, тъй като горещите слънчеви лъчи могат да предизвикат топлинен удар и да убият малката животинка. Но Дегу трябва да получава достатъчно количество слънчева светлина, за да се развива правилно. Дегу ще се чувства добре, ако живее в просторна клетка за гризачи, която да е достатъчно голяма, за да тича свободно в нея, тъй като това малко животинче има нужда да изразходва енергията си. В клетката трябва да има съд за храна, както и специална поилка, която да позволява на животинката редовно да пие вода.
Дегу трябва да има сандъче с пясък, където да си прави специални бани. Пясъкът трябва да е специален, предназначен за тази цел, защото иначе може да нарани крехкото животинче. Клетката на Дегу трябва да е постлана с талаш, за да може мъникът да се чувства добре. В клетката е добре да се слагат клонки от бреза, липа, леска, дъб, ябълка или слива. Така Дегу ще получава важни вещества от кората на дървото и ще точи зъбите си. Не се препоръчва да се слагат други видове клонки в клетката на Дегу, защото може да предизвикат неприятна реакция в организма му.
С какво се храни Дегу
В природата Дегу се храни с различни видове растения - това животинче хапва дървесната кора, семената, корените и листата на различни видове дървета и храсти. Когато намери повече храна, Дегу я крие в дупката си или я закопава в земята, като си прави по този начин запаси. През зимата Дегу се храни със сухи листа и със сено. Трябва да се има предвид, че в дивата природа менюто на Дегу е доста оскъдно. Затова не се препоръчва Дегу да се прехранва, ако го гледате в дома си. Често в домашни условия Дегу получава прекалено много нишесте, което предизвиква увеличаване на нивото на кръвната захар. Това води до развитие на катаракта и на диабет.
Дегу има нужда от калций за зъбите и костите си. Съотношението между калций и фосфор трябва да е две към едно, в противен случай зъбите на Дегу започват да се разрушават. Дегу има нужда от витамин D, за да се усвои калцият. За да се храни правилно, Дегу трябва да поема не повече от 4 грама семена дневно, а останалата част трябва да се състои от листа на зеленчуци, дървета, треви и сено. Смеските за гризачи като морски свинчета, хамстери, мини хамстери и джербили, които се продават в зоомагазините, също са подходящи за Дегу. Може да давате ядки и корени на растения във вид на лакомства на Дегу.
Размножаване на Дегу
Размножаването на Дегу в природата е сезонно и се осъществява в природа по време на края на дъждовете - през септември и октомври. Женската ражда веднъж годишно от 2 до 8 малки. При благоприятно време женската може да роди и два пъти. Бременността на женската трае около три месеца, а след като роди малките, тя ги кърми месец и половина. Но още две седмици след раждането си малките могат да се хранят с твърда храна. Три седмици след раждането си малките излизат от дупката. Те стават полово зрели едва след 16-тата си седмица. До съзряването си в природата малките образуват групи, в които се събират животни само от един пол.
Любопитни факти за Дегу
Ако хищник хване Дегу за опашката, тя се откъсва и това помага на животинката да избяга. След това Дегу изгризва остатъка на опашката си и тя никога не израства отново.
В природата Дегу живеят около година, много рядко две, тъй като често стават плячка на хищници. В домашни условия Дегу може да живее до 8 години.
Когато се запознава с друг представител на вида си, Дегу помирисва носа му и двете животни търкат нослетата си едно в друго.
В природата Дегу живее на семейни групи, в които има един или двама мъжки и до пет женски, както и до десетина млади животни. Всяка група има своя територия със сложна система от тунели. Често се случва различни семейства да воюват за територия и тогава мъжкарите се боксират, като стоят на задните си лапи и нанасят удари с предните. За да отбележат територията си, Дегу очертават границите с урина и правят хълмчета от камъчета.
Мъжките Дегу помагат за отглеждането на малките, като носят редовно храна.
Когато копаят тунели, Дегу работят в отбор. Те се нареждат един след друг и така придвижват изкопаната пръст нагоре към дупката.
Дегу често живеят заедно с Чинчили в дивата природата. Те заедно копаят дупките си и семействата на Чинчила и Дегу често живеят в една дупка.
Ако проявите достатъчно търпение, Дегу може да се научи да яде от ръката ви. Трябва да сте много спокойни и с течение на времето Дегу може да свикне и да се качва в дланта ви, докато похапва.
Недостатъци на Дегу
В природата Дегу често става жертва на отравяне с пестициди, тъй като унищожава реколтата. В домашни условия Дегу може да прегризе електрически кабели, ако бъде пуснат да обикаля на воля из жилището. Освен това може да глътнат неподходящи дребни предмети, които да помислят за ядливи, и по този начин да увредят сериозно стомаха си или да загинат.
