Дегу е непознато название за домашен любимец у нас, защото животинчето, което е назовано така, не е особено популярно. Става въпрос за малък бозайник от рода на морските свинчета, което прилича на плъх, мини зайче и най-вече на чинчила - животинката, с която в естествените си местообитания често делят една и съща дупка.
Тъй като е много подвижно и симпатично Дегу вече намира място и като домашен питомец, а отглеждането му не е много по-различно от това на морските свинчета.
За отглеждане на дегу в домашни условия е нужно специално място, отредено за малкия гризач - дом, в който да се чувства щастлив и защитен. Може да бъде клетка или стъклен аквариум, защото Дегу може да прегризе дървен или пластмасов кафез и да избяга.
Любими за комфорта му са дървените стърготини, в които се рови, и е добре жилището му да бъде посипано с тях. Те освен това ще запазят гризача от нараняване.
Тъй като е енергично създание, Дегу се нуждае от пространство, за да се движи и да изразходва енергията си. Това значи, че къщичката му трябва да е достатъчно просторна, за да има поле за движение и игри.
Други важни неща са ваничка с пясък, в който да се къпе, поилка с прясна вода, а също брезови, дъбови, лескови, ябълкови, сливови или липови клонки, където да точи зъбите си и да похапва, за да набавя нужните му хранителни вещества. Не е добре да се слагат каквито и да е клонки, защото някои овошки може да предизвикат реакция, тъй като са неподходящи.
В грижата за дегу много важно място заема храненето му. В дивата природа на Чили, откъдето идва този вид, храната е доста оскъдна, затова и в домашни условия не бива да се прехранва, защото животинчето е предразположено към омазняване на черния дроб, а също и към диабет, ако му се дава нещо сладко.
Храната на морски свинчета е подходяща и за този гризач, но не повече от 4 грама семена дневно, които могат да бъдат изсипани на пода, защото така или иначе то обръща паничката. Ядки и корени може да се дават само като лакомство, не е за основно хранене.
Това малко пухкаво създание е интересно за наблюдение, но е много плашливо и взимането му в ръце от собственика трябва да става когато то вече е свикнало с новия си живот. Може дори да се научи да приема храна от ръката на стопанина, но не бива да се забравят острите му зъбки, то бързо хапе, ако се почувства застрашено.
Животинчето обича зеленчуци и може да му се дават броколи, карфиол или моркови, репички и зеле, както и някои подправки като магданоз, мента, босилек. Профилактично може да му се дава сено.
Изваждането от жилището му и пускането из къщата на стопанина, ако не е контролирано, може да доведе до бягството на Дегу или до прегризване на кабели, затова времето, прекарано в клетката е основното в ежедневието на този гризач. За целта неговият малък дом е добре да бъде на светло и защитено от течение място.
Ако домашният питомец си има другарче, ще бъде по-щастлив. Тези животинки при запознаване подушват нослетата си, а после си търкат едно в друго. Техните навици предизвикват умиление и затова все по-често в домовете на хората ще бъдат настанявани такива домашни любимци.
