Когато става въпрос за домашен любимец, най-напред в съзнанието ни изникват кучетата и котетата, защото са много популярни. Най-много умиление обаче предизвикват домашните любимци, когато са мънички, а най-популярните бързо растат и губят миловидното си бебешко изражение.
Все пак има възможност домашният питомец да бъде вечно малък и сладък. За целта трябва да си вземем мини зайче. Те не само са изключително сладки и пухкави, но са и много гальовни. Създават чувството, че постоянно вкъщи има малко бебе зайче.
Съжителството с мини зайче е изключително приятно, но и също толкова трудно, защото това са най-деликатните създания измежду всички, които човек отглежда у дома за компания. Много голямо значение има породата на зайчето, но все пак изискванията при отглеждане на мини зайче надминават всички други представители на животинското царство.
История на мини зайчето
Преди 137 години в Англия за първи път е представено мини зайче или зайче-джудже, както още се нарича малкото създание. То произхожда от дивия заек, макар че козината им често е съвършено различна като цвят и окраска. Трябва да се прави разлика между полски мини заек и зайчето джудже, защото това са напълно различни породи скокливци.
Първите мини зайчета били бели на цвят с червени или сини очи. В течение на времето селективните опити довели до поява на голямо разнообразие при тях. Вече имаме бели, черни, червени, кафяви, шарени, сиамски, чинчилови и други. Породите са наистина изумително много - над 50 и всяка бива определяна от визията на зайчето - цвят, големина, дължина на козината и още няколко основни качества.
Най-известни породи мини зайчета
За да се разграничат породите, се взима предвид най-напред козината на зайчето - като дължина и цвят.
Видовете заешка козина са основно четири:
- Стандартна - близка до козината на по-големите им събратя
- Ангорска - не е прилепнала, а стои пухкава и далече от тялото. Тази козинка е много топла.
- Рекс - това е къса и права космена покривка, доста гъста.
- Сатен - напълно идентична със стандартната, но я отличава сатенения блясък, който има.
В цветово отношение разнообразието е голямо, цветни петна по тялото се срещат на различни места.
Големината на зайчетата също варира - от няколко стотин грама до 5 килограма. Най-малките породи са домашни любимци за апартамент.
Най-търсени и известни са следните мини породи
Холандско джудже
Големината на зайчетата Холандско джудже от тази порода е между 1, 6 и 2 килограма. Главичките им са сравнително големи отнесени към размера на тялото. Големи са също очите и ушите им. Имат бебешко изражение, дори като възрастни екземпляри и затова са много търсени. Имат ясно очертани кръгли личица като на бебета. Селекцията им датира от 1948 година. Може да се създават кръстоски с тях, като това силно променя някои техни белези.
Мини хотот
Селекцията на породата Мини хотот е доста по-късна, отколкото на холандското джудже.Чак 1970 година. Тежат около 1 килограм. Имат къси ушета, къса и гъста козинка, много лъскава и гладка. Отличителна черта е силно извитият им гръб, почти като дъга, от което врат почти не се вижда. Приличат на пухкави топки.
Лоп
Породата Лоп не може да бъде сбъркана. Имат дълги заешки уши, които понякога висят пред очите на зайчето и затова ги наричат често клепоухи.
Мини рекс
Зайчето мини рекс тежи 2 килограма, има гъста и права козинка, но много мека. Създава илюзията за кадифе и освен това е много цветна, в разнообразни нюанси.
Гремлин
Миниатюрният гремлин е бял със сини или червени очи. Тежи малко над килограм. Има къси уши и муцунка и големи уши, което го прави много симпатично животинче.
Как изглежда мини зайчето?
Зайчето джудже е много мъничко животно. В повечето случаи не надвишава 1, 5 килограма. Има компактно тяло, голяма глава и къси ушенца. Очичките му са големи и много изразителни. Винаги изглежда мъничко, независимо от възрастта си.
Има интересен и много нежен скелет. Костите на мини зайчетата са много деликатни, а мускулатурата им е силна, особено на задните крака, където надвишава силата на скелета. Това създава опасност заекът да счупи гръбначния си стълб, ако се опитва да се отскубне от стопанина и се бори да се освободи.
Сложна е и храносмилателната им система. Много често те загиват, следствие на болести по зайците, причинени от храни, които не са подходящи за тяхната особена физиология.
Отглеждане на мини зайче
Едва ли има по-взискателен домашен любимец от мини зайчето. То е тих и приятен за съжителстване домашен любимец, но изключително чувствителен към околната среда. Симпатичният мъник не понася добре температурните промени, особено в топлите летни месеци. Трябва добре да се регулира температурният режим, за да не се създаде дискомфорт на малкия обитател.
Като всички зайци и миниатюрният представител също обича да дъвче постоянно - вещи, кабели, растения. В едно жилище има безкрайно много опасности, които го дебнат - като се започне от окабеляването, което буквално опасва едно съвременно жилище, мине се през цветните градини, в които са превърнати някои домове и се стигне до разни предмети - дребни и едри, с възможност да бъдат погълнати или да наранят животинчето или да го натровят. Алоето, азалията, момината сълза са отровни за зайците, както и перилните и почистващи препарати са заплаха за мъничето.
Зайчетата обикновено денем спят, както и през по-голямата част от нощта и е необходимо да им се създадат условия за спокоен сън. На зазоряване и привечер те са игриви и се нуждаят от забавления. Добре е да имат възможност да се движат свободно поне няколко часа на ден. Имат нужда да изследват околната среда.
Тъй като са много нежни и направо чупливи, трябва да бъдат пипани и пренасяни много внимателно. Те самите не обичат да ги вземат на ръце и да ги носят, тъй като са запазили инстинктите на предците си, които са били преследвани животни в дивата природа. Затова вдигането и пренасянето трябва да се извършват внимателно и следвайки правилата да повдигане на зайчето.
В природата те се почистват едно друго около уши, очи, глава, врат, затова това са местата, които могат да се почистват и от стопанина.
Дългокосместите трябва да бъдат редовно ресани и почиствани от опадалата козинка, защото не могат като котките да повръщат погълнатите косми.
Мини зайчетата живеят около 10 години, но често продължителността на живота им е около 2-3 години, защото са много крехки и загиват лесно.
Хранене на мини зайче
Храненето е от първостепенно значение за здравето на мини зайчето и определя продължителността на живота му. Основните храни за мини зайчета са:
- Сено - нуждата им от него е голяма и трябва да го получават всеки ден. То доставя фибрите, които са нужни на храносмилането им и ги предпазва от стомашни проблеми.
- Зеленчуци за зайци - имат нужда както от листни зеленчуци - салата, магданоз, цикория, глухарчета. Морковите съдържат твърде много скорбяла и затова се дават в ограничено количество.
- Плодове за зайци - обичат ябълките, крушите, прасковите, сливите и пъпеша. Плодът трябва да е добре почистен и нарязан.
- Готови храни се дават 2 пъти на ден. Те съдържат всичко необходимо на зайчето.
- Вода - по всяко време се нуждаят от чиста и прясна вода. Използват се специални бутилки за целта, като зайчетата добре се справят с тяхното ползване.
Размножаване на мини зайче
Мини зайчетата се размножават почти по същия начин, както и стандартните по големина зайци. Половата им зрелост настъпва на 4-5 месеца. Но заплождането не бива да става преди 8-10 навършени месеца.
Бременността при зайците трае 28-32 дни, средно се раждат 6 зайчета. Малките са слепи и безпомощни и майката ги кърми до 7-8 седмици.
Кастрирането на заека трябва да се направи на 4 или 6 месеца.
