Да се отглежда мини зайче е много приятно занимание, защото животинчето има добър нрав и е много послушно. В този смисъл прилича на котенцата, мини порчетата, чинчилите и мини прасенцата - създава същото мило и гальовно отношение у стопаните си. Те се чувстват спокойни около хора, които им говорят нежно и бавно и им създават чувство на сигурност и спокойствие.
Малкото пухкаво създание не вдига шум и е подходящо животно за апартамент, дори ако жилищното пространство е малко. Тези сладки живи играчки бързо научават името си и веднага се отзовават, ако стопанинът им ги повика.
Мини зайчетата стават предпочитани за домашни любимци и затова селектираните породи нарастват. В този момент са обособени вече над 50 породи декоративни зайчета. Самата порода не влияе съществено на характера на животинчето, колкото неговата индивидуалност. Тя е определяща повече за външния вид - козина, цвят и големина на екземпляра.
Ако зайчето е прекалено плашливо, или дори проявява агресивност, причината за тези поведенчески отклонения може да се дължат на пропуски в селектирането на качествата на предците му.
Все пак характера на мини зайчетата ще даде ориентир на бъдещите собственици за възможностите, които стоят пред тях при избор на зайче.
Общо за декоративните зайци
За първи път мини зайчето, наречено джудже, е било представено в Англия доста отдавна, преди 136 години. Първите екземпляри били бели, с червени или сини очи. В резултат на различни селекции се е стигнало до днешното цветово разнообразие - бели, черни, кафяви, червени, шарени, сиамски, чинчилови.
Прародител на днешното мини зайче е дивият заек, независимо, че много често няма прилика в окраската на козината им.
Всички зайчето джуджета имат като обща характеристика дребния си ръст и късите уши. Дължината им е до 30 сантиметра, а ушите им са най-много до 7 сантиметра. Тежат между 1, 25 до 2 килограма, като най-тежки са хермелиновите и цветните зайчета. В Холандия се отглеждат пък най-дребните, на които теглото е около 900 грама.
Породите се определят от външния вид на животинчето, а той пък зависи от козината му. Сред зайчетата са известни четири вида козина:
- Стандартна;
- Ангорска - стои доста отделено от тялото му, пухкава и топла;
- Рекс - доста по-гъста от нормалната, къса и изправена;
- Сатен - на вид е като нормалната, но има сатенен блясък.
Най-известните породи, подходящи за отглеждане в апартамент, са и най-търсените у нас. Това са:
Холандско джудже - от 1, 6 до 2 килограма. С големи глави, очи и уши. Лицето им е закръглено.
Зайче Мини Хотот - тежи малко над 1 килограм. Има къси уши, гъста, къса и лъскава козина. Вратлето му не се забелязва, а гърбът му е силно извит, като дъга.
Зайче Лоп - наричат го още клепоухи. Познават се лесно заради големите си уши, които падат понякога над очите им.
Зайче Мини Рекс - тежи около 2 килограма, с гъста козина, която стои изправена.
Описанието на породите мини зайчета не е така стриктно както при породите кучета примерно. Винаги може да се добави към породата нещо по отношение на цвят, шарки и други особености, за да бъдат описани.
Много търсено е Холандското джудже, защото е сред най-малките и сладки представители на това симпатично семейство.
Външен вид на Холандско джудже
Представителите на тази порода са сред най-малките декоративни зайци. Имат много симпатично лице. Заради закръгления овал личицето му постоянно има изражение на малко бебе.
Очите на белите зайчета от вида може да бъдат червени, някои от тях са животни албиноси. Другият възможен цвят на очите им е син.
Ушите на заек Холандско джудже са къси и изправени, а тялото им е малко и компактно. Козината на заек Холандско джудже е късичка и гъста. Може да бъде в различни цветове -черно, синьо, шоколадово или стоманено сиво.
Като порода Холандското джудже произхожда от порода зайци от Полша, въпреки името си. Официално е признато като самостоятелна порода в САЩ.
Отглеждане заек Холандско джудже
Зайчето е мъничко, на все пак се нуждае от пространство, където да се чувства в безопасност. Там заекът се храни, ще се мие, ще играе и ще се чувства защитено. Хубаво е, ако има къде да тичат из апартамента, на балкона или на място, което е добре да бъде заградено, защото малкото Холандско джудже може да се изгуби в голямо свободно пространство.
При отглеждане на заек Холандско джудже, добре е зайченцето да си има къщичка. Това може да бъде клетка. Размерът на клетката на заека трябва да е най-малко 50х50 сантиметра, но колкото пространството е по-голямо, толкова по-комфортно ще се чувства малкият квартирант. Трябва да се знае, че това зайче скача на височина до 1 метър и ако къщичката му няма покрив, то ще се научи да излиза и да се прибира в нея само. То все пак не бива да бъде оставяно без надзор, защото обича да се мушка навсякъде и да дъвче всичко, което му се стори интересно.
Много важен момент в отглеждането на холандско джудже е температурата в него. Мини зайчето е с гъста козина и не може да се охлажда добре през лятото. Затова не бива да бъде излагано на пряка слънчева светлина. Критична точка за тях е 25 градуса температура. Ако прегрее, трябва да се охлаждат ушичките му.
Подът на къщичката трябва да бъде постлан с мека постелка. Торфът, дървените трици или стърготините са подходящи за целта. Сеното трябва да се отхвърли за подобни цели, защото то е част от храната им и те го ядат дори замърсено, а това е опасно за здравето на Холандското джудже.
Хранене на заек Холандско джудже
Всяко мини зайче, в това число и Холандското джудже, се хранят два пъти на ден. За правилната обмяна на веществата храната на заека Холандско джудже се нуждае от белтъчини, въглехидрати и мазнини в определено съотношение. Нуждае се и от минерали и витамини, без които обмяната е невъзможна.
Основната храна на мини зайчето през лятото е зеленина, а през зимата е сено. Храната трябва да е свежа, а зеленината да не бъде вече пожълтяла. Тревните храни са много важни за функциите на храносмилателния тракт. Те се почистват всекидневно, сменят козината си на три месеца и затова прясната зелена трева им помага да изхвърлят погълнатите косми. Любимата храна на скокливкото са моркови, зеле, листа на глухарче и детелината. От морковите получават витамин А. магданозът, броколите, целината, листата на ягодата, на репичката, малки количества спанак, ябълки, пъпеши, малини, круши са все полезна храна за Холандското джудже.
През зимата ядат основно концентрирана храна сутрин и вечер. В нея се включва овесът или овесените ядки, царевицата, ечемикът и пшеницата. Друга важна храна е препеченият бял хляб или сухарите. При гризането се подострят зъбите на заека.
Плодовете трябва да са белени, семките отстранени и измити. Сладките плодове не неподходящи храни за мини зайчето.
Прясната вода трябва да бъде достъпна непрекъснато. През лятото е добре да се разхлажда или да се сменя много често.
Размножаване при зайците Холандско джудже
Това зайче не бива да бъде кръстосвано с друго чистопородно от вида му, защото поколението им може да не е жизнеспособно и да не оцелее повече от 3 месеца. Най-добре, ако зайчето няма да се ползва за разплод да се кастрира.
Грижи за заек Холандско джудже
Много важно е да се знае как да се държи зайчето, когато се премества. Вдигане за ушите е абсолютно недопустимо. Те са много чувствителни и така им се причинява болка. Правилното повдигане е да се държи за задницата с една ръка, а другата да държи предните крачета.
Болести при заек Холандско джудже
Зайчето е изключително крехко и подложено на много инфекции. Те се познават по отделянето на секрет от очите или носа, по кашлицата от дробовете. Може да се напълни с бълхи и третирането е с препаратите, с които се капва капка на котетата.
Тъй като са много крехки, добре е да се имунизират всяка година против типични заболявания за зайците Холандско джудже. Трябва да бъде пазено от стрес и наранявания. Продължителността на живота при Холандското джудже е между 7 и 10 години.
Разбира се от правилните грижи зависи колко дълго живее зайчето холандско джудже.
