В природата има видове с най-различни способности и дарби. Едни са превъзходни певци, други създават единствена по рода си храна, а има и вид, който се слави като ненадминат строител. Това, разбира се, е бобърът.
Той строи и ремонтира неуморно жилището си във водата, като по този начин променя драматично природата, сред която тече животът му. Бобърът има изключително важно значение за горската екосистема в северната умерена зона и затова на 7 април се отбелязва Световният ден на бобъра.
Класификация и разпространение на бобъра
Бобърът, с научно название Castor, принадлежи на семейство Castoridae, тоест Боброви. Той и водолюбив гризач, най-големият в Северна Америка и Европа.
Семейство Castoridae съдържа двата вида живи бобри и техните изкопаеми роднини. Някога това е била голяма и разнообразна група гризачи, но сега е ограничена до вида Castor.
Най-ранните касториди принадлежат към род Agnorocastor, съществувал през късния еоцен и олигоцен в Северна Америка и Азия. Свързани са и с други родове ранни касториди, които са роднини на днешните бобри.
Зъбите на тези ранни видове бобри не са били пригодени за изрязване на дървесина, което предполага, че този навик е еволюирал в по-късен момент, но те все пак са били адаптирани за полуакватичен живот. Тези видове в последствие са се развили в палиокастъра.
Тези животни последни животни от плейстоцена са били с големината на черна мечка, но мозъкът им е бил колкото и на съвременния бобър. Формата на предшественика показва, че е бил добър плувец и вероятно е живял в блатисти места.
Днешният бобър представлява едно малко семейство. Два вида от един род - Castor. Членовете му живеят в горски общности в северната умерена зона и тяхното екологично въздействие е силно.
Съвременните бобри се срещат в Северна Америка, Северна Европа и Северна Азия.
Как изглежда бобърът?
Бобърът е полуактивен бозайник, който мнозина оприличават на голям плъх, мармот, малка мечка, видра, невестулка, гигантско морско свинче, капибара и дори вомбат. Подобно на много други бозайници прекарва голяма част от живота си във водата. Той е доста голяма животно. Възрастният може да тежи до 30 килограма. Водата е по-ефективен проводник на топлина от въздуха, а големият размер осигурява благоприятно съотношение между повърхността и масата, което помага да се намали скоростта на топлинните загуби.
Друга характеристика на всички полуакватични бозайници е, че те често са добре изолирани. Бобрите също отговарят на тази характеристика. Те имат дълги косми, съставляващи тяхното палто и гъст подкосъм. Фините им кожи са ги превърнали в мишена на търговията с кожи.
Бобрите имат големи задни крака и умерено дълга, но сплескана опашка, която използват за задвижване във водата. Дължината на опашката им достига от 25 до 37 сантиметра. За сравнение, дължината на тялото е от 80 до 130 сантиметра.
Структурата на тялото на бобъра е идеална за полуводния живот, който води. Главата му е голяма, с плоска горна част, с къс и дебел врат. Муцуната му е тясна и стига до скулите. Има малки черни очички, които се покриват с прозрачен капак, когато плува, и това му помага да вижда под водата.
Зъбите на бобъра са типични за гризачите. Те са 20 на брой. Четири са изпъкнали напред - два са отгоре и два отдолу. Те растат през целия му живот. И постоянно се изострят, докато се изтриват. Резците са с дължина до 25 милиметра горните и до 40 милиметра долните. Широки са около 8-10 милиметра.
Ушите на бобъра са малки, къси на дължина и покрити с козина, но слухът на гризача е отличен.
Както предните, така и задните крайници имат по 5 пръста с дълги нокти.
Цветът на козината на бобъра е основно кафяв с различни нюанси - светли, пясъчни, до тъмнокафяви, но има и чисто бели бобри.
Характерна и е структурата на езика е, че гърбът му е повдигнат и може да бъде прикрепен плътно към небцето, което блокира преминаването на вода от устата. Това позволява на бобъра да отвори устата си, за да гризе или носи клони, докато е под водата.
Местообитания на бобъра
Бобрите живеят по бреговете на бавно течащи реки, езера и напоителни канали. Заобиколени са от птици, патици, гъски, риби, костенурки, жаби. През лятото са активни на здрачаване. Те напускат къщата си при залез и работят активно до рано сутрин.
Когато излезе на сушата, бобърът е тромав, движи се мудно, с поклащане, разчита на късите си предни и по-дълги задни крака. Ако забележи опасност, тича към водата. Не се отделя от брега на повече от 200 метра.
Начин на живот на бобъра
Гризачът живее в семейна група Територията си маркира с ароматни могили. В езера или тихи води изгражда жилището си с подводен вход и гнездова камера под нивото на водата.
Умелият плувец бобър може да измине 750 метра под вода и да остане потопен за 4 или 5 минути.
При опасност бобърът пляска с опашката си по водата, за да стресне неприятеля и така предупреждава семейството си да се пази.
Продължителността на живота на бобъра е около 10 години. В плен може да доживее до 35 години.
На 18 октомври е Международният ден на бобъра.
Как бобърът строи жилището си?
Няма друго животно, което да държи толкова много на дома си, като бобъра. Затова го строи и поправя през целия си живот.
Всичко започва, като търси къде във водното тяло има малко количество нанос или някое паднало дърво. Веднага животното започва да трупа отгоре кал и камъни.
След това те започват да поставят подходящи дървета върху калта. Получава се бент. Когато е готов, водата се натрупва и образува езерце. Това е мястото, където ще живее семейството на бобъра. То е дълго средно по няколко метра и дълбоко до 2 метра. Правят ги на няколко етажа. Има и по два подводни входа. Ако горният етаж замръзне, продължават да си живеят на долните.
Веднъж построили бента, бобрите се грижат цял живот за него. Добавят нови клони, камъни и кал. Непрекъснато разширяват своя бент и той става все по-широк и висок. Там се образува широко и дълбоко езеро. Когато дъждовете или теченията развалят бента, бобрите го ремонтират основно.
Тези бозайници променят потоците и езерата със своята работа и наводняват обширни райони, като създават условия за живот на някои видове диви животни. Често променят драматично природата на потоците.
С какво се храни бобърът
Бобрите се хранят с кора и листа, като често изсичат дървета, за да получат храна. Правят запаси за зимата, като образуват купчини, дълги по 18 метра. По-дебелите клони раздробява на късове.
През лятото бобърът се храни с треви, корени, части от водни лилии, хвощове, тръстика, трепетлика и камъш.
Предпочитанията им са към върбите, клен и тополите и избирайки тези дървета те могат да окажат влияние върху състава на дървесните видове в района, където се заселват. Обичат и жълъди.
Месото на този гризач също става за ядене, хората използват и мазнината му.
Размножаване на бобъра
Този гризач се различава от всички останали по това, че създава семейство. Те са моногамни животни. Двойката бобри остава заедно цял живот, а младите напускат родителите си на възраст 2-3 години. Семейството обикновено наброява 5 животни.
Бобърът се размножава бавно. Веднъж в година се раждат от 2 до 5 малки след бременност от 5 месеца.
