Капибарата е най-едрият гризач на планетата. Тя е с атрактивен външен вид, поради което се отглежда в много много зоологически градини по света. Наименованието на капибарата означава "повелител на тревите" на езика на индианското племе гуарани.
Произход на капибарата
Преди векове са съществували капибари, които са били големи като мечки, според археологически находки. По времето на конкистадорите капибарата била обявена за риба, за да може да бъде използвана за храна в четвъртък, когато се разрешавало яденето на риба. Днес капибарата може да се срещне в Южна Америка - тя е разпространена от Колумбия до северо-източната част на Аржентина. Капибарата предпочита да живее във влажни тропически гори, както и на места, където има много храсти и обилна влага. Капибарата също така може да живее и в савани, но предпочита да е в близост до водоеми, където да се крие и да плува.
Как изглежда капибарата
Дължината на тялото на капибара достига до метър и половина. Капибара става висока до 60 сантиметра. Мъжкарите тежат до 63 килограма, а женските са с около два килограма по-леки. Капибарата е гризач и има два големи зъба, които изпълняват функцията на резци. Предните лапи на капибарата са с по четири пръста, задните лапи имат по три пръста. Предните крака на капибара са по-къси от задните. Между пръстите на всички лапи капибарата има плавателни ципи. Общият вид на капибарата напомня за много едро морско свинче или чинчила.
Капибарата е покрита с дълга козина, която е груба на пипане. Цветът на козината на капибарата варира от сивкав до червеникаво-кафеникав. Възможно е върху муцуната и гърба на Капибара да има черни петна. Ушите на капибарата са малки. Очите и носът на капибарата са разположени в горната част на главата й, за да може да са над водата, когато капибарата плува. Капибарата има съвсем миниатюрна опашка, която едва се забелязва. Мъжкарите се различават от женските не само по размера на тялото, но и по това, че мъжките имат специална обонятелна жлеза, известна като морийо. Тя се разполага на върха на муцуната и представлява овална изпъкналост без козина. Тялото на капибарата е овално, прилича на бъчва.
С какво се храни капибарата
Капибарата е тревопасно животно и се храни с трева, а също така с различни видове водни растения. Капибарата предпочита растения с високо съдържание на белтъчини. Ефективната храносмилателна система на капибарата, която изисква прецизно предъвкване на храната, осигурява на животното по-продължително съхранение на хранителните вещества. С резците си капибарата срязва тревата до корен. Капибарата може да се храни с различни зърнени култури, с тиквички и пъпеш. В зоопаркови условия капибарата се храни с едри гранулирани храни за гризачи, които се допълват с витамини и минерали, а също така с различни плодове и зеленчуци. Капибарата има нужда да остри резците си в дървесни клонки - например от бреза, за да не прораснат зъбите й прекалено много, което е важно, когато това животно се отглежда в зоопарк или като домашен любимец.
Размножаване на капибарата
Капибарата става полово зряла на година 5 половина. Капибарата може да се размножава целогодишно, но обикновено любовният период се пада през април или май. Чифтосването на двойката капибари става във водата. След 150 дни се появяват малките, които женската ражда на земята, далече от укритието. След като роди от 2 до 8 малки, женската се осланя на грижите на останалите в групата, които й помагат да се грижи за поколението. Малките капибари се появяват на бял свят покрити с козина, с поникнали зъби и с отворени очи. Те тежат около килограм и половина. Малко след като се появят на бял свят, малките вече могат да вървят след майка си. Тя ги кърми, докато не навършат 10 месеца. Женската може да роди до два пъти в годината, но обикновено ражда веднъж.
Факти за капибара
Капибарата е активна рано сутрин и късно вечер, през останалото време предпочита да си почива в укрития, които са на сушата или във водата. Понякога капибарата излиза да се храни само нощем, ако през деня се страхува от нападение на хищници. Естествени врагове на капибарата в природата са ягуарите, анакондите и кайманите.
Капибарата живее в групи от по около 20 животни, в които има доминиращ мъжкар, няколко женски, малки капибари и мъжкари, които се подчиняват на лидера и нямат право да се чифтосват с женските. Много често се срещат мъжки капибари, които живеят като единаци.
В природата капибарата живее до 10 години, в зоопаркови условия може да живее две години повече. Капибарата общува с други животни от своя вид с помощта на свирукане и специални звуци, които наподобяват щракане. Капибарата може да издава звук, подобен на кучешки лай, когато е притеснена.
Капибарата предпочита да се крие във водата, но спи на земята. Когато капибарата се чувства застрашена, тя бяга бързо и се крие във водата. Капибарата може да се гмурне под водата, за да се скрие, като остави само носа си над повърхността на водата, за да може да диша. Капибарата е перфектен плувец.
Капибарата оставя различни видове дребни птици да кацат върху козината й, за да унищожават паразитите по нея. Съществуват ферми за капибари, в които тези животни се отглеждат заради месото и козината си. В някои райони обаче има забрана за лов на капибарата и нарушаването й се наказва от закона.
Капибарата от векове е била предпочитан домашен любимец от хора, които харесват екзотиката. Капибара лесно може да бъде опитомена и бързо свиква с хората. Това животно може да бъде научено с лекота да се разхожда с повод като куче. Капибарата е много интелигентно животно и също като кучето може да бъде научтена да изпълнява различни по сложност команди. Капибарата е изключително чистоплътно животно и прекарва дълги часове в грижи за външния си вид.
Капибарата е много гальовно животно и когато се отглежда като домашен любимец, тя постоянно иска да бъде галена. Често Капибара ляга по гръб като куче и иска от стопанина си да я чеше по корема, като обикновено няколко минути след това заспива. Когато се отглежда като домашен любимец, мъжката Капибара трябва да бъде кастрирана, за да не маркира територията си.
