За костенурките от А до Я

Гигантска костенурка

В човешкото съзнание костенурката е синоним на дълголетие, на бавен и спокоен ход, на добродушие и ленив нрав. В народното творчество приказките, в които този представител на дивата природа присъства, са наистина много. Благодарение на тях имаме сравнително добра представа за този толкова древен вид животни, чието начало се губи някъде в дълбините на времето.

Произход и характеристика на костенурката

Костенурката е позната с латинското наименование Testudines. Тя е древен животински вид, съществувал още по времето на динозаврите. Преди около 3 милиона години един вид от това семейство, гигантската костенурка, пристигнала на Галапагоските острови.

На всеки отделен остров се обособил вид с различни размери, което дало на Чарлз Дарвин вдъхновение за теорията му за естествения подбор. Това е приносът на бавното животно с коруба на гърба към науката.

Гигантските костенурки доминирали на архипелага, докато моряците не започнали да ги ловуват за храна. Два вида от тези древни жители на планетата изчезнали. Днес големите представители на вида все още са застрашени от други видове, които приемат тактика на инвазия на архипелага, както и от застрояването.

Най-примитивното от всички влечуги, съществували на Земята, е разпространено на цялата планета, като единственото изключение е Антарктика.

Размерите на костенурките варират в широки граници, от 11 до 180 сантиметра и тегло от няколко десетки грама до 600 килограма.

Отличават се с наличие на черупка, наречена коруба. Състои се от две части - карапакс, което е названието на горната част, и пластрон, както се нарича долната част. Те са съединени в страни чрез мост. Горната част е съставена от 50 костици, покрити с рогови щитчета.

Интересна подробност е, че костенурките нямат постоянна телесна температура, тя зависи от околната среда. За да си набавят топлината, която поддържа метаболизма им, тези влечуги се нуждаят от допълнителна топлина от слънцето или топлите водни течения. По тази причина те не живеят при много студени климатични условия.

Характерна тяхна особеност е, че при настъпване на застудяване те изпадат в хибернация, тоест костенурките спят зимен сън. През този период те свеждат жизнените процеси в тялото до минимум, не се хранят и движенията им са почти преустановени. При затопляне на времето възстановяват своята подвижност.

Видове костенурки

Костенурките имат голяма черупка

Има два основни вида костенурки - сухоземни костенурки, които обитават дори пустините, и водни, чиито обитания са солените води (тези животни се наричат още морски костенурки) и сладките води(наречени са сладководни костенурки).

В България се срещат четири вида от голямото семейство на костенурките - два сухоземни и два сладководни. Гости у нас са двата морски вида - зелена морска костенурка и костенурка карета. Те преминават през двата протока - Босфор и Дарданели и навлизат в Черно море. Отделни екземпляри са улавяни край нашите брегове.

Изкуствено разселена е червенобузата костенурка, пусната на свобода от домашни терариуми. Специалистите предполагат, че този вид не се размножава у нас.

По сушата бавно и тежко пристъпват шипоопашатата и шипобедрената костенурка, които са двата ни сухоземни вида. На пръв поглед те са много сходни, но внимателното разглеждане изкарва на преден план разликите им.

Шипоопашатата сухоземна костенурка има опашка, завършваща с рогов шип. Тя е малко по-дълга и изглежда по-голяма. При нея редицата от щитчета на горната част на корубата - карапакс, е тясна, като второто, третото и четвъртото щитче са по-тесни от първото.

Шипобедрената е по-къса и без шип, но от двете страни на краката си има два конусовидни рогови шипа. При нея средните щитчета са много по-широки и второ, трето и четвърто щитче надминават по ширина първото, тоест обратно на шипоопашатата костенурка.

Любимите места на двата вида сухоземни костенурки са откритите хълмисти места с наличие на трева, редки храсти и нискостеблени растения. Тези видове са активни през деня, но през най-горещото лятно време могат да се видят сутрин и привечер. През зимата се заравят в земята, като избират южни склонове.

Най-едрите екземпляри от тези два вида се срещат точно в нашата страна. Шипобедрената костенурка има големина на карапакса 39 сантиметра, а шипоопашатата - 35, 7 сантиметра.

Хранене на костенурките

Червенобуза костенурка

Храната на костенурките се смята, че е почти изцяло растителна. Всъщност се различават растителноядни, хищници и всеядни.

Костенурките се хранят с листата, цветовете и плодовете на различни растения. Обичат гъби и различават ядливите. Не отказват и месото на дребни безгръбначни, особен деликатес са им охлювите. Водните по-често прибягват до този вид храна, поради специфичните условия за живот във водата, макар че водните растения осигуряват достатъчно разнообразно хранене на костенурките.

Размножаване на костенурките

Размножаването на костенурките става чрез яйца. Женската ги снася в предварително изкопана дупка в земята на сушата. Яйцето е типично за типа влечуги. То има вътрешна ципа, наречена амнион. Тя обвива зародиша и създава около него пространство пълно с течност.

Тази особеност костенурките са развили по еволюционен път. Амнионът предпазва формиращият се зародиш от околната среда чрез течността. Освен тази преграда пред опасности отвън, новият организъм е защитен от още две мембрани и се храни от резервните хранителни вещества в яйцето.

Самото яйце се развива от 45 до 90 дни. Новият организъм пробива обвивката с така нареченият зародишен зъб и излиза напълно оформен и готов за самостоятелен живот. Полът на излюпеното животно зависи от околната среда, най-вече от температурата през инкубационния период

Болести при костенурките

Водна костенурка

Въпросът за болестите при костенурките е твърде интересен, с оглед на това, че те са сред дълголетниците в животинското царство. Все пак страданията не подминават и тях. Ето някои от най-често срещаните заболявания при костенурките.

Клоацитът е възпаление на клоаката. Чревните паразити и камъните в клоаката са най-често причинител на болестта.

Друго заболяване при тях е конюнктивитът и очните инфекции.

Абсцесите са много често срещани при всички влечуги и не подминават и костенурките. Обикновено се срещат по краката, ушите, носа, челюстите и черния дроб.

Септичният артрит и подаграта са сериозни състояния при костенурката, които често се срещат заедно. Предизвиква ги недостигът на витамин Д. Среща се по-често при тревопасните видове.

Колкото странно да изглежда костенурката боледува от пневмония, срещана в две форми. Острата води до смърт до няколко часа.

Туберкулозата не е непозната за това влечуго. Външно прилича на пневмония, но завършва със смърт.

Друга опасност за здравето е обезводняването. Този проблем е актуален при повишено съдържание на протеини в храната.

Падането на ноктите е механично увреждане, което може да доведе до пълно опадване на всички нокти.

Любопитни факти за костенурките

Пясъчна костенурка

Най-стрият фосил от костенурка е на изумителната възраст от 220 милиона години.

Предшествениците са съвременните костенурки са имали зъби, но не умеели да крият главата си в корубата.

Изчезнал вид костенурка, наречена архелон, е тежала два тона.

Някои костенурки живеят повече от 100 години.

Големите морски костенурки разбират езика на делфина.

Блатната костенурка е истински шампион по издръжливост. Може да изкара без храна до 4-5 години.

Месото на някои видове костенурки е отровно заради храната, която приема. Кожестата костенурка примерно яде отровни медузи.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати