Домашното прасе е едно от най-познатите и често срещаните селскостопански животни на хората от векове, наред с кравите, козите, овцете, кокошките, пуйките.
То има своя див предшественик, който продължава да бъде широко разпространен вид в природата. Това е дивата свиня, която се нарича също глиган при мъжките индивиди.
Как изглежда дивото прасе
Дивото прасе, с латинско наименование Sus scrofa, принадлежи към бозайниците от разреда на непреживните двойнокопитни животни. От нея произлиза домашното прасе. Дивото прасе се среща и в нашата страна, като част от ареала на вида, разпространен в Европа и Азия, Южна Америка, Австралия, Нова Гвинея и Нова Зеландия. У нас се среща във всички области на страната.
Местообитание на дивото прасе са полупоустините, степите, широколистните гори, дъждовните гори в тропиците и обработваемите площи. Обича гъстите тръстики и храсталаците край бреговете на влажните зони, както и горските масиви. В България са преброени около 80 хиляди от тях.
Дивото прасе има дълго тяло, над 2 метра, а височината му надхвърля 1 метър. Теглото на дивите свине е забележително, над 350 килограма. Късото и масивно тяло е по-добре развито отпред, с голяма и масивна глава. Глава на дивото прасе има форма на конус и това е най-характерната нейна особеност. Главата заема една трета от цялото тяло.
Муцуната на дивото прасе е силно издължена напред и образува зурла, в която се намира много твърда кост, позволяваща на животното да изравя големи дупки, дори когато земята е много твърда. Очите му са малки, добре потъват в орбитата. Пази ги снопче четина. Ушите на дивото прасе са добре развити. Те са черни и щръкнали нагоре, слухът на животното е много остър.
Шията му е дебела и не се разделя рязко от тялото. Затова животното си държи главата ниско надолу и трудно я завърта настрани. Кучешките зъби на мъжкото диво прасе излизат извън устата му са извити назад. Наричат ги глиги или бивни. Оттам и названието глиган за мъжките диви свине. Те са главното му средство за защита, а също и за нападение. Страничните му пръсти - вторият и петият, са добре развити.
Козината на дивото прасе представлява къса, рядка и груба четина. През зимата между нея пораства мека и гъста козина. Цветът варира - от тъмнокафяво до сиво, което зависи от географския район.
Начин на живот на дивото прасе
Дивото прасе е нощно животно. Пред деня спи или си почива в добре скрити места из храстите, горите и заблатените места. Размерът на леглото, което си изкопава, зависи от големината на прасето. Глиганите като по-едри правят леглата си по-дълбоки и изравят повече пръст. При хладно време животното избира по-слънчеви места, а през лятото търси хлад, най-често близо до водата.
На смрачаване дивата свиня излиза от леговището си да търси храна. Когато излиза да се храни тя е много предпазлива и при най-слаб шум веднага напуска мястото. Тъй като има много добре развито обоняние и слух, тя може да долови мириса на неприятел от далечно разстояние. Ако бъде нападната от кучета или ловци, тя се брани упорито и дълго. Плува много добре и често използва тази си способност, за да се спаси при нападение.
В местообитанията им задължително се наблюдават и така наречените къпални. Това са вдлъбнати места с дъждовна вода и много кал. В тези кални локви дивите свине обичат да се търкалят и да лежат, като по този начин се спасяват от кърлежи и други кръвосмучещи.
Калните бани са спасение и при ранени животни. Калта затваря раната и спомага за нейното бързо заздравяване. След банята в калта дивите прасета обикновено се чешат по стволовите на големите иглолистни дървета. По този начин те се чистят от паразити. Дърветата са избрани обикновено от стадото и се случва да ползват едни и същи дървета с години.
Като изключим човека, животното почти няма врагове в гората. Вълкът единствен напада малките прасенца, ако се отдалечат много от майка си. Тези животни водят стаден начин на живот. Живеят на малки групи съставени от свинете- майки и техните малки. Зрелият мъжки живее сам.
Продължителността на живота им е 10-12 години, но спокойно могат да достигнат и 20 години.
Хранене на дивото прасе
Дивото прасе е всеядно. В менюто е включено всичко в гората - растенията, жълъдите, кестените, корените, охлюви, яйцата и някои птици. Когато рови в земята, то унищожава семената, но и спомага за заравянето на други, както и за наторяването на почвата. Понякога напада житата и зеленчуковите градини и нанася вреди на селското стопанство.
Размножаване на дивото прасе
Размножителният период на дивите свине е през ноември и декември, но може да продължи и до февруари в някои области. Правото на чифтосване се печели след продължителни и кървави борби между глиганите. Те си нанасят тежки, понякога смъртоносни рани с глигите.
Женската може да ражда преди да достигне пределна зряла възраст. Свиня на година и половина вече може да има потомство. Бременността трае от 18 до 20 седмици, след което се раждат от 3 до 6 малки. По-старите майки могат да родят до 10-12 прасенца.
Малките живеят с майка си цяла година, а понякога повече. Козината на малките е нашарена със светли надлъжни ивици. Към края на първата им година козината става червеникаво кафява. Ивиците изчезват при първата смяна на козината.
През първата си година на растеж дивото прасе достига до 40 килограма, през втората до 70, а през третата до 100 килограма. След четири години вече тежи 125 килограма, но това зависи от възможностите за изхранване.
Болести по дивите прасета
Най-често срещаната е класическата чума по свинете. Друга сериозно и опасна болест е Гърлената жаба, която много прилича на рака при хората. През студените зимни дни дивите прасета страдат от набиване на копитата на предните крака. Това се случва, тъй като копитата им потъват в счупената ледена кора и ледът прорязва кожата на копитото. Заради подобни наранявания животните се движат трудно и стават плячка на вълците. Така че има различни болести по дивите свине.
Следите на дивото прасе
Дирята, която оставя дивата свиня, е много характерна. Тя прилича на стъпката на домашната, но е по-притъпена от нея, защото дивото животно се движи много повече от домашното, следствие на което копитото става по-тъпо. Стъпката на възрастната дива свиня е много подобна на еленовата и може да се сбърка с нея. Разликата е, че еленът не оставя отпечатъци от задните си копита, които са малки и високи, докато дивата свиня оставя такъв отпечатък. Разстоянието от дирите на дивите свине също е различно. Еленът има по-дълга диря, защото прави по-големи крачки.
Вредно ли е дивото прасе за гората
Вредата за насажденията от дивото прасе е преувеличена, за да се оправдае безмилостното изтребление на животните. Заради това те вече са застрашени. В националните паркове ловът им е строго забранен и никой не застрашава дивото прасе, като изключим случаите на бракониерство. За да ги предпазят от чумата по прасетата, на отделни места са поставени ваксини, които животните приемат с храната. При намаляване на заболеваемостта и ефикасни мерки срещу изтребването им, популацията на вида нараства бързо.
Няколко факта за дивото прасе
Този представител на дивата природа е един от най-популярните обекти за лов, защото освен месото се ползват мазнината и кожата на животното. Дори четината влиза в употреба за четки.
Четината на дивото прасе е използвана още в Месопотамия за изработване на инструменти за почистване на устната кухина. В древен Египет също са правили клечки за зъби от четината на дивото прасе.
Мъжкият е опасен противник и може да убие човек, ако се почувства застрашен или раздразнен.
