Пиренейското Планинско куче, известно още и като Пиренейски Вълкодав и Пиренейска Вълча Хрътка, е куче с величествена визия и изключително висок интелект. Снежнобелият красавец е популярен в цял свят заради аристократизма си и работните си качества.
История на Пиренейско Планинско куче
Смята се, че предците на Пиренейско Планинско куче са древни тибетски догове или мастифи. Още преди Средновековието тези величествени кучета вече са били използвани от хората с най-различни цели. Те са се кръстосвали с различни видове европейски едри кучета, за да се получи съвременният вид на Пиренейското Планинско куче. Представителите на тази порода векове наред помагали на френските селяни, като пазели домовете им и защитавали стадата им от хищници. Пиренейското Планинско куче с лекота се справяло с вълк, но за да повали мечка, имало нужда от помощта на още поне едно куче от същата порода. Белият красавец бил популярен в дворовете на монарсите. Пиренейското Планинско куче получило официален статут на придворна порода.
Според една легенда Пиренейското Планинско куче на Шарл VI, който бил нападнат от разярен бик по време на разходка. След това станало закон в кралския двор да има по няколко представители на породата. В началото на XX век Пиренейското Планинско куче щяло да изчезне напълно като порода. Малко преди Втората световна война селекционери започнали усилена работа по възстановяване на породата. По време на войната смелите Пиренейски Планински кучета помагали на фронта, като носели съобщения или товари. След войната представителите на породата били съвсем малко и започнало отново възстановяването на породата, което продължава и до днес. Съвременните представители на породата Пиренейско Планинско куче охраняват френски стада, но са с много по-мек характер от предците си. Красотата на тези кучета е била оценена от кинорежисьорите и във Франция, Япония и САЩ са направени много филми с участието на снежнобелите гиганти.
Стандарт на Пиренейско Планинско куче
Пиренейско Планинско куче е високо от 65 до 80 сантиметра и тежи от 45 до 60 килограма. Тялото на Пиренейско Планинско куче е едро и мускулесто, гръдният кош е много добре развит, главата е едра, както и крайниците му. Лапите са доста едри. Шията е мускулеста и силна. Муцуната е леко издължена. Очите на Пиренейско Планинско куче са с бадемовидна форма, с тъмно кехлибарен цвят и около тях има тъмен кант. Носът е винаги черен. Ушите на Пиренейско Планинско куче са разположени високо. Те са клепнали, с триъгълна форма, със заоблени краища. Опашката на кучетата от тази порода е дълга, пухкава и доста дебела.
В спокойно състояние кучето я носи спусната надолу, а когато е весело я завива над гърба си. Гъстата дълга бяла козина на Пиренейско Планинско куче е толкова дебела, че го защитава по време на битките му с хищници. Тя предпазва кучетата от тази порода от капризите на времето. Козината на Пиренейско Планинско куче трябва да е оцветена в снежнобяло, но се допуска също така светлосива или кремава козина. Допустими са малки петна на ушите, главата и в основата на опашката. Тези петна може да са кремави или рижави на цвят. Козината е права, но е допустимо и да е леко вълниста. По-дълга козина Пиренейско Планинско куче има на опашката, бедрата и около врата.
Грижи за Пиренейско Планинско куче
Козината на Пиренейско Планинско куче изисква разресване два пъти седмично, за да изглежда добре. Не се допуска подстригване на козината на кучетата от тази порода. При разресването трябва да се обърне особено внимание на областта зад ушите. По време на смяната на козината кучето от тази порода трябва да се разресва всеки ден. Препоръчва се къпането на Пиренейско Планинско куче да става не по-често от три пъти в годината, тъй като в противен случай възникват кожни проблеми.
Редовно проверявайте ушите и очите на Пиренейско Планинско куче, за да не допуснете развитие на инфекции. Пиренейско Планинско куче е прекалено голямо за апартамент и няма да се чувства добре, ако го отглеждате по този начин, дори да му осигурявате дълги разходки. За него най-добре е да живее на двор, за да може да тича свободно по цял ден. Ако все пак решите да го гледате в апартамент, трябва всеки ден да го извеждате на дълги разходки, при това за него по-важно не е дългото време на разходката, а голямото разстояние, което изминава. Препоръчва се Пиренейско Планинско куче да бъде разхождано на повод в паркове и на други обществени места.
Обучение на Пиренейско Планинско куче
Пиренейско Планинско куче трябва да бъде обучено поне на елементарни команди, тъй като е прекалено едро и трябва да бъде контролирано, за да се избегнат евентуални инциденти. Добре е обучението на кучетата от тази порода да започне още от третия им месец. Не се допуска употребата на физическа сила по време на обучението, но стопанинът на Пиренейско Планинско куче трябва да прояви търпение и твърдост, за да изисква категорично от любимеца си да изпълнява командите. Това, разбира се, трудно се постига с много малко кученце, но постепенно времето за обучение се увеличава. Пиренейско Планинско куче много се привързва към стопанина си и ще прави всичко, което той поиска от него, но може да се опита да проявява характер и да отказва да изпълнява командите. Затова трябва да има балансиран подход от категорично изискване на изпълнението и похвали.
Хранене на Пиренейско Планинско куче
Пиренейско Планинско куче може да се храни с натурални продукти или със суха храна и консерви от премиум клас. Ако храните Пиренейско Планинско куче с натурални продукти, две трети от менюто му трябва да е месо и субпродукти. Допустимо е да храните кучетата от тази порода с телешко и пилешко, както и със заешко месо и дивеч. Пиренейско Планинско куче хапва с удоволствие скумрия и пъстърва, термично обработени и обезкостени, както и месни субпродукти, но без свински и овнешки. Свинското и овнешкото месо също не се препоръчват за кучетата от тази порода.
Добре е да им се дават едри кокали, но в никакъв случай пилешки тръбни кокали, защото ще разкъсат червата им. Извара, твърдо сварени яйца, кисело мляко, зеленчуци, пресни и сушени плодове допълват менюто на Пиренейско Планинско куче. Добре е да се добавят в менюто му витамини и минерали, а веднъж седмично - чаена лъжичка мед и няколко капки зехтин. Въпреки големия си размер Пиренейско Планинско куче няма необходимост от прекалено много храна, тъй като тази порода е със забавен метаболизъм. Зърнените храни се препоръчват единствено през зимата. В студеното време порцията на Пиренейско Планинско куче трябва да е двойно по-голяма от порцията през лятото.
Заболявания на Пиренейско Планинско куче
Пиренейско Планинско куче е много здрава порода, но и тя е склонна към няколко здравословни проблема. Сред тях са ушни и очни инфекции, кучешка тазобедрена дисплазия, проблеми със ставите, както и различни видове дерматити.
Любопитни факти за Пиренейско Планинско куче
Във Франция често наричат Пиренейско Планинско куче с нежния прякор оживяла снежна преспа от планините. Интересен факт е, че едно от качествата на Пиренейско Планинско куче, което е много силно развито, е неговата интуиция.
Въпреки че е недоверчиво към непознати хора, Пиренейско Планинско куче много обича да играе с други животни. Колкото и да е странно, то предпочита да играе с котки, а не с кучета. С по-големи деца Пиренейско Планинско куче може да играе с часове.
Недостатъци на Пиренейско Планинско куче
Пиренейско Планинско куче е умно същество, което смята, че може да взима решения само. Затова е трудно да бъде научено на послушание. Това силно куче не е подходящо за стопанин с прекалено мек характер. Пиренейското Планинско куче е с горд и независим характер и е склонно към доминиране. Добре е Пиренейско Планинско куче да се социализира от малко, тъй като има инстинкт да охранява и има вероятност да прояви агресия към някой, който иска да го погали или просто иска да прегърне стопанина му.
Пиренейско Планинско куче не се препоръчва за семейства с много малки деца, тъй като домашният ви любимец може да нарани хлапетата, докато се опитва да играе с тях, но не защото ще го направи нарочно, а защото е прекалено едър.
При липса на достатъчно физическо натоварване Пиренейско Планинско куче може да получи подуване на стомаха, затова не е добра идея да се лишава домашният ви любимец от дълги разходки.
