Китайската планинска котка (Felis bieti), още наречена китайска пустинна котка, вероятно е най-малко познатият вид от семейство Котки на света.
Характеристики на Китайска планинска котка
Макар да не е правено подробно изследване на родословното дърво, смята се, че тези котки са изолирани от дивата котка (Felis silvestris) и са монотипни. Тези очарователни писани тежат между 5.5 и 9 килограма и размерите им варират от 60 до 85 сантиметра. Тялото им е набито, снабдено с къси крачка. Тибетците я наричат „тревна котка“, тъй като козината на котката силно наподобява цвят на изсъхнала трева. Космената покривка е сивкава през зимата и тъмнокафява в летния сезон, като отстрани краката, както и бузите притежават хоризонтални бледокафяви ивици. Брадичката и коремчето са бели, а пък гърдите – жълтокафяви. Изключително пухкавата опашка на котката представлява около 40 процента от дължината на тялото, като завършва с няколко тъмни пръстена и черен връх. Огромните уши наподобяват тези на рис и във вътрешността на черепа продължават в големи симпанични кухини – смята се, че имат пряка зависимост с ловните тактики на тези котки. Двусантиметрови косъмчета, сбрани на туфички, обрамчват ушната раковина, а косъмчета се откриват и между възглавничките на лапите.
Местообитание на Китайска планинска котка
Китайската планинска котка е класифицирана като уязвим вид в червения списък. Освен, че е единствената ендемична котка за Китай, местообитанията на Китайската планинска котка са ограничени само по североизточната и източната част на Тибетското плато. Фелидите са срещани провинциите Цинхай, Гансу, Съчуан, Вътрешна Монголия, Тибет и в Синдзян-уйгурски автономен регион. Сравнително малко е информацията за големината и динамиката на популацията на вида, но се смята, че общият брой на полово зрелите женски не надхвърля 10 000 и вероятно намалява с времето, превръщайки ги в субпопулация.
Грациозните писани обитават високопланински региони (между 2 500 и 5 000 м н.м.в.) със суров климат, търпящ широки амплитуди и вариращ между сухо, ветровито, горещо и мразовито. Алпийския шубрак, ливадите, степите, лесостепите и отчасти иглолистните гори, покриващи високите надморски височини, им се харесват особено. Не се срещат случаи на тяхно присъствие в широколистни гори или пустини.
Размножаване на Китайска планинска котка
Китайската планинска котка е активна през нощта или по здрач, а през деня се заравя в подземни убежища, в които избира и да ражда малките си. Често такива укрития се разполагат по южните склонове на около 3 600 метра височина. Смята се, че мъжките и женските индивиди живеят отделно, а половото им поведение е свободно – и женските, и мъжките се радват на разнообразие от партньори и не формират трайни връзки. Убежищата на женските са по-дълбоки и притежават само един изход. Размножителният сезон е от януари до март, като през май се раждат от 2 до 4 малки. Нужни са 7-8 месеца на котенцата да добият независимост. Общото правило е, че възрастна Китайска планинска котка няма врагове и само малките са под заплахата на други хищници като вълци и мечки, затова докато поотраснат котката-майка се грижи за тях в рамките на укритието си. Писанките обикновено ловят къртици на 3-5 сантиметра дълбочина, заслушвайки се внимателно в подземните им движения. Освен това в менюто им присъстват гризачи, птици, а често се случва и да събират остатъци храна.
Опасности за Китайската планинска котка
От 1958 година насам в Китай са се правили настървени опити за отравяне на вредителите – къртици, полевки, безопашати зайци, на които се е гледало като на конкуренти на добитъка. Обратно на очакваното обаче причината за инвазията на вредителите се крие в огромните територии, изпасани от добитъка. Поради това е необходимо да се преустанови инвазията и да се стимулира увеличението на популацията от естествени хищници. Макар в днешния ден тези факти да са ясни на всички, използването на отровни химикали продължава по протежение на целия ареал на Китайската планинска котка, унищожавайки голяма част от популацията на безопашати зайци. Липсата на плячка, разбира се, вторично води до заплашване на баланса от хищници. Химикалите, от друга страна, останали в телата на вредителите, могат да попаднат у тези котки. Немалко са и ентусиастите, преследващи животинката заради кожата, от която се правят традиционни шапки и облекло. Независимо че търгуването с тези продукти е забранено, все още може да се открият на нерегулирани места, където търгуването с диви животни още съществува.
Съешаването между дива и домашна котка е възможно и е заплаха в много отношения, но що се отнася до Китайската планинска котка, генетичните ѝ заложби не позволяват да се размножава с домашни котки. Предстои въпросът да се проучи повече, тъй като фактите относно живота и поведението на мистериозните животни са постни. Конкуренция обаче има на ниво плячка, а между двата вида е възможен преносът на инфекциозни агенти.
