Косатка

Косатка

Хищниците, които дебнат своята плячка във водната шир са не по-малко умели и свирепи ловци от тези, които ловуват на сушата. Когато става въпрос за морски хищник, хората обикновено се сещат за акулата. Обяснението е, че този екземпляр включва и човека към своята плячка и затова обяснимо предизвиква страха ни.

Истината обаче е по-различна, най-големият хищник в моретата е косатката. Това животно е на върха на хранителната верига и на практика няма по-голямо хищно животно във водата от нея. Като същинско морско чудовище от гледна точка на жертвите на косатката тя заслужава да бъде познавана добре.

Произход на названието косатка

Orcinus Orca - това е латинското название на единствения признат вид от рода на Orsinus, описан от зоолога Линей в средата на ХVІІІ век.

Първото описание, основано на някаква научна основа обаче, е доста по-рано, още през 1558 година. Направено е от Конрад Геснер в Рибната книга, в която описва изследваните от него мъртви животни в залива на Грайфсвалд. С това предизвиква голям интерес сред местните хора.

Благодарение на опитите на първите учени е намерено мястото на косатките сред останалите морски обитатели. Косатката е вид от тридесет и петте в голямото семейство на Делфините - китоподобни бозайници, известни като едни от най-умните животни на планетата. Появили са се преди 11 милиона години.

В англоговорящия свят наричат косатката кит убиец, но все по-често се използва и терминът, дошъл до нас от римляните - Orca. Името на рода носи значение - принадлежащ към царството на мъртвите и оттам името на косатката може да се разбира като кит, който носи смърт. Латинският термин се използва, за да се избегне натоварената с много негативни чувства дума убиец. Видът повече е свързан с делфините, освен това, отколкото с китовете.

Видове косатки

Известни са от 3 до 5 вида косатки, които се различават до толкова, че да се обособят в отделни подвидове. Някои ги определят като съвсем различни видове.

Постоянен вид косатки

Най-често наблюдаван е този вид. Виждат ги в крайбрежието на североизточните части на Тихия океан. Хранят се с риби, а понякога със сепия. Живеят с сложно устроени семейни групи. Женската им характерна заоблена гръбна перка, на която върхът е под остър ъгъл. Наблюдават ги в Британска Колумбия и Вашингтон.

Косатка

Преходен вид косатки

Хранят се изключително с морски бозайници и почни никога с риба. Те се движат в малки групи, от две до шест животни и семейните им връзки не са така устойчиви.

Гръбната перка на женската е по-заострена и представлява по-силно изразен триъгълник. Те могат да бъдат видени в Южна Аляска и Калифорния.

Двата вида не си взаимодействат, не се кръстосват и на практика са различни биологични видове.

Далечен от сушата вид косатки

Този вид косатки е открит късно, през 1988 година в североизточната част на Тихия океан. Те не се доближават до брега и се хранят основно с риба. Установили са обаче, че понякога ядат бозайници, нападат даже акулите. Наблюдават ги около Ванкувър. Движат се в групи, понякога до 200. Те са различни от останалите два вида, но все още не добре проучени.

Смята се, че първите две групи са се отделили преди около 2 милиона години. Генетичните данни показват, че в последните 10 хиляди години кръстосване между тях не е имало. Трите вида са документирани в Антарктика. Самостоятелни популации косатки има около Обединеното кралство, Норвегия, Аржентина островите Крозе. Както се вижда ареалът им е доста широк.

Характеристика на косатката

Косатката е едър бозайник, близък до Делфина. Има едро и тежко тяло с голяма гръбна перка. Отличава се с характерната си окраска. Гърбът на косатката е черен, гърдите са бели, коремът е с две извити бели ивици от всяка от страните и бяло петно, което огражда окото. Мъжкият стига до 8 метра дължина и тежи 6 тона. Женската косатка е около 7 метра дълга и тежи към 5 тона. Малкото се ражда 180 килограма и е дълго около два и половина метра.

Долните и горните им челюсти имат от 10 до 13 зъба и силна захапка, с която трошат костите и разкъсват жертвите си.

Косатка
Снимка: pixabay.com

Косатките имат изключително добре развити сетива. За разлика от китовете, които си служат с вокализация за проследяване на плячката на принципа на ехолокацията, косатките, които ловуват бозайници, не я използват. Те са много тихи ловци. Ловуват в пълно мълчание, но не разчитат на зрението си, а повече на слуха си. С него улавят дишането и звуците от движението на плячката.

Тези, които ловят риба, по време на лова използват ехолокация. Рибата не е способна на улавя звуците от този начин на общуване.

Начин на живот на косатката

Косатките имат сложно устроена обществена организация. Косатките живеят на групи, като централно място заема женската и нейните малки. Групата се нарича матрилинеарна. Постепенно тя се разраства, когато в нея се включат дъщерите и техните малки и така така нататък по родословието. Понеже продължителността на живота на бозайниците е 90 години, в една група живеят понякога 4-5 поколения, като бабите се грижат за внуците си, както е в човешките семейства.

Понякога няколко малки матрилинеарни групи се събират в стадо. То наброява до 18 индивида. Най-голямото стадо, което е наблюдавано, е от 49 екземпляра.

По-високото ниво на групиране е кланът. В един клан влизат стада със сходни звуци-еднаква песен, еднакво свиркане или щракане, което стадата повтарят. Предполага се, че връзката между тях е родствена и върви по майчина линия.

Последното ниво на сдружаване е общността. Това са групи от кланове, които редовно се смесват помежду си. Те нямат общи звукови или семейни характеристики.

Известно е, че тези животни общуват със звуци за комуникация и ехолокация. Звуците са различни и зависят от това, което правят. Когато си почиват са по-тихи. Постоянно пребиваващите групи издават повече звуци от пътуващите.

Косатките са специализирани в лова, някои са насочили ловните си умения към риба, други към бозайници и с това се отличават от всички други ловуващи групи бозайници. Никой друг вид бозайник не се е специализирал по този начин, което говори за дългата им еволюция на Земята.

Косатка
Снимка: pixabay.com

Хранене на косатката

Косатките ловуват разнообразна плячка, но популациите са се специализирали към лов на определена храна, следвайки нейната миграция. Херингата и сьомгата са предпочитани от различните групи, населяващи района, където се развъжда определен вид риба. Други предпочитат бозайници, главно тюлени. Нападат обаче и морски лъвове, китове и пингвини.

Една косатка изяжда средно 227 килограма месо на ден. Тези, които ловуват големи китове и акули са наричани вълците на морето.

Хранещите се косатки с риба предпочитат около 30 вида от нея. Други нападат акули, морски костенурки и други. Хранят се и с някои видове птици, като корморани и чайки. Понякога се наблюдава и канибализъм при тях.

Размножаване при Косатките

Женските стават полови зрели на 15 години. Бременността при косатките трае от 15 до 18 месеца. Женската ражда веднъж на 5 години. Смъртността е много висока през първите 6 месеца при малките. Тогава умират почти половината от тях.

Първоначално малките косатки се хранят с мляко. Отбиват ги на 1 година, но може майката да кърми и до 2 години. В отглеждане на малките участват всички членове на стадото.

Женските се размножават до около 40 години и после минават през менопауза и живеят средно до 50 години. Максимумът е 80-90 години. Те отглеждат средно 5 потомства.

Мъжките стават полови зрели на същата възраст като женските, но започват да се размножават след като станат на 21 години. Косатките живеят средно 29 години и не повече от 50-60 години. В плен живеят доста по-малко.

Интересното при тях е, че продължителността на живота им често зависи от тяхната воля.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати