В легендите на хората трайно място е заело едно митично животно- еднорогът. За него се споменава още през 3000 преди Новата Ера.
През Средновековието еднорозите били символ на чистота и елегантност, а рогът на еднорога бил истинска реликва.
В тези времена бивникът на един вид кит често бил продаван като рог от еднорог и струвал баснословни суми. Става въпрос за бивника на нарвала. Така малкият зъбат кит станал част от една легенда.
Днес се знае, че този израстък на водното животно е свръх чувствителен, защото там се намират много нервни окончания, а нарвалът го използва да лови риба и да изследва с него солеността на водата.
Много неочаквани факти са свързани с този морски бозайник, за който не се знае много, но той е изключително интересно животно. Ето най-интересните подробности около нарвала.
Класификация на нарвала
Нарвалът е с научно название на латински Monodon monoceros. Що за същество е той - животно или риба?
Нарвал наричаме китоподобен бозайник, близък роднина на китовете белуга и член на семейството на китоподобните.
Нарвалът е един от видовете китове, описани през 1758 година от Карл Линей, който отбелязва близкото му родство с белугата.
Името на животното произлиза от старонорвежки, където преводът е труп, заради способността му да лежи неподвижно близо до повърхността на морето.
Научното му название идва от старогръцки и се превежда като еднозъб или еднорог, заради бивната на мъжкия екземпляр.
Заедно с китовете белуга, нарвалите образуват семейство китоподобни, наричани понякога бели китове. Двете животни са класифицирани като отделни родове с по един вид всеки. Има доказателства, че те много рядко могат да се кръстосват.
Изкопаеми фосили доказват, че древните бели китове са живели в тропически води и вероятно са мигрирали към арктическите и субарктическите води в отговор на промените в морската хранителна верига в периода на плиоцена.
Разпространение и местообитания на нарвала
Този зъбат кит се среща предимно в Канадска Арктика и в гренландските и руски води и е уникално специализиран арктически хищник.
Всяка година той мигрира от заливите в океана с идването на лятото.
През зимата мъжките се спускат до 1500 метра дълбочина, като гмуркането продължава 25 минути. Те си общуват чрез щракане, свиркане и почукване. Ако бъдат хванати в капан от образувалия се морски лед, те загиват от задушаване. Малките често стават жертва на косатките и заради тези загуби те са със статут на почти застрашен вид.
Описание на нарвала
Нарвалите са средни по големина китове и са с размерите на белугата. Общата дължина и на двата пола без бивника на мъжкия варира от 3.95 до 5.5 метра, като мъжките средно са дълги 4.1 метра, а женските са средно 3.5 метра, което прави мъжките малко по-едри.
Мъжките съзряват полово на 11-13 години, когато са дълги около 3.9 метра. Женските съзряват по-рано, на 5-8години, когато са дълги около 3.4 метра.
Най-забележителната характеристика на мъжкия е бивникът му, който по същество е кучешки зъб. Той излиза от лявата страна на горната челюст, през устната и образува спирала. Бивникът на нарвала расте през целия живот на кита, като достига дължина от 1.5 до 3.1 метра. Той е кухо образувание и тежи 10 килограма. Около 1 на всеки 500 мъжки има 2 бивника, което се случва когато десният кучешки зъб израсне извън устата. Само около 15 процента от женските отглеждат бивник, който е по-малък от тези на мъжкия и с по-слабо развита спирала.
Учените отдавна спекулират с биологичната функция на бивника. Предположенията са минали през използването му като оръжие или като приспособление за отваряне на дупки в леда, като акустичен орган, дори като вторичен полов орган.
Подробният анализ обаче доказва, че бивникът е сензорен орган с милиони нервни окончания, които свързват характеристиките на морската вода с мозъка. Счита се, че триенето на бивни една в друга при мъжките е начин за предаване на информация за характеристиките на водата. При запис е установено, че бивникът е използван за зашеметяване на риба треска, което показва, че се ползва и за улов на храна.
Не може да се счита, че бивникът е важен за оцеляването на екземпляра, тъй като женските, които нямат такъв орган, често живеят по-дълго от мъжките. Следователно се приема, че бивникът е сексуална черта, подобна на рогата на елена, гривата на лъва или перата на пауна.
След като е установено, че бивникът е всъщност зъб, се появява въпросът за зъбите на кита. Бивните са заобиколени отзад, вентрално и странично от няколко малки рудиментарни зъба и това показва път на еволюционни промени, които са оставили нарвала беззъб.
Поведение и начин на живот на нарвала
Нарвалите са стадни животни. Те се събират в групи от 5 до 10, а понякога и 20 извън лятото. Групите могат да бъдат само от женски млади или само мъжки, но могат да се появят и смесени групи. През лятото се случва да се съберат няколко групи и тогава тези животни наброяват по 500 до 1000 индивида.
Нарвалите проявяват сезонна миграция и предпочитат да се връщат към летните си местообитания без лед, най-често в плитки води. През летните месеци те често се приближават до бреговете, а през зимата навлизат в по-дълбоки води под дебел пласт лед като изплуват през тесни цепнатини в леда.
С идването на пролетта през тези цепнатини се отварят канали и нарвалите се връщат в крайбрежните заливи.
По време на зимуването нарвалите правят някои от най-дълбоките гмуркания, като са регистрирани такива до 800 метра по 15 пъти на ден. Понякога стигат и до 1500 метра.
Като повечето зъбати китове нарвалите използват звуци за навигация и лов. Те щракат, свиркат и почукват. Ехолокацията се използва предимно за откриване на плячка и локализиране на препятствия на близко разстояние.
Вокалният репертоар на нарвала е подобен на този на белугата с подобни честотни диапазони, но белугата достига по-високи диапазони и по-разнообразни подсвирквания.
Размножаване на нарвала
Женските започват да раждат на възраст от 6-8 години. Те се чифтосват през април или май. Бременността е рекордна, продължава 14 месеца и малките се раждат през юни-август следващата година.
Ражда се 1 малко, средно 1.6 метра дълго, бяло или светло сиво на цвят.
Документирани са хибриди между нарвал и белуга, но не е ясно дали те могат да се размножават.
Малките са зависи от млякото на майката, която ги кърми 20 месеца. Този дълъг период им дава възможност да научат умения, които са им необходими за оцеляване след съзряването.
Тези животни живеят средно по 50 години, но някои изследвания доказват, че те имат потенциал да достигнат 115 години. Смъртта се случва често, когато не успяват да пробият дебелия лед и да излязат на повърхността, за да поемат въздух. Така те се давят във водата.
Хранене на нарвала
Нарвалът се храни главно с главоноги и различни видове арктически риби, най-често преследва пасажи от рибата треска.
Самите нарвали са храна за други морски хищници - това са китовете убийци и полярните мечки. Акулите пък нападат малките.
Човекът също е хищник по отношение на нарвала. Северните народи консумират месото му, използват мазнините му като средство за лампите. От червата се правят въжета. Загадъчният бивник е най-ценен. От него се правят изящни украшения или занаятчийски предмети.
