Императорски пингвин - всичко за уникалната птица

Императорски пингвини

В своята изобретателност, най-големият творец - природата, понякога ни намига с някои от своите творения. Те са мили, сладки животни и уникални не само на външност, но и с поведението си. Наред с папагалите, щраусите и птиците фламинго, те са много красиви и интересни. Такова изумително създание е Императорският пингвин.

Освен че е забавен като визия, той е едно от най-милите създания, които можем да срещнем в дивата природа. Когато мъжкият ухажва женската, той избира най-красивото камъче за подарък. Почти като при хората, които подаряват пръстен на избраницата си с най-красивия камък.

Тези пингвини пият солена морска вода, за разлика от много други живи същества, но в човките си имат специална част, която отделя солта от водата.

Това са едни от най-грижовните родители сред животните. Когато малките им станат на 2 месеца, те им устройват детски ясли, където получават топлина и закрила.

Наистина това невероятно животно трябва да бъде опознато, защото така ще опознаем по-добре и себе си.

Класификация на Императорския пингвин

Императорския пингвин е с латинско наименование Aptenodytes forsteri. Той е нелетяща птица, а неговото семейство са Пингвиновите и е най-големият сред тях. Той е и единственият вид, който се размножава през зимата в Антарктида.

Описан е през 1844 година от зоолога Джордж Робърт Грей, който извежда името му от старогръцки - без крила.

Научното му название е в чест на германския учен Форстер, който придружава капитан Кук при второто му плаване и е първият човек, който е видял пингвините през 1773 година.

Императорският пингвин е открит като вкаменелост от късния плиоцен преди около 3 милиона години в Нова Зеландия.

Проучванията показват, че родът е основен, тоест той се е отклонил от клон, дал началото на всички видове пингвини. Това е станало преди около 40 милиона години според изследователите.

Как изглежда Императорският пингвин?

Това е най-високият и най-тежкият от всички видове пингвини и е ендемичен за Антарктида. Мъжкият и женската са сходни по оперение и размери.

Императорските пингвини са високо около 120 сантиметра високи, заедно с опашката. Теглото им е от 23 до 45 килограма. То варира в зависимост от вида и мъжките тежат повече от женските. Както всички други, те са нелетящи. Крилете на Императорските пингвини са сплескани в плавници, пригодени за морски хабитат.

Императорският пингвин е петият най-тежък жив вид птица. Теглото на Императорските пингвини им зависи и от сезона, защото по време на размножителния период мъжкият губи около 12 килограма, докато защитава яйцето си, тъй като през това време не яде нищо.

Пингвини

Подобно на всички видове пингвини, Императорският пингвин има опростено тяло, което минимизира влаченето по време на плуване.

Най-интересен е езикът, той е устроен така, че да задържи рибата да не избяга, когато бъде уловена.

Цветът на Императорския пингвин е сходен за двата пола. Възрастният екземпляр има дълбоки черни дорзални пера, покриващи главата, брадичката, гърлото, гърба, гръбната част на плавниците и опашката.

Черното оперение рязко се отличава от светлото на корема. В горната част на гърдите стават светло жълти. Ушните петна са ярко жълти.

Човката на Императорския пингвин е розова, оранжева или люлякова, а от двете страни на врата си има жълто-оранжева ивица, която избледнява леко над гърдите.

Малките пилета са покрити със сребристо-сив пух, имат черни глави и бял пух на лицето. Тази пухкава одежда е вълнена и матова. Те приемат възможно най-голямо количество топлина, което за тях е решаващо, защото не могат да регулират температурата си, за разлика от възрастните. Пилетата тежат около 315 грама.

Адаптация на Императорския пингвин към студа

Императорският пингвин се размножава в най-студената среда от всички видове птици. Температурата на въздуха може да достигне до 40 градуса под нулата, а скоростта на вятъра до 144 километра в час.

Видът се адаптира по няколко начина към екстремните условия. Той притежава 4 слоя плътни пера, които осигуряват 80-90 процента от изолацията му. Под кожата има слой мазнина, който може да бъде до 3 сантиметра дебел. Контурните пера са с плътност 9 на квадратен сантиметър, а комбинацията от плътни пера и пух играе голяма роля за запазване на топлината.

Мускулите позволяват перата да се държат изправени на сушата, намалявайки топлинните загуби, като задържат слой въздух до кожата.

Когато пингвинът е във водата, оперението се изравнява и по този начин го изолира, както и подслоя. Предварителната подготовка е много важна за улесняване на изолацията и за поддържане на оперението мазно и водоотблъскващо.

Императорският пингвин е в състояние да поддържа телесната си температура, без да променя метаболизма си, в широк диапазон от температури. Това е единственият вид, който може да рециклира телесната си топлина. Докато кръвта се движи в тялото и отива към крайниците тя изстива, а когато се връща към сърцето отново се затопля и така телесната топлина не се губи.

Движението чрез ходене, плуване и треперене са три механизма за повишаване на метаболизма. Четвъртият процес включва разграждане на мазнините.

Начин на живот на Императорския пингвин

Императорският пингвин е социално животно. Те ловуват заедно и могат да координират своето гмуркане, като са активни както денем, така и през нощта. Зрелият възрастен пътува през по-голямата част от годината между развъдната колония и зоните за хранене в океана. В търсене на храна, те могат да се отдалечат на 500 километра от колонията.

При екстремни температурни условия Императорските пингвини се събират в групи и застават заедно. За да се предпазят от студа и вятъра, мъжките се събират на едно място като се редуват кой да стои в средата Това е причината да се движат в групички, близо един до друг.

Малките си отглеждат заедно, като им осигуряват топлина и закрила.

Размножаване на Императорски пингвин

Размножаване на Императорския пингвин

Тези нелетящи птици са моногамни животни, събират се на двойки, защото самостоятелното отглеждане на потомство е невъзможно в суровите условия на живот.

Сред антарктическите ледове няма нищо, което може да послужи за гнездо. Затова женската снася 1 яйце направо на леда. Мъжкия веднага го поема и го слага върху краката си. След това се изгърбва напред, така че тялото му до покрие яйцето и да го топли. За да пести енергия спи през повечето време. Така остава до излюпването на малкото. През това време не се храни и живее от мазнините си. За излюпеното малко се грижат и двата родители.

Докато бащата топли яйцето, майката влиза в океана, за да търси храна. Връща се след 1-2 месеца и повръща рибата, за да храни малкото. Ако то се излюпи преди тя да се е върнала, бащата го храни като го слага на ходилата си и го храни с бяло млечно вещество, което се отделя от жлеза, която се намира в хранопровода му. Бебето остава при родителите си докато се научи да плува и да си лови риба само.

Зрелостта настъпва на тригодишна възраст, но обикновено изчакват още 1 до 3 години. Моногамността им е към една половинка, която е избрана за сезона. Всяка година партньорката се сменя.

С какво се храни Императорският пингвин

Диетата на най-големият представител на вида се състои главно от риба, раци и главоноги. Рибите са най-важният хранителен източник, а антарктическата сребърна рибка е представлява основна част от диетата на този пингвин.

Друга обичайна храна на Императорският пингвин са калмарите и антарктическия крил. Търси ги в откритата вода на Южния океан и на места без лед. За целта императорският пингвин се гмурка на около 50 метра, където може да забележи своята плячка. След това повтаря отново и отново около половин дузина пъти преди да изплува, за да диша. Може да прекара 18 минути под водата без да диша. Това е неоценимо предимство в лова.

Продължителността на живота на Императорския пингвин е около 20 години. Най-големите му врагове са морският леопард, косатката и акулата. Човекът ги е изтребвал заради мазнината им.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати