Птицечовката е едно от най-странните животни, които обитават планетата. Птицечовката е единственото животно освен ехидната, което е известно като бозайник, който снася яйца. От векове птицечовката учудва хората с външния си вид и с начина си на живот. Както ще разберете по-долу, тя се различава значително от лебеди, гъски, пингвини, пеликани и други птици, прекарващи време във водата.
История на птицечовката
Птицечовка се смята за едно от най-древните животни в света. То се е появило на планетата преди около 200 милиона години. За пръв път птицечовка е забелязана от хора през 1797 година в езеро до Сидни. Година по-късно препарирана птицечовка попада в Британския музей, но е обявена за фалшификат. Дотогава никой не е виждал същество, което да има човка на патица, тялото му е да е покрито с козина като видра например и да има плавателни ципи между пръстите.
Дълги години учените спорели към кой клас да причислят птицечовката - към бозайниците или към птиците. Птицечовките живеят в езера и реки в Австралия, а също така и на остров Тасмания. Въпреки че има изобилие от птицечовки, тези животни трудно могат да бъдат видени от хора заради начина им на живот. До началото на ХХ век местните жители се хранели с месото на птицечовките и ползвали козината им, но след това ловът им е забранен.
Характеристики на птицечовката
Дължината на тялото на птицечовката е около 40 сантиметра, а теглото му е коло 2 килограма. Опашката на птицечовката е дълга 15 сантиметра, тя е плоска и прилича на опашката на бобър, но е покрита с козина. В опашката си птицечовката събира мазнини, които да ѝ послужат при липса на храна. Птицечовката има много къси крайници. Главата ѝ е кръгла, с човка на патица с дължина около 65 милиметра.
Тази човка не е твърда, като при птиците, а много мека и е покрита с кожа. Младите птицечовки имат по 8 зъба, които след това се изтъркват и се превръщат в рогови пластини. Тялото на птицечовка е покрито с мека гъста козина, която е тъмнокафява на гърба и рижава или сива на корема. Лапите на птицечовката са приспособени за плуване, но също така и за копаене на земя. Между пръстите има плавателни ципи, но те може да се приберат и птицечовка да извади острите си нокти. Очите са разположени от двете страни на главата. Мъжките имат остри шпори на задните си крака.
С какво се храни птицечовката
Птицечовката се храни с дребни водни животинки, които изравя от тинята на дъното на водоеми. Храната се състои от червеи, дребни ракообразни и други безгръбначни животни. За да извади храната си от водоема, птицечовката се гмурка до дъното, разравя тинята с човка и хваща плячката си, която скрива в бузите си. След това излиза на брега, където предъвква храната си. За да се нахрани, трябва всеки ден да поглъща храна, която е равна на една четвърт от собственото ѝ тегло.
Размножаване на птицечовката
Птицечовката има интересна репродуктивна система - тестисите на мъжкарите се намират в тялото, а женските имат два яйчника, но само единият функционира. Всяка година птицечовките изпадат в хибернация, който продължава 10 дни - това обикновено се случва през август. След събуждането им започва брачният сезон, който продължава до ноември. Двойките птицечовки се чифтосват във водата, като преди това мъжкият ухажва женската с ухапвания по опашката. Един мъжки се чифтосва с много женски.
Две седмици след чифтосването всяка женска изкопава дупка, в която снася яйцата си. Тя постила дупката с листа, които донася, с помощта на опашката и, която притиска към корема си. Гнездото е влажно винаги, което предпазва яйцата от изсъхването. Мъжкарят не помага нито при копаенето на дупката, нито при отглеждането на малките. Женските птицечовки снасят от 1 до 3 яйца, които приличат на яйцата на змии. Женската ги мъти 10 дни, след което се излюпват малки с дължина около 3 сантиметра.
За да излязат от яйцето, те имат специално острие на човката, което пада веднага след като се излюпят. Майката ги кърми, като лежи по гръб, а те се катерят по корема ѝ. Млякото излиза през разширени пори на стомаха на женската, която няма зърна. Малките не го сучат, а го облизват, тъй като то тече по козината ѝ. Когато майката излиза, за да търси храна, тя запушва входа към дупката със земя. Малките проглеждат едва на 11 седмица след раждането си. Те се хранят с мляко 4 месеца, а след това започват да излизат от дупката. Птицечовка става полово зряла на 1 година.
Любопитни факти за птицечовката
По-голямата част от времето си птицечовката прекарва под водата или в подземните си дупки. Птицечовката е активна през нощта. Тези животни са много чувствителни към шум и при най-малката опасност се гмуркат под водата. В дивата природа живее около 12 години, в зоопарк може да живее 17 години. Грижите за птицечовка в зоопарк са много сложни, затова единствените екземпляри се намират само в зоологическите градини в Австралия. За съжаление, много птицечовки стават жертва на рибари, като се заплитат в мрежите им.
Птицечовката плува с предните си лапи, задните са като кормило, а опашката е за стабилизиране на тялото на животното. Когато се гмурка, тя затваря клапаните на ушите си, носа си и затваря очите си. Под водата това животно разчита само на усещанията, осигурени от нервните окончания на човката му, както и на електролокация. Електрорецепторите на птицечовката могат да усетят и най-слабото електрическо поле, което се образува, когато някое ракообразно напрегне мускулите на тялото си.
Птицечовка има капсула с отрова, която се намира на шпорите на задните крака - имат я само мъжкарите. Те изработват отрова само по време на брачния сезон. Отровата и може да убие куче динго, но за хората не е фатална, макар че предизвиква силни болки и оток.
Птицечовка прекарва по 10 часа на денонощие във водата, като може да издържа под водата до пет минути. Нормалната температура на тялото и е само 32 градуса. Ако се намира във вода с температура 5 градуса, птицечовката може да увеличи обмяната на веществата в тялото си до три пъти, за да може да остане часове в студената вода. Птицечовка предпочита вода с температура над 25 градуса. В природата враговете и са леопардът, варанът и питонът.
