Диктиокаулозата е заболяване по дивите и домашните преживни животни (домашно говедо, дворни кози, домашна овца), причинено от нематодите Dictyocaulus filaria и Dictyocaulus viviparus от семейство Dictyocaulidae, характеризиращо се с болезнена кашлица, затруднено дишане, забавяне на растежа и развитието и изтощение на животните.
Патогенът достига 15 см и паразитира в тялото на овце, кози, камили, антилопи, елени, жирафи и много други диви животни. Диктиокаулозата е много разпространена. Източник на заразата са болни животни и замърсена среда.
Цикъл на развитие на диктиокаулоза
Женските снасят яйца в бронхите на преживните животни, които се изкашлят с бронхиална слуз и се поглъщат. От тях в тънките черва се излюпват ларви в първи стадий, които се отделят с изпражненията, линеят два пъти при благоприятни условия и стават инвазивни. Ларвите на D. filaria (при температура 16-28 °С) достигат инвазивен стадий за 5-8 дни, на D. viviparus - 3-5 дни. Животните се заразяват на пасища, в близост до кошари и по време на водопой. Ларвите проникват в субмукозния слой на тънките черва, след това в лимфните и кръвоносните съдове, мигрират през черния дроб, сърцето, белите дробове, проникват в бронхите и растат до полово зряла фаза. Паразитите достигат полова зрялост при говеда за 21-28 дни, овце за 28-30 дни. В тялото на овцете паразитите живеят от няколко месеца до две години, при говеда - от 1, 5 месеца до една година.
Как става заразяването с диктиокаулоза?
Заболяването е сезонно. Инфекцията е по-интензивна в края на лятото и началото на есента. След роса и дъжд ларвите активно мигрират в тревата и се изяждат от добитъка в големи количества. Пасища, заливни низини и малки резервоари, осеяни с ларви на хелминти, са източници на инфекция за животни от всички възрастови групи. Неблагоприятна е и обрасла с храсти местност в близост до кошарите. Инвазивните ларви не губят жизнеспособност в относително сухи условия в продължение на няколко дни, но при достатъчна влажност живеят 4-6 месеца. През зимата те умират на пасищата. Агнетата и телетата често се заразяват в боксове при консумация на зелена трева, окосена в неблагоприятни за заразяване ливади и полета.
Симптоми на диктиокаулоза
Ако животните са добре хранени, есенната инфекция протича латентно, т.е. ларвите са в "латентно" състояние в лимфните възли. През пролетта, при намалена резистентност на животните (лошо хранене, студ, инфекциозни заболявания и др.), ларвите разрушават естествените бариери и мигрират към белите дробове, причинявайки клинични прояви на заболяването диктиокаулоза.
В лигавицата на червата ларвите причиняват остър ентерит. В тази връзка се нарушава секреторно-моторната функция на храносмилателния канал. Ларвите, които са достигнали белите дробове, временно се улавят в капилярите на алвеолите и причиняват кръвни съсиреци, тромбоемболия и кръвоизлив. Капилярните стени атрофират и се свиват в алвеолите.
Влиянието на отпадъчните продукти на паразитите и тяхното механично въздействие върху бронхите е придружено от отделяне на слуз. В малките бронхи паразитите заедно със слуз образуват задръствания, което води до ателектаза (липса на въздух в дроба), както и до развитие на гнойна бронхопневмония.
Труповете на умрелите от болестта животни са измършавели, характерна лезия на задните дялове на белите дробове. Бронхите и трахеята са пълни със слуз или пенлива течност, съдържаща паразити. По лигавицата на бронхите се наблюдават кръвоизливи и хиперемия. Отбелязват се признаци на катарален бронхит, катарална или гнойно-некротична пневмония.
Заболяването диктиокаулоза се характеризира с остър и хроничен ход. В първите дни след заразяването апетитът на животните намалява, чревната перисталтика се засилва. По-късно се наблюдават лигавични секрети от носа, повърхностно и учестено дишане, суха мъчителна кашлица, преминаваща във влажна, телесната температура може да се повиши до 39, 5-40, 5 °C. Животните дишат с отворена уста, езиците им изпъкват забележимо и от тях тече гъста слуз. Храносмилателната функция е нарушена, апетитът е рязко намален, има диария, изпражнения с ивици кръв и слуз. Развива се анемия, появяват се отоци, животните са депресирани. Появяват се белодробни хрипове. Младите болни овце и заразените крави бързо отслабват и умират.
По време на острия ход на 9-10-ия ден след инфекцията може да се развие микробронхит, бронхит и перибронхит. С течение на времето възниква остра катарална и хеморагична бронхопневмония, която често се усложнява от вторична инфекция. При хронично протичане се развива ателектаза и емфизем на белите дробове. Животните развиват прогресивна загуба на тегло.
Диагностика на диктиокаулоза
Отчитат се епизоотологични данни, клинични признаци на заболяването, патоанатомични промени и се извършват лабораторни изследвания на изпражненията. При 4-5-месечни телета диктиокаулозата се диференцира от крупозна пневмония.
Лечение на диктиокаулоза
За обезпаразитяване срещу диктиокаулоза се използват широкоспектърни антихелминтици от групата на бензимидазолите в общоприети. Всички лекарствени препарати се добавят в смес с концентриран фураж еднократно в началото на сутрешното хранене, индивидуално или групово. 1% разтвори на макроциклични лактони се прилагат парентерално и също лекарства от групата на левамизол (бровалевамизол, вермизол, нематовет, урсолевамизол и др.).
Профилактика на диктиокаулоза
За премахване на диктиокаулозата във фермите се предприемат редица мерки: животните се пасат на култивирани пасища; практикува се изолирано разхождащо се отглеждане на телета; инспектира се територията с цел санитарна оценка; запълват се водоеми, които нямат стопанско значение; извършва се превантивно обезпаразитяване на добитъка. При откриване на опаразитяване животните се обезпаразитяват. Предлагат се ваксини за агнета и телета.
