Светът на птиците е обаятелен и интересен. Сред най-красивите пернати са лебедите, фламингото, папагалите и пауните. Птица, която е също толкова е екзотична и вълнуваща с поведението си, е Кайрата.
Тъпоклюната кайра (Fratercula arctica) е птица от семейство Кайрови (Alcidae). Кайрите живеят на определени места на брега на Атлантическия и Северния ледовит океан (Норвегия, Исландия и Британските острови) и прекарват целия си живот на крайбрежията и във водата.
Как изглеждат птиците кайри?
Тази интересна птица впечатлява с ярко оцветеният плосък и масивен „тъп” клюн. Той играе голяма роля в привличането на партньор, поради което по време на брачния сезон има много ярък цвят. Горната част на клюна е яркочервена, а основата е сива. Те са разделени от светложълт хребет, разположен в основата на клюна.
На мястото, където се пресичат двете челюсти има малка жълта гънка на кожата. Размерът и външният вид на клюна се променят с възрастта: той е по-тесен при млада птица, но има същата дължина. С възрастта клюнът става по-широк. В напреднала възраст на червената част на клюна могат да се появят бразди.
Клюнът и кожата около очите на кайрата са ярко оцветени само през размножителния сезон. По време на последващото линеене, роговицата на клюна пада и клюнът се стеснява. Върхът му избледнява, а основата е тъмно сива. Светлосивите пера на главата и шията също се сменят с по-тъмни. Триъгълните кожни образувания около очите също изчезват.
Дължина на тялото на кайрите е 30–35 см, а размаха на крилете около 50 см. Теглото им е 450–500 г. Мъжките, като правило, са малко по-големи от женските. Живеят около 20 години, когато са на свобода.
Гърбът, яката на врата и главата на кайрите са черни. Отстрани на главата имат големи светлосиви петна, а очите им изглеждат малки, почти триъгълни поради червените и сиви кожести образувания около тях. Долната страна на тялото им е бяла, а краката са оранжево-червени.
Младата птица кайра е подобна на възрастната по оперение, но перата на главата ѝ са тъмносиви, а по бузите само леко по-светли. Клюнът и краката са кафеникави. Младите животни отлитат към морето в продължение на няколко години и по това време младото оперение постепенно се заменя с възрастни.
Поведение на кайрите
Кайрите, като всяка нормална птица, летят в небето. За да летят, те трябва да махат с крила много бързо, около няколко пъти в секунда. А преди да излетят от водата, те могат да "тичат" по нея за няколко секунди. Те летят ниско, на височина около 10 метра над водата, но бързо - със скорост до 80 км/ч.
Но освен това, те вървят бързо, дори могат да тичат по равни повърхности, но се въртят. Те плуват добре и в много случаи го предпочитат. Могат да се гмуркат до 60 см и да задържат дъха си за около минута, понякога и повече, когато ловят риба за храна. Крилата и краката на кайрите служат като плавници.
Кайрите седят някак неловко на водата, те или се врязват в гребена на вълната, или падат по корем. В колониите им обикновено е тихо, понякога в полет издават звуци, подобни на мъркане или най-често при влизане в дупките си ръмжат.
С какво се хранят кайрите?
Кайрите се хранят с риба и други морски създания, основно змиорки и херинга. Могат да уловят риба с големина до 18 см, а в клюна си могат да поберат над 60 малки рибки. Една възрастна птица може да яде около четиридесет риби на ден или изядено тегло обикновено 100–300 гр.
През зимата обикновено кайрите живеят във водата на малки групи или поединично. Те се държат на повърхността, непрекъснато движат лапите си и не спират да правят това дори насън.
Те прекарват много време, като поддържат оперението си сухо и равномерно разпределят секрета на опашната жлеза, което им помага да се топлят през зимата. През пролетта се връщат на брега, където са се родили, където градят своите гнезда и прекарват размножителният си период.
Кайрите гнездят по стръмни скали, обикновено на бреговете, където яйцата им са защитени от хищници. Гнездата им представляват дупки в земята по или до скалите, приблизително широки 21 см и дълбоки 60 см. Оформят се заедно от мъжката и женската кайра. Първоначално започват да копаят с човките си, след което започват да рият с краката.
Интересен факт за кайрите е, че не снасят яйцата (1 или 2) си в самата дупка, а до нея, където ги покриват с водорасли, треви, клонки и каквото още намерят, а самите те спят в дупката. И двамата родители се грижат за излюпването, което е някъде около 42 дни след снасянето.
След излюпването, отново и двамата родители се грижат за малките. Хранят ги с малки рибки, но самите възрастни не носят своята храна в гнездото. След 49 дни малките се научават да летят и да се грижат сами за себе си.
Враг на кайрите в природата е голямата черногърба чайка и някои други морски птици, които ги дебнат, когато излизат от морето и се бият с тях, за да им откраднат рибата, която носят за малките си.
Често, за съжаление, кайрите са обект на лов от човека, както заради пъстрите им пера, така и за храна. Атлантическата кайра е застрашен от изчезване вид. Засега другите кайри не са застрашени, но от нас зависи да не го допуснем.
