Мини магаре

Мини магаре

Домашните магарета са широко разпространени и могат да бъдат намерени почти навсякъде по света. Те съпътстват човека като негов помощник от дълбока древност и даже Библията ги споменава в тази им роля.

Има обаче и един вид от тези полезни животни, които днес са само домашни любимци. Това са магаретата в мини размер. За тях един от познавачите на вида, доктор Грийн, дава интересно описание, сравнявайки ги по привързаност с кучето, по устойчивост с мулето, по смелост с тигъра и интелектуални качества само малко по-малко от човека. Като добавим, че са мили и дружелюбни, имат пухкави ушенца, обичат да ядат от шепата на стопанина си и да играят с деца, се получава перфектен домашен любимец, макар и малко необичаен. Те са непретенциозни, почти всеядни и единственото изискване е наличие на двор, в който да тичат на воля.

Произход и история на мини магарето

Известно е, че всички домашни магарета днес произхождат от диви породи, а това се отнася и до миниатюрните представители. Хълмистите вълнообразни пустини на Северна Африка и Арабския полуостров са родното им място и те са добре адаптирани за живот в пустинята. Домашните магарета предпочитат топъл сух климат и ако бъдат оставени да станат диви, ще се върнат в пустинни местообитания, характерни с ниски непредсказуеми валежи и оскъдна растителност.

В миналото са били използвани, за да носят вода от кладенците близо до селищата и да снабдяват с вода овчарите в планините. Сега са почти изчезнали от родните си местообитания и са се превърнали в домашен любимец за хората в Съединените щати. Най-много от тях могат да бъдат видени в Южните щати. Около 500 са внесени във Великобритания от Северна Америка и стават все по-популярни като домашни любимци, пренасяйки се и в останалите страни на Европа.

В родословното им дърво са регистрирани до 400 предшественици от Испания, датирани от 1929 година, когато вносът на този вид тръгва от Сардиния и стига до САЩ. Почти всички малки породи днес в Северна Америка произхождат от този ранен внос.

В диво състояние са били териториални животни, където мъжките са защитавали територия, осигуряващ им достъп до всички живеещи на нея женски.

Как изглежда мини магарето?

Мини магаренцата не са чак толкова мини. Като възрастни тежат около 20 килограма и са високи около метър. Не са много по-големи от средна порода куче.

Външно не се различават от по-големите си събратя. Както и стандартното магаре, те наподобяват външно коня, но се отличават с голямата си глава, дълги уши и подобна на опашка на крава.

Цветово разнообразие при тях съществува, но най-често се среща сивото с шоколад. Могат да бъдат също кафяви, черни, шиферно сиви, кремави и албиноси. Някои са на петна, а едноцветните имат гръбна ивица от грива до опашката и тъмна ивица през раменете.

Гривата им е изправена и им липсва челото на коня.

Полов диморфизъм почти не се наблюдава.

Хранене на мини магаре

Миниатюрно магаре

Тъй като магаретата са местни за пустинните райони на света, това прави храносмилателната им система проста. Поради това хранителните им нужди са много по-малко, отколкото на кон или по-точно на неговата мини версия понито. Мини магаренцата изискват малко или никакво хранене през летните месеци, ако пасат.

Винаги трябва да имат слама в конюшнята, защото фуражът задоволява нуждите им, а допълнително им дава минералите, които не бива да липсват, както и чиста и прясна вода.

През зимните месеци сламата им осигурява дневната доза зърнени храни, което е от съществено значение за магаренцето, за да поддържа тялото му в добро състояние и да може често да яде малки количества колкото пъти му е необходимо.

През лятото основната храна на мини магаретата е тревата, но ядат и други пустинни растения. Големите им плоски зъби са пригодени за разкъсване и дъвчене на растителна храна. Подобно на повечето тревопасни животни, те хващат тревата първо с мускулестите си устни, издърпват я с устата си и после я откъсват със зъби.

Размножаване на мини магарета

Бременността при мини магаренца трае между 11 и 13 месеца и почти без изключение имат потомство.

Женската не бива да се чифтосва преди да навърши 3, 5 години. До преди да навършат 3 години те все още растат и се развиват и могат да бъдат физически и психически незрели.

Мини магарето живее до 35 години, така че имат достатъчно време да станат родители.

Женското бременно магаре се нуждае от повече пространство преди да роди, освен това оборът трябва да бъде старателно почистен, за да се подготви за раждането.

Повечето миниатюрни магаренца са добри майки и не се нуждаят от помощ по време на раждането. Под 30 процента от тях може да имат проблеми при протичане на самия родилен процес и да се нуждаят от ветеринарна грижа.

Миниатюрното бебета магарета трябва в първите 2 часа от появата си да е до майката и да суче магарешко мляко. Важно е какво е времето, защото трябва да е достатъчно топло, за да изсуши малкото и да му се направи дълбоко легло от суха слама.

Жребчето се нуждае от много сън в първите си дни, но ако времето е топло и слънчево, то ще се наслаждава на способността си да тича само часове след като се е родило. Мъниците проявяват любопитство към околната среда още с първите си часове.

Когато мини магаренцата се отглеждат в домашна среда размножаването може да бъде по всяко време на годината, но в дивата природа те се размножават през влажния сезон. Тези животни се раждат напълно развити и са им нужни само 30 минути, за да се изправят на крака.

Грижа за мини магаре

Миниатюрното магаре се нуждае от минимални грижи, включващи хранене на магарето, стригане, почистване на тялото от налепени листа, бодили, тръни и други нечистотии, ваксини и обезпаразитяване.

Мини магаретата не са толкова малки

Мини магаренцата са скъпоценно притежание и ако им е осигурена околна среда с достатъчно място за тичане и игри, чиста вода и храна, са изключително щастливи. Те могат да променят атмосферата в дома на стопаните си и да донесат много радост с компанията си на малки и големи.

Минималното пространство, от което се нуждае малкото създание, трябва да е 80 квадратни метра с малка покрита площ, която да му даде подслон.

Няколко интересни факта за мини магарето

Най-голям интерес сред любителите на пухкавите и игриви създания предизвиква въпросът колко е голямо най-малкото мини магаренце. Първенството се държи от 10-годишно магаренце, високо само 64 сантиметра. Първенството му в книгата на Гинес се оспорва от мъниче на 9 месеца от американска порода, високо едва 48 сантиметра, което ще може официално да вземе първенството при навършване на годинка.

Малките магаренца подлежат на дресура и могат да се научат да прескачат препятствия като коня.

Магарето е познато най-вече като животно, което може да бъде яздено от човека. При малките магаренца този въпрос е доста спорен. Те стават за езда, основно от деца, но само при определени условия.

Мини магаренцата са отличен компаньон не само за децата, но и за други животни. Те се разбират както с домашни любимци като кучетата, така и с други селскостопански животни, особено с конете и дори могат да укротят буйния нрав на някой особено неподатлив на въздействие кон, както става във една ферма в САЩ. Фермерка, която не успява да се справи с упорит кон, решава проблема, след като довежда за негов компаньон мини магаренце, което бързо намира общ език с неуправляемия си родственик.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати