Рис

Рис

Рисът е едно от най-красивите горски животни. Въпреки че е едър хищник, рисът е много близък до домашната котка. Съществуват четири вида рисове - обикновен, канадски, рижав и испански.

История на рис

Рисът обитава почти всички гори, освен горите на Австралия. Той може да се срещне в сибирската тайга и дори зад Полярния кръг. От всички видове рисове само рижавият може да се срещне в пустините на САЩ. Обикновеният и канадският рис живеят в хвойнови гори, испанският предпочита да обитава вечнозелените гори в Пиринеите. Преди време е имало много рисове в Европа, но през ХХ век голяма част от представителите на този животински вид са били избити предимно заради красивата си козина, палтата и шапките от която по онова време са били много модерни. Имало е случаи, в които кожа на рис се е продавала за 1300 долара на пазара на кожи.

Където и да обитават рисове, те са малко на брой. Във Франция рисовете са били напълно унищожени в началото на ХХ век и по-късно са правени опити за възстановяване на този животински вид в страната. В Германия всички рисове са били изтребени през втората половина на XIX век и след това няколко представители на вида са вкарани в страната. В Швейцария рисовете са унищожени напълни в началото на ХХ век и след това отново са заселени, но са мигрирали в Австрия и Словения. В момента 90 процента от популацията на рисовете се пада на Сибирската тайга.

От векове рисовете са се използвали за изработка на кожи. В някои страни преди векове са използвали месото на рисовете за храна. В древна Русия месото от рис се е смятало за деликатес и се е поднасяло само на царски трапези. Рисът е животно-единак. Когато се родят малките, майката живее с тях. Рисът живее като цяло там, където е роден, но при липса на храна може да се отдалечи на много километри, за да се опита да оцелее. Рисът прави бърлогите си в защитени от камъни и храсти места и си прави постелка от пера на птици.

Стандарт на рис

Тялото на риса е дълго около метър, като при женската то е с няколко сантиметра по-късо, отколкото на мъжкия. Рисът достига до 30 килограма, но средно тежи двадесетина килограма. Дължината на опашката му от 10 до 25 сантиметра. Краят на опашката изглежда като отрязан и е черен на цвят. Главата на риса прилича много на едрата глава на голяма котка. Рисът има ясно изразени пухкави бакенбарди, а краищата на острите му уши завършват със снопчета от косми.

Рисче

Между пръстите на лапите си рисът има специални ципи, които му помагат да върви по мекия сняг, без да потъва в него. През зимата от долната страна на лапите на риса порастват дълги косми, които допълнително облекчават преминаването му през рохкия сняг. Рисът се движи предимно по земята, но с лекота се катери и по дърветата. Козината на риса е гъста, пухкава и много дълга. Космите на козината на риса достигат до 7 сантиметра дължина. Петната по козината на риса са разпределени равномерно. Петнистата окраска на козината на риса му позволява да е почти невидим през деня, когато има слънчеви петна по земята, а през нощта да се прокрадва, така че плячката изобщо да не го забележи. Цветът на козината на риса варира и може да е от светлосив до червеникав, като обаче козината на корема му винаги е бяла на цвят, с малки тъмни петна.

Грижи за рис

Ако рисът се отглежда като домашно животно, за козината му трябва да се полагат грижи, аналогични на грижата за козина на котка. Тя трябва да се разресва поне три пъти седмично. Задължително е да се осигури на риса голяма волиера, в която да може да тича няколко метра. Волиерата трябва да е с покрив, за да се избегне вероятността рисът да се изкатери по оградата и да нападне някой човек или животно. Във волиерата трябва да има къщичка, където рисът да се крие от промените на времето. През зимата рисът ще е много щастлив, защото тези красиви хищници се чувстват добре, когато има сняг и е студено.

Обучение на рис

Въпреки че е хищник и живее в дивата природа, рисът може да бъде обучен. За целта обаче трябва да отгледате риса от бебешка възраст - не повече от месец след раждането му. Препоръчва се да бъде взет в дома ви още докато суче и да бъде хранен със специализирано мляко за котки в бебешка възраст. След като поотрасне малко, рисът трябва да бъде кастриран, защото след около година ще се превърне в див звяр, който може сериозно да нарани хора и животни. Рисът може да бъде обучен, но с много търпение и нежност.

Рисът е животно с много деликатна психика и лесно изпада в стрес. Затова трябва да се запасите с търпение, ако искате да го научите дори на елементарни команди. Рисът може да бъде обучен да изпълнява циркови номера, но излизането пред публика за този хищник е равно почти на смърт заради огромния стрес от скупчването на хора. Затова в цирковете много рядко се използват рисове. Въпреки това има рисове, които някои хора отглеждат като домашни любимци и са сравнително послушни.

Хранене на рис

Рисове

В дивата природа рисът се храни с елени, сърни, зайци и различни видове птици. Рисът също така хапва бобри, малките на дивите прасета и малки северни еленчета. Ако е много гладен, рисът лови дребни гризачи. Но дори да не е ял от дни, не хапва мърша. Рисът избягва населените места, но ако е много гладен, може да се доближи до някой град или село. Там обаче обикновено се стига до фатален край за хищника.

Когато рисът се наяде, а му е останала част от плячката, той я заравя и се връща при нея след около месец. Ако рисът се отглежда във волиера, той трябва да бъде хранен с месо, което не съдържа много мазнини. Подходящо е пилешкото, телешкото, като може да му се дава, без да се обработва топлинно. Рисът с удоволствие ще яде млечни продукти и твърдо сварени яйца. Възрастният рис яде 2-3 килограма месо дневно. Ако е много гладен, е в състояние да изяде до 5 килограма месо на ден.

Заболявания на рис

Най-често рисовете са поразени от голямо количество чревни паразити, които нарушават обмяната на веществата на тези красиви хищници. Рисовете са предразположени към някои заболявания на кожата. Понякога могат да бъдат болни от бяс, който се пренася от лисици, живеещи в района на обитаване на риса.

Любопитни факти за рис

Рисът е винаги мълчалив. По време на любовния период обаче това се променя и рисът издава мъркащи звуци, чиято цел е да привлекат вниманието на партньора. Един от най-популярните рисове в света е Зен от руския град Калуга. Дивият хищник е отгледан от семейството, с което живее, от бебе, след като майка му е отказала да го храни. Двете деца в семейството са израснали със Зен и без страх го взимат при себе си нощем в леглото.

Интересен факт е, че когато се движат по снега, рисовете вървят по специфичен начин. Когато вървят, задните им лапи стъпват точно в отпечатъците, които са оставили в снега предните им лапи. Рисът може да скача на големи разстояния - когато напада жертвата си, той прави скок до 4 метра. Ако тази атака не успее, рисът може да гони плячката стотина метра, след което се изморява и най-често се отказва от намеренията си.

Рис се нарича северно съзвездие. То се състои от много малки звезди, почти неразличими от човешкото око. Затова откривателят му Ян Хевелий, който е живял през XVII век, е нарекъл съзвездието на този красив хищник, тъй като според него човек трябвало да има зрението на рис, за да може да види съзвездието. Рисът не напада хора в гората, но ако бъде ранен от ловец, го атакува и може да му нанесе сериозни травми с нокти и зъби. Ако бъде подгонен от ловци, рисът се катери високо по дърветата, където остава, докато опасността премине.

Най-големите врагове на риса са вълкът и росомахата, които го нападат и убиват. На някои места рисът става жертва на тигри.

Недостатъци на рис

В някои страни рисът все още е смятан за вреден хищник и дори се изтребва въпреки малкия си брой. Но всъщност рисът е санитар на гората като вълка - той напада предимно слаби и болни животни. В горски стопанства, където се развъждат сърни, диви прасета и елени за отстрелване, присъствието на рисове е нежелателно и затова често се стига да тяхното елиминиране.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати