Голяма бяла акула

Голяма бяла акула

Малко същества предизвикват повече страх у хората от голямата бяла акула. А в действителност атаките на големи бели акули над хора са рядкост - даже още по-рядко се случва една такава атака да бъде фатална. Въпреки това, размерите на голямата бяла акула и нейната ефективност като морски хищник спомагат за поддържането на този ненужен страх.

Особености на голямата бяла акула

Големите бели акули са сиви на цвят, с бели кореми, от което идва и името им. Светлият цвят на тялото им помага да се слеят с крайбрежните води, които обитават. Те имат аеродинамична форма и мощни опашки, които им помагат да достигнат скорост до 25 км/ч.

Тези морски обитатели достигат дължина 4.5 - 6 м и до 2.260 кг тегло. Въпреки масивните си размери, те не са най-големият вид акули - тази чест се пада на китовата акула, макар че тя не се счита за хищна риба. Устата на голямата бяла акула съдържа над 300 остри триъгълни зъба, подредени в седем реда.

За разлика от повечето риби, които са студенокръвни, голямата бяла акула е топлокръвна и може да регулира собствената си телесна температура, което ѝ позволява да се адаптира към различни температури. Това е възможно, защото големите бели акули имат сложна кръвоносна система, която спестява топлина, генерирана чрез свиване на плувните мускули.

Тази топлина се разпределя по цялото тяло, за да затопли критичните му участъци, осигурявайки на бялата акула температура на тялото, по-висока от температурата на околната вода. Тази адаптация, наречена регионална ендотермия, позволява на животното да бъде активно във вода, която може да е твърде студена за други видове хищни акули.

Големите бели акули могат да живеят до 70 години.

Естествена среда на голямата бяла акула

Големите бели акули могат да бъдат забелязани във всеки океан на света, но най-вече в прохладни води близо до брегове. Те предпочитат солени, умерени крайбрежни морета.

Големите бели акули се срещат най-вече по бреговете на Австралия, Южна Африка, Калифорния и североизточната част на САЩ. Могат да бъдат забелязани в по-малък брой и около Азорските острови, Бразилия, Карибите, Северозападна Африка, Източна Африка, Сейшелите, Мадагаскар, Мавриций, Шри Ланка, северна Австралия, Нова Каледония, Филипините и Хаваите.

Хранене на голямата бяла акула

Големите бели акули са месоядни. Диетата им се състои от китове, морски лъвове, тюлени, морски костенурки и мърша. Освен силно развития си мирис, те имат и орган, който може да усети дори малките електромагнитни полета, генерирани от животни.

Обикновено те ловуват плячката се от засада, като акулата се опитва да изненада животното и да нанесе внезапна и фатална атака, захапвайки го с острите си зъби. Често тази първоначална атака е толкова силна, че сблъсъкът може да изпрати плячката над водата или пък дори акулата, ако пропусне целта. След успешна атака акулите се отдръпват и търпеливо изчакват жертвата да умре преди да започнат да се хранят. Те също са и видни опортюнисти - ако попаднат на пресни трупове на китове или други морски животни, често се възползват от лесната вечеря.

Понякога се случва големи бели акули да нападат и хора, според проучвания това става не повече от 5-10 пъти на година, но учените смятат, че не с цел да се хранят с тях, а по-скоро от любопитство. Учени вярват, че човешкото месо не е сред любимата храна на голямата бяла акула.

Поведение на голямата бяла акула

Особености на голямата бяла акула

Малко се знае за социалното поведение на голямата бяла акула. Изглежда няма видима социална структура помежду им, но има доказателства, че някои акули могат да бъдат териториални и да се създаде йерархия на доминиране около зоните за хранене.

Големите бели акули са до голяма степен самотници, но са забелязани и такива, които се движат по двойки за дълги периоди от време. Някои индивиди могат да пребивават в зоните за хранене през цялата година, докато други могат да предпочетат да мигрират надалеч. Например някои големи бели акули, живеещи на територията на Калифорния, са проследени чак до Хавай, а други южноафрикански бели акули са проследени до Южна Австралия и обратно.

Размножаване на голямата бяла акула

Чифтосването при големите бели акули все още не е напълно документирано, но се предполага, че е подобно на вътрешното оплождане при повечето акули - тоест мъжът вкарва кластерите си в клоаката на женската.

Период на ухажване, ако има такъв, не е забелязан.

Мъжките бели акули достигат полова зрялост на 3.5 до 4 метра дължина и около 10 годишна възраст, докато женските достигат полова зрялост на 4.5 до 5 метра дължина и 12 до 18 години.

Размножаването е животворно, което ще рече, че оплодените яйца остават в тялото на майката. Женската голяма бяла акула може да роди от 2 до 10 малки.

Смята се, че бременността трае около 12 месеца, а женските се предполага, че раждат в топли умерени и субтропични води, но специфични разсадници не са известни.

Докато са в утробата на майка си, малките поглъщат собствените си зъби. Възможно е да правят това, за да усвоят наново калция и други минерали. Бебетата в утробата могат да се хранят с неразвити яйца и дори неродените си братя и сестри.

Когато бебе акула се роди, то достига дължина 1.2-2.5 м и е напълно способно да се грижи само за себе си. Веднага след раждането си то се отделя майка си и започва да ловува малки морски животни, а с порастването си жертвите му съответно стават по-големи, за да могат да задоволят нуждите му.

Заплахи и опазване на голямата бяла акула

Според Международният съюз за опазване на природата (IUCN) големите бели акули са определени като уязвими, което означава, че има вероятност да бъдат застрашени, ако обстоятелствата не се подобрят. Големите бели акули са защитени със закон в Австралия, Южна Африка и Калифорния.

Заплахите, грозящи голямата бяла акула, включват търговски и спортен риболов, деградация на местата за раждане и медийни кампании за убиване на акулите след инцидент, където са нападнали хора.

И все пак човекът си остава най-големия враг на големите бели акули. Хората ги ловуват по редица причини - акулите са голям деликатес, както и завиден трофей благодарение на масивните си размери и легендарната си свирепост. От зъбите им пък стават перфекни бижута. В допълнение челюстите на големите индивиди могат да донесат хиляди долари.

Интересни факти за голямата бяла акула

- Големите бели акули могат да усетят една капка кръв в 100 литра вода и могат да усетят дори малко кръв на разстояние до 5 км;

- Голямата бяла акула може да плува не само на повърхността, но и на над 250 м дълбочина;

- Големите бели акули разчитат предимно на своето зрение, въпреки че притежават силно развит слух и обоняние;

- Челюстите им, пълни с около 3000 триъгълни зъба, са най-забележителната им черта. Научното име на голямата бяла акула е Carcharodon carcharias, което на латински означава остър зъб;

- Като повечето видове акули, женските големи бели акули достигат доста по-големи размери от мъжките;

- В рамките на една година големите бели акули могат да изядат до 11 тона храна;

- След обилно хапване, една голяма бяла акула може да издържи до три месеца без храна;

- Акулите имат шест сетива: зрение, обоняние, допир, вкус, слух и усещане на електромагнитните полета, излъчвани от други животни;

- На близко разстояние те могат да усетят сърцебиенето на неподвижна плячка;

- Те нямат клепачи, вместо това очите им се обръщат обратно в главите им, за да бъдат предпазят при атака върху плячка.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати