Веднага щом се размрази снегът напролет, се появява една малка игрива птичка. Тя трескаво се движи, търсейки храна, а полюляващата се опашка на птичето предизвиква умиление и усмивки.
Тази птичка се нарича стърчиопашка, а смешният вид, с който се запомня, всъщност не е нито красив, нито привлекателен. Все пак не може да бъде отмината, защото привлича вниманието не само с подскоци, но и с важно пристъпване и кимане с глава. Тъй като Европа е място на гнездене на този вид, тя се среща и у нас. Ето интересното за нея.
Класификация на бялата стърчиопашка
Латинското име на този вид стърчиопашка е Motacilla alba и принадлежи на семейство Motacillidae, врапчоподобни. Този вид гнезди в Европа, Азиатска Палеарктика и части от Северна Америка. В Аляска също има размножаване, но слабо изразено. Обитава най-меките части на ареала и мигрира към Африка.
Бялата стърчиопашка е насекомоядна птица, живееща в отрити местности, често близо до човешки жилища и вода. За хранене предпочита голи места, където може да види и преследва плячката си. В градска среда търси храна по паважа, например по паркингите. Гнезда си прави в пукнатини в каменни стени и други естествени структури.
Бялата стърчиопашка е национална птица на Латвия, но фигурира в емблемите на няколко държави.
Бялата стърчиопашка е описана най-напред от Карл Линей през 1758 година в изданието на Systema Naturae с латинското име Motacilla alba, което не се променя по-късно. На латински названието най-напред се превежда като малък движещ се, но по-късно е променено на мърдаща опашка.
В рамките на вида е Motacilla най-близките роднини на бялата стърчиопашка са японската стърчиопашка и белобедата стърчиопашка. Така образуват супер вид.
Описание на бялата стърчиопашка
Бялата стърчиопашка е тънка птица с дължина от 16, 5 до 19 сантиметра с характерна за рода дълга, махаща опашка. Средното тегло на пилето е 25 грама, а максималната продължителност на живота му е 12 години.
Има редица подвидове, на брой от 9 до 11, някои от тях са резултат на географската изолация на мястото, но в поведението си са идентични.
Зовът на бялата стърчиопашка е рязко църкане, песента, която изпълнява е обикновена, като мъжкият се обажда по-често, за да привлече женската.
Разпространение и местообитание на бялата стърчиопашка
Тази птица е световно разпространена. Видът гнезди в цяла Евразия до 75 градуса географска ширина, като липсва само в Арктика, където юлските температури са около 4 градуса. Размножава се в планините на Мароко и Западна Аляска. Заема широк спектър от местообитания, но отсъства в пустините.
Видът бяла стърчиопашка обитава меките части на ареала си като Западна Европа и Средиземно море, но част от тях мигрират и в други части от ареала.
Северноевропейските стърчиопашки зимуват около Средиземно море и в тропическа и субтропическа Африка, а азиатските се местят в Близкия изток, Индия и Югоизточна Азия. Птиците от Северна Америка зимуват в тропическа Азия.
Поведение на бялата стърчиопашка
Най-забележимата отлика е почти постоянното махане на опашката на птицата. Тази черта е дала името на вида и на рода. Причините за това поведение са слабо разбрани. Предполага се, че така заблуждава плячката си и дава сигнали на други птици от вида. Смята се също, че това е сигнал за бдителност за врагове.
Хранене на бялата стърчиопашка
Точният състав на диетата на птицата не може да бъде даден, защото храната варира в зависимост от местоположението, но сухоземни и водни безгръбначни са основна част от храната им. Включват се бръмбари, водни кончета, малки охлюви, паяци, червеи, ракообразни, мухи. Също и малки рибки.
Необичайно нейно поведение е, че в ареала си, където не мигрира, продължава да се храни с насекоми през зимата.
Размножаване на бялата стърчиопашка
Белите стърчиопашки са моногамни птици и защитават териториите, където се размножават. Размножителният сезон е от април до август, като сезонът започва малко по-късно на север.
Двата пола са отговорни за изграждането на гнездото, като мъжкият отговаря за започването на работата, а женската за нейното завършване.
Гнездото представлява груба чаша, изградена от клонки, трева, листа и други растения. Подплатено е с меки материали, включително животински косми.
Гнездото се поставя в дупка - скала или пукнатина в стени, мостове и сгради.
Бялата стърчиопашка гнезди и заедно с други животни, дори в гнездата на царския орел.
Женската снася от 3 до 8 яйца, като обичайният брой е 4 до 6. Яйцата са кремави на цвят, често със слаб синкаво-зелен или тюркоазен оттенък и силно изпъстрени с червеникави петна.
Двамата родители мътят яйцата, като женската мъти по-дълго и през нощта. Яйцата се излюпват след 12 дни, понякога до 16 дни. И двамата родители хранят малките, докато излетят след 12 до 15 дни и още 1 седмица след това.
Въпреки че е гостоприемник на обикновената кукувица, бялата стърчиопашка напуска гнездото си, ако усети, че е била паразитирана. Смята се, че това се случва когато стърчиопашката е твърде дребна да избута яйцето на кукувицата или пък е твърде късоклюна да го пробие и унищожи.
Статус на бялата стърчиопашка
Видът бяла стърчиопашка има голям ареал с приблизително 10 милиона квадратни километра, а числеността на птиците е от 130 до 230 милиона. Тенденциите в популацията не са определени количествено, но се смята, че видът не е критично застрашен според Червената книга. Оценява се като пораждащ малко безпокойство от изчезване.
Популацията на птиците в Европа е стабилна. Това показва, че видът се е адаптирал добре към промените в околната среда като създадени от човека структури, използвани от птиците за гнездене и увеличените свободни площи, по които търсят храна.
Интересни факти за бялата стърчиопашка
Родителите хранят пилетата си на всеки половин час.
Ако младият индивид излети от гнездото рано, родителите продължават да го хранят.
Мъжките правят обединения, за да отблъснат голям хищник като ястреб например.
Понякога птицата се храни като кацва на гърба на кон или крава и се храни с насекомите по животното.
Невъзможно е да се улови тази птица по време на нейната почивка.
Бялата стърчиопашка е податлива на опитомяване, но не се препоръчва да се отглежда като домашен любимец.
Ползите от бялата стърчиопашка
Тази малка птичка принася големи ползи като унищожава насекомите в парковете и градините. Благодарение на това, че е много мобилна, бялата стърчиопашка лесно изпреварва плячката си на земята, във водата и във въздуха. Благодарение на нея количеството гъсеници, комари и мухи значително намаляват.
Птичката е много популярна навсякъде и във всеки регион получава някакво име. С простата си песен и люлееща се опашка те са много симпатични представители на фауната.
