Сайга

Сайга
Снимка: THINKSTOCK/bbc.com

Не в тайгата, а в сухите степи на Монголия и в полупустините на Азия живее животно, наричано сайга. Представлява вид антилопа, на която другото наименование е сайгак.

Става въпрос за странно изглеждаща антилопа. Причудливата визия на бозайника се дължи на муцуната му, която е издута и прилича повече на скъсен хобот. Малко напомня на тапир или мравояд например. Интересната антилопа има чудесно развито обоняние и чрез двете ноздри на хоботчето филтрира въздуха, за да не може праха на навлезе в белите дробове.

Уникалното животно е застрашен животински вид и е включено в Червената книга. Неговата неочаквана външност поражда любопитство и желание да се научи повече за него.

История на сайгата

Сайгата Saiga tatarica и е средно голямо чифтокопитно животно от семейството на Кухорогите. Наричат я също степна антилопа или сайгак.

Той е единственият съществуващ член на рода и е класифициран и описан от Карл Линей в ХІІ издание на Sistema naturae. Линей му дава името Capra tatarica. Връзката между сайгата и тибетската антилопа се е знаела и обсъждала отдавна и Реджиналд Покок ги класифицира в отделни семейства още през 1910 година.

През 1945 американецът Джордж Гелройд Симпсън ги поставя в подсемейство Сайгини, докато по-късните изследователи най-сетне откриват, че сайгата е по-близо до антилопите. На базата на митохондриални данни през 2013 година Ева Верена Берман показва, че сайгата е близка до антилопата геренюк и са от сестрински кланове.

Фосилите на антилопата са концентрирани основно в централна и северна Евразия и разкриват, че бозайникът е населявал северна Евразия през плейстоцена. Има разкопани вкаменелости и през периода на преход от плейстоцен към холоцен и те показват, че морфологията на сайгата явно не се е променила значително от праисторически времена.

Днес е критично застрашен вид, а в древността е обитавала голяма площ от Евразийската степ. По времето на плейстоцена се е срещала и в Берингова Северна Америка и Британските острови.

Местообитания на сайгата

Сайгата е стадно животно подобно на други видове (сарни, газели, кози, овце, зебри, бизони), което живее основно в откритите сухи степи и полупустини на Централна Азия. Обичайно сайгите живеят в открити равнини земи с ниска растителност, за да не им пречи да бягат бързо. Неравният терен и гъстата растителност се отбягват от сайгака, но при нужда се крие в такива места.

През зимата антилопата мигрира. В благоприятни условия числеността нараства бързо, а популацията се подновява на всеки 4 години.

Как изглежда сайгата?

Сайгата е среден на големина бозайник. Дължината на тялото му е от 108 до 146 сантиметра, а при женските е от 108 до 125 сантиметра. Височината при холката при мъжките варира от 69 до 79 сантиметра, а при женските от 57 до 73 сантиметра. Опашката им е късичка - от 6 до 13 сантиметра. Мъжките достигат до 51 килограма тегло, а женските са с 10 килограма по-леки. Долната граница е съответно 32 и 21 килограма.

Най-забележителната част от тялото на сайгата е нейната муцуна. Тя е голяма и издута. Подобна се наблюдава при антилопите дик-дик и тапирите.

Антилопа сайга

Носът на сайгата е извит надолу, освен че е издут, и се отличава с уникалната си вътрешна структура. Състои се от подвижни кости с форма на спирала, множество власинки и жлези, които отделят мускус. Целта на това странно устройство е да пази дробовете на животното през цялата година. През лятото пречи на праха от копитата на останалите животни да влизат в дробовете на сайгата, а през зимата затопля въздуха.

Очите на бозайника са разположени върху малки издатини от костен характер. Доста едрата глава се крепи от къс и здрав врат, а тънките и дълги крака поддържат неголямо и леко тяло.

Козината на сайгата показва сезонни промени. През лятото изглежда жълта до червена, избледняваща към фланговете.

През зимата развива блед, сивкаво-кафяв цвят, с нотка на кафяво по корема и шията. Коремът като цяло е светъл, почти бял през цялата година.

Самата козина е съставена от вълнист подкосъм и груби четинести косми, които пазят животното от студа през зимата. Тогава козината на сайгака е 2 пъти по-дълга и до 70 процента по-дебела от лятната. През лятото косъмчетата са дълги 18-30 милиметра, а през зимата стигат 40-70 милиметра. Около шията се образува грива с дължина от 12 до 15 сантиметра.

Само мъжкият сайгак притежава рога. Те са дебели и леко прозрачни, с восъчен цвят и имат 12 до 20 ясно изразени пръстена. Диаметърът им е от 25 до 33 милиметра. Почти вертикални са, като долните части на пръстеновидни, а горния край има форма на листо.

Начин на живот на сайгата

Сайгите образуват големи стада, които пасат в полустепите, степите и тревните площи или откритите гори. Те могат да преминават големи разстояния, да плуват през реки, но избягват стръмни или грапави райони.

Сайгите, подобно на монголските газели, са известни с широкото си преселение през степите, което им позволява да избягват природни бедствия. Съвременните маршрути на стадата сайгаци преминават през териториите на 5 държави и това преселение е защитено от конвенцията за мигриращите видове.

Сайгите са зависими от времето и са засегнати от колебанията на климата в голяма степен заради миграционния си характер. Суровите зими не дават възможност за хранене с тревата под снега и популацията драстично намалява през студените месеци.

Лятото крие други опасности за сайгака. Тогава сухотата в степите води до дефицит на пасища. Малките степни реки изсъхват по-бързо и водните ресурси се ограничават до големи реки и езера, обикновено в близост до населени места. Масовата смъртност не е рядкост.

Размножаване на сайгата

Сезонът на чифтосване при сайгата започва през ноември, когато мъжките започват да се борят за достъп до женските. Победителят води стадо от 5 до 50 женски.

Бременността трае 140 дни. През пролетта майките се събират масово, за да раждат. Първото раждане обикновено е 1 малко, но от следващата година те раждат най-често по 2.

Стадо сайги

След раждането малките остават скрити и лежат почти неподвижно през първите си три дни. Те започват да се движат, да блеят и да пасат околната зелена растителност от четвъртия ден нататък.

Женските достигат полова зрелост на 8 месеца, докато мъжките узряват доста по-късно, на 20 месеца.

Средната продължителност на живота на сайгата е от 6 до 10 години, но понякога живеят и по 12 години.

Хранене на сайгата

Антилопите сайга са тревопасни животни. Те пасат от над 100 различни вида растения. Най-важните са треви, пролетен кипарис и степни лишеи. Хранят се също и с културни растения и често тъпчат реколтата.

Самите те представляват храна за вълците, а малките за лисиците, орли, кучетата и гарваните.

Ловът на сайга и унищожаване на вида

От древността сайгата е била обект на лов заради месото си. Сравняват го с агнешкото месо, счита се за питателно и вкусно. Използва се не само месото. Кожата служи за производство на велур, а рогата се представят като алтернатива на рога на носорога.

От рогата в китайската медицина се приготвя лекарство за треска. Прекомерният износ на рога е довел до бърз спад на популацията и затова тази антилопа е защитен вид в законодателството на всяка държава, на чиято територия може да се наблюдават антилопи сайга.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати