Сврака

Сврака
Снимка: Lisa Brooks

В нашия фолклор, както и в този на много други народи, една интересна птица е представена с не особено хубави качества - тя е крадлива, лъже, прекомерно бъбрива е, а освен това обича лъскави предмети и щом ги отмъкне, ги носи в гнездото си. Разбира се, става въпрос за свраката.

Все пак свраката е неизменна част от природата в евразийската зона и демонизирането на птицата е резултат от неизменните митове и суеверия. Хората са приемали белите птици за носители на добро, а черните на зло и така интелигентната иначе сврака е попаднала в компанията на лошите. Все пак хората са забелязали изключителните интелектуални качества на свраката и са я нарочили като хитра и крадлива.

Доста от митовете и разбиранията за свраките са опровергани от научните изследвания върху тях, а запознаването с тази птица е направо задължително с оглед на това, че тя е наш съсед както в селските, така и в градските райони.

Класификация на свраката

Свраката, с латинско название Pica, е птица от семейство Вранови - Corvidae. Разредът, към който принадлежи, е на Врабчоподобните.

Когато говорим за свраката, обикновено имаме предвид евразийската сврака - една от най-интелигентните птици, още по-точно едно от най-интелигентните животни. Има почти същия размер на мозъка като шимпанзето, орангутана и човека.

Птицата е описана и илюстрирана от швейцарския натуралист Геснер през 1555 година. През 1758 година Карл Линей я включва в Х издание на своята Sistema Naturae под биномното име Corvua pica. Свраката е преместена в отделен род Pica от френския зоолог Брисон през 1760 година. Pica е класическата латинска дума за птицата.

Тя е почти идентична на външен вид с американската черноклюва сврака и двата вида са смятани първоначално за специфични, но по-късно американската е отделена като отделен вид, близък до жълтоклювата сврака, а не толкова до евразийската.

Признати са 6 подвида от тази често срещана птица. Подвидовете се различават по своя размер, количеството на белия цвят в оперението им и блясъка на черното върху перата.

Птиците линеят, като първичните махови пера се сменят за период от 3 месеца. Младите птици линеят само частично и за около месец по-късно от възрастните. Крилата и опашката на младите не линеят.

Първоначално са ги наричали пайове, от протоиндоевропейския корен за заострен, което идва от вида на клюна и опашката.

Как изглежда свраката?

Възрастният мъжки от номиналния подвид е с дължина 44-46 сантиметра, като повече от половината е опашката му. Размахът на крилата е 52-62 сантиметра. Главата, шията и гърдите на птицата са лъскаво черни с металнозелен и виолетов отблясък. Коремът е раменните пера са чисто бели.

Крилата на свраката са черни, оттенък със зелено или лилаво. Първичните са бели, забелязват се, само когато крилото е отворено. Градуираната опашка е черна, лъскава със зеленикав и червеникаво-лилав оттенък. Перата на опашката и при двата пола е достатъчно дълга, около 12-28 сантиметра. Краката и човката са черни, а ирисът е тъмнокафяв. Женските имат същото оперение, но са малко по-дребни.

Мъжкият тежи 210-272 грама, а женската от 182-214 грама. Младите птици приличат на възрастните, но перата им нямат блясък, а са черни като сажди. Имат ясни очи и по-къса опашка от възрастните.

Птиците бърборят, повтаряйки характерен звук, като младите също издават звук, наподобяващ лаене на малко кученце. И младите, и възрастните издават съскащ звук.

Разпространение, местообитания и начин на живот на свраката

Начин на живот на свраката

Ареалът на свраката се простира през умерена Евразия, от Испания и Ирландия на запад до Камчатка. Ориенталската сврака е въведена в Япония, на остров Кюшу.

Те обичат открити места с разпръснати дървета, обикновено липсват в безлесни райони и гъсти гори. Крайградските условия и парковете и градини са идеално място и свраките се размножават бурно там.

Тези птици са заседнали, не мигрират и прекарват зимите близо до територията си на гнездене. Тези, обаче, които живеят в близост до северната граница на ареала, мигрират на юг, ако зимата е сурова.

Както всички вранови птици, свраката ходи по земята. Може да скача ловко настрани заради храна или опасност. Лъскавите предмети я привличат неудържимо и веднага ги отнася.

Размножаване на свраката

Някои свраки се размножават след първата си година, други след втората, като дотогава остават в ятата на неразмножаващите се.

Свраката е моногамна птица и двойките остават заедно от един размножителен сезон до следващия. Те обикновено заемат една и съща територия всяка година.

Сезонът на чифтосване е пролетта. Докато ухажват женската, мъжките повдигат и навеждат главата си, отварят и затварят опашките си като ветрило и се обаждат с мек глас, различно от обичайното бърборене. Раменните пера се разтварят, така че се вижда бялото на оперението. Вероятно това привлича женската. Следващата стъпка е кратък плаващ полет или преследване.

Свраките правят обемисти гнезда и предпочитат за тях високи дървета. Циментират ги с пръст и глина и ги облицоват с фини корени. Отгоре гнездото е като купол от бодливи клони с един вход, който е добре скрит. Гнездата се виждат, когато листата окапят. Където няма дървета, гнезда се правят в храсти и живи плетове.

В Европа започват да мътят през април като яйцата в едно гнездо са 5 или 6 яйца, но има и разлики, от 2 до 10 на брой. Яйцата се снасят всеки ден, обикновено сутрин. Те са обикновено около 32 милиметра и синьо-зелени на цвят. Имат и маслиненокафяви петна по тях, но маркировката е доста различна.

Мътенето трае 21-22 дни и се прави от женската, като през това време мъжкия я храни. Пилетата се излюпват голи и слепи. Те се хранят и от двамата родители. След 7-8 дни пилетата отварят очи, перата им започват да никнат след 8 дни, а по крилата след 10 дни. Преди да излетят пилетата се катерят няколко дни по дървото, където е гнездото им.

Започват да летят след 27 дни, но родителите ги хранят още няколко седмици, а също ги пазят и от хищници. Оцеляват средно 3-4 пилета. Малките се излюпват асинхронно и тези, които са последни, имат малки шансове за оцеляване. Отглежда се само едно пиле на година, освен ако някое бедствие не засегне гнездото и не се наложи повторение.

Хранене на свраката

Свраката е всеядна птица. Храни се с малки птички и яйца, а също и с дребни бозайници, насекоми, остатъци от мърша, жълъди, зърно и друга растителна храна.

Интелигентността на свраката

Смята се, че евразийската сврака е най-интелигентната птица, а и едно от най-интелигентните животни изобщо.

Преглед от 2004 година показва, че всички корвиди, включително гарвани и врани имат интелект, сходен с маймунския по отношение на социално познаване, причинно-следствени връзки, въображение и перспектива. Свраката може да разпознае човек не по миризма и глас, а по чертите на лицето, които може да запомни.

Интересно наблюдение доказва, че те могат да изразяват скръб. Могат да се научат да броят и използват инструменти за целите си. В дивата природа се организират в банди със сложни стратегии за лов.

Популацията на тази птица в Евразия е стабилна и няма данни за сериозен спад в числеността и затова статусът на свраката е на незастрашен вид.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати