Няма по-пъстро, шумно, многолюдно и интелигентно семейство от папагалите. Сред тях Лори се откроява като умна и елегантна птица с красивите си пера, любезния си и игрив характер и добре развития си интелект. Заради веселото и изразително разположение на характера, на папагала е дадено име, което в превод от холандски означава клоун. Наистина чудната птица е в състояние да развесели и разсмее стопанина си дори в най-неприятните му дни.
Какво може да научи всеки, който иска да има за домашен любимец пъстрия папагал Лори, или просто харесва жизнерадостни птици като папагалите.
Класификация и етимология на папагали Лори
В света на папагалите подсемейство Лориеви е голямо и разнообразно. Състои се от 12 рода и 62 вида. Те са истински папагали в рамките на супер семейство Psittacoidea в реда Psittaciformes. Включва 3 вида, от които най-малки по размер са дъговите лорикети.
Дъговата лорикета има свой подвид, който от 1997 година се смята за отделен вид. През миналата година обаче лорикетата е разделена на три - дъгова, кокос и с червена яка.
Многоцветният лори носи латинско название Trichoglossus haematodus от латинското tricho - косъм, glossa - език и haematodus - кървав и това се дължи на анатомични характеристики на птицата.
Как изглежда папагал Лори?
Дъговата лорикета е средноголям папагал с дължина от 25 до 30 сантиметра, като това включва и опашката му. Теглото варира силно - от 75 до 157 грама.
Оперението на номиналната раса, както и при всички подвидове е много ярко и цветно.
Главата му е наситено синя със зеленикаво-жълта яка.
Останалите горни части, включващи крилата, гърба и опашката са зелени. Гърдите са оранжево-жълти.
Коремът е наситено син на цвят, а бедрата и кръста са зелени.
По време на полет жълтите крила контрастират ярко на червените подкрилия.
Младите птици лори имат черен клюн, който постепенно се озарява до оранжево при възрастните.
Между отделните подвидове има малки разлики, изразени в по-ярки цветове или допълнителни ленти по тялото.
Най-забележителната особеност на анатомията се състои в езика им. При някои той е предназначен за течна храна - облизване на зеленчуков сок, ядене на сочна плодова каша и нектара от цветята. Краят на езика е снабден с папилатен придатък, пригоден за събиране на цветен прашец и нектар.
Разпространение и местообитания на папагали Лори
Родно място на папагалите лори са североизточните части на Австралия, Филипините, Индонезия, Нова Гвинея. Малките семейства обитават горски площи. Там летят, катерят се по дърветата с помощта на ноктите и клюна си, правят си гнездата в стари кухини или по-рядко в могили на термити.
Като всичко останало в природата, пъстроцветните им пера не са природен каприз, а имат точно определена роля. Красивото им облекло е камуфлаж, който ползват, докато са сред цветята, където търсят храни за папагали.
Трудно е да се различат мъжките от женските, защото са почти идентични, а за определяне на пола използват ДНК анализ на пера.
Поведение на папагал Лори
В дивата природа дъговата лорикета пътува по двойки, като от време на време отговаря на призивите да лети в група, а след това отново се разделят по двойки. Ятата през деня наброяват до 50 птици, а нощем достигат до стотици. Летят на високо, когато изминават дълги разстояния, а при краткотраен полет маневрират между дърветата. Лори са много подвижни птици, отлични летци са и летят бързо и ловко.
Лори крещят високо и пронизително, когато летят. Вдигат и голям шум по време на хранене. Тези, които летят, веднага отвръщат на крясъците на хранещите се лори.
Обичат да се къпят, пърхайки с крила в напоената от дъжда шума.
Една двойка папагали лори защитава агресивно зоната си на гнездене и хранене не само срещу други видове птици, но и срещу други лорикети. Те гонят не само дребни птици, но и по-големи като сврака.
По-голямата част от времето си лори прекарва да събира нектар, като по този начин допринася за опрашването на цъфтящите видове, особено на евкалипта.
При търсенето на храна папагалите лори са активни и шумни, обичат и плуването, така че летят далече от местообитанията си.
Въпреки ярките цветове на оперението си са перфектно маскирани сред зеленината сред растенията, които ги крият от хищниците, най-опасен от които за тях е дървесният питон. Той опустошава гнездата им.
Хранене на папагал Лори
Дъговата лорикета се храни предимно с плодове, цветен прашец и нектар. Нектарът от евкалипт е важен в Австралия и птицата спомага за опрашването на дърветата. Кокосовите орехи на други места, в Микронезия основно, са важен източник на храна за лоритата, а те ги опрашват. Хранят се също с плодовете на папаята и мангото, които вече са отворени от плодоядните прилепи.
Нападат обаче и култури като ябълки, царевица и сорго. Могат да бъдат забелязани като чести посетители на хранилките за птици, в които поставят слънчогледови семена и плодове като грозде, ябълки и круши.
Голяма част от времето на лори преминава в хранене. Сутрин може да отдели за тази дейност до 4 часа. Ако е прекалено горещо по обяд може да изоставят храната си и да се върнат по-късно.
На много места, като къмпингите и крайградските градини дивата лорикета толкова е свикнала с хората, че може да бъде хранена от ръка. В парковете на Куинсланд дивите лори се събират всеки ден на шумно ято и с радост се настаняват по ръцете и раменете на посетителите, които ги хранят.
Полудивите лори посещават и градините на къщите в Сидни, където хората често ги хранят с хляб и мед, което е неадекватен източник на хранителни вещества, витамини и минерали и може да доведе до заболявания при папагалите Лори.
В търговската мрежа се предлагат хранителни смеси, подходящи за лорикетата, ако се отглежда в плен.
Размножаване на папагал Лори
В Южна Австралия размножаването на лорикетата се случва в края на зимата до началото на лятото. На други места е регистрирано всеки месец, с изключение на март, като варира в регионите според климата и наличието на храна.
Местата за гнездене са променливи и включват хралупи на високи евкалипти, дъбови стволове или скални цепнатини. Понякога двойките гнездят на едно и също дърво с други двойки лорикети или други птици.
В едно гнездо обикновено има между 1 и 3 яйца, които се мътят около 25 дни. Тези задължения изпълнява само женската.
Птиците са моногамни животни и остават заедно понякога за цял живот.
Защитен статус на папагал Лори
Като цяло пъстроцветното лори е широко разпространено и често срещано. Най-голяма е популацията в Австралия.
Много собственици на овощни градини смятат дивите лорита за вредители, тъй като летят на групи и нападат дърветата като опустошават пресните плодове. В градовете вдигат много шум и замърсяват външните площи и превозните средства с екскрементите си.
Някои други видове местни птици се явяват конкурент на лорикетата. Конкуренцията се изразява в доминиране на източниците на храна, както и оскъдните кухини за гнездене. Някои от птиците са неблагоприятно засегнати или изместени по тези показатели.
