Син синигер

Син синигер
Снимка: TheOtherKev Pixabay

Има една малка птичка, която хората понякога наричат принц. Тя е внимателна, предпазлива, води заседнал и по-таен начин на живот в сравнение с подобните на нея, особено в процеса на размножаване.

Птичката не допуска човека близо до себе си, но не отказва предложената от него храна. Малките птички са отлични певци и имат много богат репертоар. Гласът им е звучен като камбана. Тези чудни птички се наричат син синигер.

Те са близки братовчеди на големия синигер, но са много по-дребни от него. Много са смели и често влизат в битки със своите роднини. Силно войнствени черти проявяват мъжките по време на размножителния период. Животът им е забележителен и интересен, колкото външния им вид. Макар и мънички те са си извоювали достойно място в пъстрото семейство на малките птичета.

Класификация на вида синигер и син синигер

Първото подробно описание на вида птички, наречени синигерчета или на народен език чичо пей, е от кроя на VІІІ век. Заслугата е на Карл Линей. Тогава птичето получава латинското си название - Parus caeruleus.

Днес орнитолозите различават 16 подвида на синигери, разделени на две групи:

1. Caeruleus, които обитават Европа и Азия.

2. Teneriffae, които обитават Северна Африка и Канарските острови.

Към първия подвид спада синият синигер, който е дребна птичка от разреда на Врабчоподобните. На вид изглежда два пъти по-дребен от домашното врабче.

Характеристика на синия синигер

Птицата син синигер има къса опашка и малък клюн. Дължината на тялото му не надвишава 12 сантиметра, а теглото му е около 14 грама, достига и до 20 грама. Размахът на крилата му е 17-20 сантиметра.

Забележителни са цветните характеристики на мъжкия. Те изискват синя шапка на главата и тъмносини ивици, подчертаващи черния клюн. Преминават през очите и се затварят отзад на главата. Друга синя ивица украсява шията и наподобява яка.

Челото и бузите на птичето са с бяло оперение. Опашката и крилата са щедро боядисани в лазурен син цвят. На гърба преобладава маслиновия цвят, но интензитетът на цвета, заедно с вариациите на някои места е различен в зависимост от региона, който птичето обитава. Коремчето е зеленикаво-жълто и това придава на синьо-сивите крака една специална яркост и забележимост.

Женските са обагрени в по-спокойни цветове. В оперението има повече жълто-бели и зелено-бели нюанси, отколкото по-сочните жълто- зелени цветове.

Младият мъжки е по-скучен на цвят. При него липсва синята шапка и горната част на тялото му е предимно сива, долната е в зеленикаво.

Местообитания на синия синигер

Синият синигер е често срещан вид. В дивата природа живеят в широколистни или смесени гори, а когато се заселят в града, избират парковете и градините. Те се адаптират много добре в променящи се условия. Има случаи, когато се правят гнезда даже на стълбове.

Европа, без Исландия, Африка, Азия, Канарските острови са места, където птичето може да бъде наблюдавано.

В райони, където климатът е сух синият синигер се заселва близо до водоеми - в долините на реките или в тръстоковите корита около езерата.

Начин на живот на синия синигер

Птичката води заседнал начин на живот. През зимата тя прави малки миграции към по-топли райони, но те не са по-далечни от разстоянието между два града. Младите индивиди са по-склонни на придвижване. Масовото обезлесяване може да стане също причина за миграция.

Търсейки достъпна храна, те често се заселват близо до хората. В градските паркове се намира изобилна храна за тях. При наличие на достатъчно ресурси, птичката остава на мястото си и може да преживее и студените зими.

Син синигер
Снимка: TheOtherKev Pixabay

Синият синигер е едно от най-често срещаните крилати създания в Европа. Яркото оперение не може да остане незабелязано, а и птичките са много мобилни. Те прелитат от клон на клон, бързо махат с крила и се вкопчват в тънките клонки със здравите си крака.

Често синият синигер се присъединява към ята, съставени от други птици, и броди заедно с тях в търсене на храна. Най-често водач та такива ята е кълвачът, който с якия си клюн пробива кората на дърветата и намира скрити червеи, с които се храни, а синият синигер открива с дупките личинки на различни насекоми. Синият синигер помага на другите птици от ятото да избегнат нападенията на хищници.

Хранене на синия синигер

В естествената си среда сините синигерчета предпочитат за храна насекомите. В широколистните гори винаги се намират достатъчно ларви и друга храна. В менюто им са листните въшки, пеперудите, гъсениците, комарите, а понякога и паяците. През лятото тези птичета се явяват ценен помощник на градинарите, защото изяждат редица вредители по посевите.

През студения сезон се хранят със семената на иглолистни и широколистни видове, като извършват значителни прелети в търсене на храна. Обикновено изследват короните на дърветата, по-рядко търсят падналите по земята семена.

От храната, предложена им от хората, ядат различни семена, сухи плодове, пъпки на растения, слънчогледови семки, хлебни трохи, фъстъци.

Размножаване на синия синигер

След първата година от живота си синият синигер започва да търси своята половинка. Това е времето на пубертета му. Мъжките са особено интересни за наблюдение по време на играта за привличане на партньорка. С песни и танци, с показване на перата и опашката, мъжкият се опитва да спечели женската. Песните му са много звучни.

Когато тя започне да пее с мъжкия в тандем, това означава, че той е избраният. След като вече е спечелил своята приятелка, мъжкия ревностно я пази, заедно с гнездото, прогонвайки в битки всеки натрапник.

Гнездото винаги се изгражда от женската. Тя избира за целта малки вдлъбнатини, достатъчно нависоко над земята. Ако вдлъбнатото място в ствола на някое дърво е твърде тясно, тя скубе кората с човката си, за да го разшири. Щом гнездото е достатъчно широко, женската го пълни клончета, перца, парчета от мъхове и трева.

След като гнездото е готово женската снася от 5 до 12 яйца, които мъти в продължение на 2 седмици. В това време мъжкият участва в опазването на гнездото и намирането на храна. Ако забележи опасност през това време той може да започне да имитира бръмченето на осата или съскането на змията, за да уплаши хищника.

Двойката излюпва пиленца два пъти за един брачен сезон, през май и в края на юни. Отначало само мъжкият се занимава с изхранването на поколението, а след седмица се включва и женската. Пиленцата растат бързо и след 3 седмици могат самостоятелно да излетят от гнездото и да се грижат за себе си.

Тези птички са много лоялни към партньора си. Те отглеждат потомство няколко размножителни сезона наред, а понякога през целия си живот, почти 12 години.

Някои интересни факти за синия синигер

Когато големите синигери не могат да открият място, за да направят гнездо, те просто завземат гнездото на по-малкия от тях син синигер. В повечето случаи малката птичка отстъпва своя дом, но в случаите, когато се бие за него, може да бъде убита от по-голямата птица.

Често синият синигер слага някои от своите яйца в гнездото на големия синигер, който ги измътва и отглежда пилетата като свои. По-късно синият синигер, отгледан от по-едрите си роднини, се ориентира към своя вид и започва да изпълнява неговите песни.

Явлението, при което птички от двата вида - голям и син синигер излюпват яйцата на другия се нарича гнездов паразитизъм. Такива смесени поколения според специалистите може да доведат до създаване на хибрид между тях.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати