Добре познатият на всички голям синигер (лат. Parus major) принадлежи към разреда Passeriformes, семейство Paridae, и е една от най-често срещаните дребни птици в Европа, заедно със синия синигер (Cyanistes caeruleus).
Последните векове стават свидетели на изключителни нараствания на популациите от големи синигери, особено в обилно населени от хора региони. Това се обяснява със склонността на този вид да обитава паркове, градини и заслони.
Подобна адаптация е претърпял и съвременния гълъб, който срещаме под път и над път. Благодарение на местообитанието си големия синигер вече не страда от зимните лишения, присъщи на много птичета в дивата природа.
Външен вид на големия синигер
Големите синигери са красиви птици, които наподобяват врабче. Не можем да кажем, че размерите на големия синигер са внушителни. Пернатото е едва 15 сантиметра дълго, тежи 17 г и размаха на крилата е около 20 сантиметра.
От друга страна пък, животното е жизнерадостно и разноцветно със своята лимоненожълта гръд, пресечена централно от черна ивица, започваща от врата и продължаваща като яка.
При мъжките черната ивица е далеч по-изразена, но освен това двата пола не се различават особено. Бузите са белички, а главата покрита с черна „качулка“, обикаляща около очите. Рамената са зеленикаво-сиви, краищата на крилата и опашката – черно-сиви.
Човката, очите и крачетата на големи синигер са черни. Макар да е насекомоядно, пернатото притежава изключително остра човка, способна да разчупва ядки и зимни, изсъхнали плодове. Често ще видим животното да тропа като същински кълвач върху някаква лешникова черупка.
Местообитание на големия синигер
Ареалът на вида обхваща цяла Европа (без Исландия), почти цяла Азия и Средиземноморските брегове на Африка. В Азия избягва централните степи и пустините, Иран, Арабския полуостров, северна Индия и източна Индонезия.
В Европа големият синигер се среща повсеместно, адаптирайки се към най-разнообразен климат, от долини, през равнини и дори в някои планински места.
Неслучайно в някои територии са се образували нови подвидове на вида голям синигер, които и до днешен момент не са изцяло категоризирани. Имайки предвид, че не е мигриращ вид, големият синигер не се заема с дълги и изтощителни пътувания.
Възможни са кратки сезонни прелитания в рамките на местообитанието с цел оптимално изхранване, или слизане от големи към по-малки височини.
Не може да се посочи единен тип хабитат на големия синигер, тъй като споменахме, че е гъвкав вид, нагаждащ се към всяка среда. Можем да сме сигурни за някои неща обаче – тази птица не обича гъстите гори, иглолистните гори, високите надморски височини (достига максимално 1500 м н.м.в), както и пустинни и сухи райони.
Всяка дупка е подходяща за изграждане на чашковидното меко гнездо на големия синигер, запълнено с косми, мъх, вълна, пера. Гнездото може да е на различна височина от земята, често старо гнездо на кълвач, пукнатина в стена, пощенска кутия, лампа на гробище и др. Направените от човек гнезда са изключително привлекателни за този вид. Видът населва територии, богати на насекоми, следователно и флората трябва да е подходяща за изхранването на плячката им.
В човешките селища птицата е защитена от естествените си врагове и се възползва от това, макар на тези места пък котките да представляват проблем. Цялостно обаче рядко слизат на земята, затова и рискът да бъдат уловени е малък. В зимния сезон се формира социална общност от различни видове, търсещи насекоми по всеки храст, сред които са синият синигер, еловият певец, дългоопашатият синигер, жълтоглавото кралче и червеноглавото кралче.
Хранене на големия синигер
Смята се, че големият синигер притежава високи интелектуални способности – не само разрешава сложни механизми за откриване на скрита храна, но преди няколко десетилетия тези интелигентни птици се научили да пробиват фолиото на бутилките мляко, оставяни пред домовете. В един етап до 80 % от бутилките в някои райони пострадали от птичите „нападения“.
Обичайна храна на големия синигер са най-различни насекоми, пеперуди, ларви на молци (особено любими са им тези на зимните педомерки). Изчислено е, че за един продуктивен цикъл (около 3 седмици) двойка големи синигери улавят не по-малко от 7000 гъсеници.
Размножаване при големите синигери
Най-често големият синигер има две поколения годишно, славейки се с висока плодовитост. Обикновено резултатът от един размножителен цикъл са 7 до 15 яйца с белезникав цвят, осеяни с леки червенокафяви пръски.
Женската мъти около две седмици, а след мътенето и двамата партньора се грижат за поколението. Впечатляващ е броя на хранения на пиленцата – малките гладници изискват от родителите си постоянен улов в продължение на не по-малко от 3 седмици.
След първия си полет малчуганите все още имат подкрепата на родителите си за няколко дена, но скоро майката се оттегля за следващия размножителен цикъл.
Големият синигер е страшен враг на насекомите в летния сезон, особено хищен в периода на размножаване. Зимата обаче диетата му е предимно вегетарианска. Малко хора предполагат колко сила се крие в това дребно птиче.
Летежът му е бърз и стремителен. По време на гнездене проявява силна териториалност и има изразени недружелюбни реакции, когато подобен вид навлезе на негова земя. Хищниците, на които големият синигер обикновено става жертва, са ястреб, катерица, невестулката и голям пъстър кълвач.
Последният има много подмолна техника – слушайки като доктор със стетоскоп по дървесния ствол, той чува звуците на новоизлюпените синигерчета. Пробивайки малки дупчици точно под гнездото, с големия си клюн той извлича малките и се храни с тях.
Природозащитният статус на вида голям синигер е незащитен.
