Полярната бяла сова е типичен хищник сред полярните животни. Тя живее главно на територията на тундрата и е най-големият представител на рода на совите. Може да се открие на островите Гренландия, Нова Земя, Врангел и др.
Ето още любопитни факти за полярната сова:
Kръглата ѝ глава с ярко жълти очи, черен клюн, нежно бяло оперение с тъмни петна са част от белезите, по които лесно можете да разпознаете тези птици. Женските имат значително повече кафяви петна по тялото, а мъжките често са чисто бели. Дължимата им варира между 52 - 71 см до 125 – 150 см с размах на крилете.
Тежестта на женските достига до около 3 кг, те са по-големи от мъжките. Гъстото покритие от пера включително и по краката позволява на тази птица да се адаптира към живота в едни от най-мразовитите места, сливайки се с околната среда през зимата на север от Полярния кръг.
Главата на бялата сова може да се върти на 270 градуса, като по този начин имат широк спектър на видимост. Заради зрителната си острота те са отлични ловци дори и през нощта. Слухът им също е отличен, макар ушите им да са покрити с гъсти пера.
За този вид птици е характерен номадският начин на живот, тъй като популациите на видовете, с които се хранят, се придвижват на юг. Там те прекарват и размножителния си период. През март започва сезонът на чифтосване.
За гнездене белите сови избират места с добра видимост с непосредствен достъп до до ловни територии без сняг. Гнездата си построяват върху могили и големи скални блокове. Снасят от 5 до 15 яйца, но поотделно, през ден или два. Приблизително около 5 седмици след снасянето се излюпват яйцата. И двамата родители пазят от хищници малките новоизлюпени.
През размножителния период храната на белите сови включва дребни гризачи, но понякога плячката е доста оскъдна и може да се наложи да премине на млади яребички. Някои от по-едрите животни в менюто им са катерици, еноти, диви зайци, плъхове, къртици и др. Други видове птици, които стават тяхна плячка, са различни видове сови, яребици, патици, гъски, фазани, пойни птици и дори други хищни птици.
Ловът на белите сови преминава в кротко изчакване на плячката до момента, в който я съзре - тогава може да я грабне както от повърността на земята, така и от въздуха или водата. Тази хищна птица успява да погълне дребните плячки наведнъж - силните им стомашни сокове разграждат месото, а костите, зъбите, козината и перата се изхвърлят около 18-24 часа след храненето чрез топчести изпражненията.
Възрастните птици са постоянно нащрек за всякакви заплахи, въпреки че този вид сови нямат много врагове. За разлика от други видове грабливи птици, полярните сови са доста по-силни, но понякога и те умират от други по-едри и бързи от тях.
Продължителността на живота на полярните сови е различна в зависимост от местообитанието - в природата могат да живеят до 9 години, а в плен може да бъде и до 28 години.
