Отглеждане на Мини Хъски вкъщи

Мини Хъски

Мини хъски или така нареченият аляски клий кай е сравнително нова порода кучета, създадена миналия век в САЩ. Смята се, че първите кучета от породата са се получили при случайното кръстосване на хъски и друго, значително по-дребно куче.

Тъй като полученото поколение прави много силно впечатление, породата бива усъвършенствана в Аляска, където хъскита биват кръстосвани с шиперке и други дребни палета.

Така се достига до създаването на перфектния двойник на тези сибирски кучета, който обаче е много по-приспособим към градския начин на живот.

По породата бързо се запалват и онези любителите на кучета, които желаят да отглеждат аляски маламут, но не разполагат с нужните условия.

Мини хъскито притежава същата окраска като сибирското гъски. То се среща в черно и бяло, сиво и бяло и др. Козината на кучето се характеризира със средна дължина и плътност. Големината на кучето може да варира в зависимост от разновидността на породата.

Най-малките представители на мини хъскито са високи около 30 сантиметра, а най-високите достигат височина от 45 сантиметра. Теглото на кучето пък варира от 5 до 10 килограма.

Представителите на тази порода са енергични, добронамерени към стопанина си и подозрителни към всички останали хора. Те обичат игрите и разходките, но пък са пригодени както към живот в къща, така и към пребиваването в малки жилища.

Тези кучета не се славят като агресивни, но определено имат нужда от продължителна работа с тях с цел социализиране и по-адекватно поведение в непозната среда.

Имайте предвид, че запознанството на кучето с различни хора и животни трябва да се случва регулярно, за да може то по-лесно да се нагажда.

Докато възпитавате вашето мини хъски, подхождайте с търпение и любов. Кучето много добре усеща настроението на своя стопанин и то безспорно се отразява и на неговото поведение.

Мини Хъски и Дете

Отглеждане на мини хъски в къща

Както стана дума вече, мини хъскито има способността да се приспособява към различни условия и към разнообразен климат. Това позволява кучето да бъде оставяно в двора на къщата, дори и през зимата.

Мини хъскито обаче не може да се превърне в толкова агресивен пазач, колкото е един ротвайлер или питбул, защото при него няма толкова развито усещане за териториалност. Все пак то би забелязало един евентуален натрапник и би побързало да извести за него.

Несъмнено мястото на тези симпатични кучета е близо до техния стопанин. Разделени от него, те не биха се чувствали щастливи. Другата причина, поради която тези четириноги трябва да се наблюдават постоянно е, че тяхната порода е сравнително нова, така че специалистите все още не са напълно наясно какви са заплахите за здравето на кучетата.

Отглеждане на мини хъски в апартамент

Сравнително компактните размери на мини хъски позволява кучето да бъде отглеждано дори в гарсониера или двустаен апартамент, стига да се хранят по подходящ начин и да бъдат извеждани за разходка.

Кучето, успяло да изразходва енергията си, е идеален компаньон, който ще стои до вас на дивана и ще се радва да отпочива със своя стопанин.

Въпреки че тези четириноги не са хипер активни като джак ръсел териер, те също са много любопитни и енергични, ето защо бъдете готови, че на всяка цена ще обходят обстойно цялото ви жилище.

За разлика от повече кучета, мини хъскитата не оставят толкова косми след себе си, така че, избирайки тази порода пред разновидности като пекинез и померан, няма да се налага да отделяте чак толкова време за чистене.

Мини хъски и други домашни любимци

Мини хъскито позволява да бъде социализирано и ако се отглежда от малко с друго куче или котка, може да ги приеме. Към непознати кучета породата може да се държи резервирано, по-рядко и агресивно.

Имайте предвид, че представителите на тази порода понякога се вживяват като ловци, така че при среща със зайци, хамстери, морски свинчета или чинчили едва ли биха реагирали положително. Приемайки тези мъници като плячка, те могат да се опитат да ги хванат и дори да ги умъртвят.

Мини хъски и дете

Умно, добронамерено и енергично, мини хъскито е идеално за семейно куче, стига малчуганите да са на възраст над 7-8 години. Когато детето е по-голямо, то ще може да се разхожда с палето, да му задава команди и да му подхвърля топки, фризбита и други играчки.

По-малко дете обаче невинаги би се разбрало с кучето. Често пъти малчуганите си позволяват да оскубят или ощипят дадено животинче, а това невинаги би се приело равнодушно от мини хъскито. Не се изключва кучето да влезе в режим на самозащита и от своя страна да атакува нападналото го хлапе.

Рейтинг

5 1
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати