Аляският маламут е красиво куче, което със сигурност ще привлече вниманието на всички, където и да се появи. Много често аляският маламут се бърка с хъски, тъй като прилича на кучетата от тази порода. За разлика от хъскито маламутът не е създаден за участие в състезания за скорост. Тези кучета са известни със своята издържливост. За разлика от хъскитата, които е трябвало да пренасят леки товари, като тичат с висока скорост, аляският маламут е предназначен за теглене на тежки товари с ниска скорост. Като цяло не се препоръчва аляският маламут да живее в апартамент, тъй като има нужда от голямо пространство за тичане. Това е куче, което е подходящо за опитни стопани на четириноги, защото има склонност към доминиране. Аляският маламут е подходящ за семейства с деца, защото е много дружелюбен.
Произход на аляски маламут
Аляският маламут първоначално е бил предназначен за теглене на товари и въпреки че днес тази порода е предпочитана за отглеждане вкъщи, все още на някои места той се използва и като работно куче. Аляският маламут е най-древната и най-едра порода арктически кучета. Името им произлиза от племено на маламутите, които са живеели в Аляска и са използвали тези кучета за пътуване из ледените полета. Аляските маламути са преки потомци на арктическите вълци и според исторически данни породата съществува от 3 хиляди години.
Кучетата от тази порода са много умни и през вековете са им поверявали превоза на деца без присъствието на родители. По време на Златната треска в Аляска аляският маламут става изключително популярен. Американците започват да организират състезания по дърпане на кучешки впрягове. Стандартът на породата е утвърден през 1935 година. По време на Втората световна война аляските маламути са се проявили като герои в американската армия. Много от тях са загинали, като спасявали войници и ги изравяли изпод развалини. Породата едва не изчезнала, но през петдесетте години на миналия век е започнало възстановяването ѝ.
Стандарт на аляски маламут
Аляският маламут е една от най-старите породи арктически работни кучета, с голям гръден кош и добре развита мускулатура. Мъжките екземпляри достигат до 63 сантиметра височина, женските – до 58 сантиметра. Мъжкарите тежат до 38 килограма, женските – до 34 килограма. Главата на аляския маламут е широка, ушите са триъгълни и са изправени. Муцуната леко се стеснява към носа, без обаче да се заостря. Носът, устните и окантоването на очите са черни.
Челюстите са мощни, с големи зъби. Очите са бадемовидни, леко скосени, кафяви на цвят. Сините очи се смятат за недостатък на външния вид. Това е една от разликите на аляския маламут с хъскито, което е със сини или с кафяви очи. Аляският маламут е с дълга пухкава козина с къс долен слой козина под нея. Козината не се подстригва. Допустими са различни цветове, като аляският маламут винаги има бели петна по главата, понякога във вид на маска. Аляският маламут може да е светло сив черен, оцветен в различни нюанси на сивото, както и кафеникав и рижав, но винаги на петна. Единственият цвят без петна е чисто белият. Опашката е пухкава, вдигната над гърба и леко подвита, без да се завива на колело.
Грижи за аляски маламут
Аляският маламут има гъста козина, която има нужда от редовно разресване. Добре е козината аляският маламут да бъде разресвана всеки ден. Три пъти седмично трябва да се почистват зъбите на аляския маламут. Не е необходимо аляският маламут да се къпе, тъй като сам се грижи за чистотата на козината си. Достатъчно е да изчакате калта по козината на кучето да изсъхне и да я махнете с гребен или четка. Аляският маламут почти не излъчва кучешка миризма. Все пак при нужда може да се къпе, но не повече от два пъти в годината.
Тъй като аляският маламут е куче със запаси от много енергия, е добре да се натоварва физически. Тъй като това е куче от работна порода, трябва постоянно да е заето и да върши усилена работа. Перфектно е, ако можете да разхождате аляския си маламут два пъти дневно по един час, и освен това да играете с него и да го карате да върши различни задачи. Той с удоволствие ще тегли колички с товари и ще се чувства полезен. Добре е, ако научите кучето да тича до вас, докато карате колело. Друг начин за изразходването на енергията му е да го научите да ви носи неща и да се запасите с търпение да му ги хвърляте десетки пъти на ден. Ако аляският маламут изразходва енергията си, той ще се чувства добре.
Обучение на аляски маламут
Аляският маламут е много енергично куче, което в същото време лесно се поддава на обучение заради мощния си интелект. Аляският маламут е куче с особен характер - от една страна, той е независим и взима самостоятелни решения, а от друга страна, са предани, добри и послушни. Кучетата от тази порода са склонни към доминиране и още от стъпването им в дома на стопанина трябва да започне обучението им.
Въпреки че изглеждат като плюшени играчки, особено докато са малки, кучетата от тази порода все пак трябва да бъдат обучени да се подчиняват на команди. Добре е ако стопанинът на аляския маламут е човек със силен характер, който е уверен в себе си и може и без заплахи да накара кучето да го слуша. По време на обучението е възможно аляският маламут да прояви инат, така че трябва да се запасите с търпение. Това не е куче, което може да бъде обучено с физически наказания, то ще изпълнява команди, за да зарадва стопанина си.
Хранене на аляски маламут
Аляският маламут се храни със суха храна, но може да използвате и натурални продукти. Не се препоръчва да се храни аляският маламут със свинско и овче месо, както и с тестени продукти, с пържено, сладко и пикантно. Добре е да му осигурявате добавки с витамини и минерали, ако го храните с натурални продукти. Можете да комбиниране двата вида хранене - половината от менюто на аляския маламут да е суха храна, а останалата половина - месо, риба, зеленчуци и ориз. Препоръчително е възрастното куче да се храни два пъти дневно. Ако храните аляския маламут само веднъж дневно, има опасност от преплитане на червата поради резките движения заради големия запас от енергия.
Заболявания на аляски маламут
Аляският маламут е предразположен към някои заболявания. Сред тях са тазобедрена дисплазия, атопичен дерматит, демодекоза, хипотиреоидизъм, полиневропатия. Тази порода понякога страда и от заболявания на очите - катаракта, глаукома, прогресивна атрофия на ретината и дневна слепота. Освен това аляският маламут може да страда от диабет, хемофилия, постоянно подуване на стомаха и хондродисплазия - недостатъчно развит ръст, на практика кучето е като джудже.
Любопитни факти за аляски маламут
Кучетата от породата аляски маламут са участвали в много северни експедиции. Точно тях описва в произведенията си световноизвестният писател Джек Лондон. Аляският маламут е легендарното куче на златотърсачите в Клондайк и на първооткривателите на Аляска. По време на Златната треска тези кучета са били толкова ценни, че са се продавали на цената на злато, равно на теглото им. Аляският маламут се използва за спортове - байкджоринг - дърпане не колоездач и скиджоринг - дърпане на скиор.
Недостатъци на аляски маламут
Сред недостатъците на аляския маламут е фактът, че заради доверието си към хората това иначе едро куче не може да бъде пазач. Друг недостатък на породата е, че понякога аляският маламут отказва да изпълни команда, дадена от стопанина му. В оправдание на кучетата от тази порода може да се каже, че са известни случаи, в които отказът на аляския маламут да изпълни команда е спасявал живота на стопанина му. Затова се смята, че свободомислието на аляския маламут не е чак толкова негативна черта на характера му.
Друг недостатък на аляския маламут е че по време на смяната на козината, което се случва два пъти в годината, падат цели кичури и това трае повече от седмица. Въпреки добрия си характер аляският маламут трябва да бъде контролиран. Тези умни кучета не винаги успяват да запазят самообладание в компанията на по-дребни от тях животни. Затова на обществени места не се препоръчва аляският маламут да бъде пускан да тича свободно, добре е да се разхожда на повод.
