Айну е порода кучета, водеща началото си от Япония или по-конкретно от остров Хокайдо. Тези четириноги са познати на японците от векове и се смятат за едни от древните японски кучета. Формирането на породата не е напълно ясно, но мнозина предполагат, че тя има връзка с разновидности като чау чау и шар пей.
Още от Древността тези животни са третирани като работни кучета. Те са влизали в ролята на пазачи и са придружавали стопаните си по време на лов. Удивително е, че само с няколко движения са успявали да преборят големи хищници като мечки и вълци.
Към днешна дата освен като стражари тези айну се отглеждат и в качеството си на домашни любимци. Те имат приветлив външен вид и мощно, хармонично тяло.
Височината им може да надхвърли 50 сантиметра, а теглото им варира между 20 и 30 килограма. Туловището на животното е покрито с гъста, мека козина, която е прилепнала към кожата. Обагрянето е различно-червеникаво, бяло, кремаво, тигрово и други.
Айну е умно и възприемчиво куче, което позволява да бъде дресирано, и ако обучението започне още от ранната възраст на кучето, резултатите са възхитителни. Ако обаче дисциплинирането на айну закъснее, четириногото е способно да разиграва господаря си, независимо че е доста привързано към него.
Отглеждане на айну в къща
Енергичен и игрив, айну може да се отглежда в къща. Все пак не можем да пренебрегнем факта, че куче със свободолюбив дух като неговия има нужда от повече пространство, където да тича и да влиза в роля на ловец.
Заживял веднъж на двора, айну се превръща в зорък стражар, който веднага би сигнализирал при поява на гост. Неговата засилена подозрителност не би позволила и пиле да прехвръкне, без това да бъде отбелязано с лай. Въпреки това кучето не се счита за особено агресивно, а по-скоро за мнително.
При отглеждането на айну на открито кучето трябва да има кучешка къщичка, в която да се приютява. През лятото до нея винаги трябва да има съд със студена вода, за да се разхлажда песът.
По отношение на зимните месеци не трябва да имате никакви притесненията, тъй като представителите на тази порода по природа са надарени с дебел кожух, който ги пази от ниските температури.
За тях дори можем да кажем, че зимата им е любим сезон. Те понасят много добре снеговалежите и с удоволствие биха се играли в снега със стопаните си.
Отглеждане на айну в апартамент
Айну е сред животните, които се приспособяват към различните условия на живот и макар апартаментът да не е най-доброто място за отглеждане на тази порода, с повече разходки нейните представители биха се приучили и към пребиваването в тесни условия.
Когато са често разхождани, тези кучета се държат спокойно у дома, така че те по-рядко биха си позволили да разхвърлят дрехите ви или да гризат мебелите.
За сметка на това при айну съществува друга поведенческа особеност, която може да се стори за проблемна. Когато се радват, тези кучета не махат с опашка и не подскачат, а вият. Дори и вие да свикнете с това, едва ли на вашите съседи ще им допадне.
Айну и други домашни любимци
По темперамент Айну не е агресивно куче, но към непознати палета може да се държи резервирано. Макар и рядко някои мъжки екземпляри могат да проявят враждебност в присъствието на друг самец. Когато се отглежда от малко с друго куче или котка, айну се отнася добре с животното.
Когато около кучето има селскостопански животни като овце, кози и кокошки, трябва да се внимава, тъй като то може да ги възприеме за движещ се дивеч. Същото се отнася и за дребосъци като порчета, зайчета и морски свинчета.
Айну и дете
Когато айну израсне с дете, то свиква с него и се отнася приятелски. Ако детето се е появило, когато кучето е вече голямо, първоначално то се отнася подозрително с него и му трябва време, докато приеме новия член на семейството.
Въпреки че кучето не е агресивно, не му се доверявайте напълно и в никакъв случай не оставяйте децата с него без надзор на възрастен.
Към непознати малчугани четириногото отново не е враждебно. Но определено не е и от животните, които бързо биха влезли в контакт с чужди деца.
