Акита или акита ину е японска порода кучета, която се приема за една от най-старите породи в света. Това се доказва от множеството останки и рисунки, открити от археолозите. В Древността обаче акита е изглеждала по различен начин.
След като кучешките боеве стават все по-популярни, породата бива кръстосана с немски дог, санбернар, английски мастиф и др. Съвременната порода има значително по-мощно тяло и извършва много по-ловки движения.
Кучетата от осъвременената порода притежава среден ръст, достигащ до около 70 сантиметра, и тегло, възлизащо на около 50 килограма. Космената покривка на четириногото е гъста, сравнително груба, къса, лъскава.
Обагрянето на козината може да бъде едноцветно или многоцветно. Сред едноцветните преобладава бялото оцветяване. Познати са още тигрова окраска и петниста.
Представителите на тази порода са горди и самоуверени кучета, които действат без капка страх, когато трябва да защитят територията си или своя стопанин. Същевременно акита се слави с изключителна преданост към своя стопанин, любвеобилност и загриженост.
Въпреки това отглеждането на акита е истинско предизвикателство, тъй като те не могат да бъдат обучени много лесно.
Изисква се постоянство и много упорита работа от страна на собственика. Ако той вложи достатъчно старание обаче, накрая ще се радва на един прекрасен пазач и приятел за цял живот.
Отглеждане на акита в къща
Акита е сред породите, които се чувстват най-добре сред природата. По тази причина е желателно акита ину да се отглежда в къща.
Ако успеете да осигурите на животното удобна кучешка къщичка, разположена нито на прекалено слънчево място, нито на прекалено студено, то ще се чувства чудесно. Оставено веднъж навън, четириногото много бързо ще се прояви като пазач и защитник на дома.
Кучето има нужда от много движения и физически упражнения, така че не трябва да бъде оставяно вързано. Имайте предвид също така, че то е склонно да развие териториалност и пребиваването само в един определен участък в дома, може да го направи агресивно към непознати хора, опитали се да прекрачат територията му.
Когато отглеждате кучето на двора, не забравяйте, че трябва да продължите да се занимавате с неговото обучение. Всекидневните задаване на команди и разходките извън вашия имот също са препоръчителни.
Така животното ще може да се социализира и шансът да проявява несигурност, а оттам и агресия към всичко непознато, ще бъде намален.
Отглеждане на акита в апартамент
Акита определено не е от кучетата, които трябва да се отглеждат в малки жилища. Рано или късно дивото в животното ще се прояви и то може да стори някоя пакост. Въпреки това мнозина се престрашават и решават да поканят представители именно на тази порода у дома.
Ако и вие живеете в апартамент и смятате да си осиновите точно това японско куче, трябва да знаете, че ще ви се наложи да отделяте доста време на бъдещия си домашен любимец. За да се чувства спокойно кучето в малко помещение, ще се наложи всеки ден поне по два пъти да го разхождате продължително.
За целта избирайте градинки и паркове, разположени възможно най-близо до природата. Така кучето няма да се чувства откъснато от естествената си среда. Акита е подходящо куче за джогинг, стига стопанинът ѝ да я контролира по време на тичането.
Това се изисква, не защото има опасност четириногото да избяга и да не се върне, а понеже несоциализираното четириного може да прояви враждебност към непознати хора, които също тичат или към движещи се животни.
Акита не е сред най-подходящите породи за отглеждане в апартамент и поради своята гъста козина, която често пада. Ако смятате, че за вас ще е проблем всекидневно да почиствате мебелите и дрехите си от кучешки косми, по-добре изберете осиновете някое по-късокосместо приятелче като пинчер или котка от породата донски сфинкс.
Акита и други домашни животни
По начало акита не е от кучетата, които лесно се разбират с други животни, тъй като изпитва силна необходимост да брани територията си. Всяко навлизане на натрапник в нея (най-вече друго куче) дразни японския пес и той е готов да влезе в атака.
Ето защо не се препоръчва куче, което не е било продължително подлагане на социализиране да бъде оставяно с друго животинче без контрола на човек.
Разбира се, винаги съществуват изключения, така че ако смятате вашето куче за спокойно и любвеобилно, можете да го допуснете и до друго представител на животинския свят.
Акита и дете
Акита се отнася с любов, преданост и внимание както към родителите в семейството, така и към децата. С голямо удоволствие кучето би си играло с малките палавници и би се радвало да ги следва навсякъде.
В същото време обаче акита се отнася с много голямо недоверие към непознати лица. Дори и да не прояви агресия, кучето няма да се сприятели с чужди за него хора толкова лесно. Ето защо непознати хлапета трябва да стоят настрана от този своенравен чаровник.
